6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1826 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. П. И., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Н. М., против решение № 156 от 7 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2590/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив, с което се отменя решение № 417 от 11 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 1540/2018 г. по описа на районния съд в гр. Асеновгрод, в частта, с която се признава за незаконно и се отменя уволнението на И., извършено от Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от директора А. Н., И. се възстановява на работа на заеманата преди уволнението длъжност „касиер“, и предприятието се осъжда да заплати на И. сумата 3002,88 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 29.06.2018 г.- 02.10.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и разноски, и вместо него исковете са отхвърлени.
В касационната жалба се заявяват оплаквания по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение, тъй като не е осъществил съдебен контрол, а доколкото е извършил някакъв контрол, това е извършено превратно, като не е преценил всички разпоредби на Правилника за общинските заседания, касаещи и числеността на щата. Неправилно била изтълкувана и подменена волята на първоинстанционния съд относно наличието на съкращение на щата и на промяна на структурата – на длъжността „касиер“ в длъжността „касиер-домакин“. Подчертано е, че първата инстанция, коментирайки съкратена ли е или не длъжността „касиер“ и променена ли е тя, е имал предвид нормата за одобряване на общата численост и структурата на общинската администрация в общината. Въззивният съд е следвало да прецени обективната истина, че това съкращение на щата и промяна на длъжността не са станали, тъй като не е налице изискуемият императивен кворум. Сочи се, че общият брой на избраните общински съветници е 33, от които за промяна на длъжността са гласували 16, което е по-малко от императивно определените повече от половината от общия брой на съветниците. Според касатора, първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка като е изписал т. 8 вместо т. 2 на чл. 21 ЗМСМА, но същевременно е посочил и чл. 27, ал. 4 ЗМСМА, който в относимата му редакция също изисква вземане на съответното решение с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Твърди се, че не е било налице и необходимото поименно гласуване, видно от материалите по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Общинско предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци“ [населено място], представлявано от директора А. Н., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователността на жалбата по същество.
При преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата поради съкращаване в щата, съдът проверява валидността на взетото от собственика на капитала на дружеството решение, и съобразява, че на 25.04.2018 г. по предложение на директора на предприятието е проведено гласуване от общинския съвет за промяна в организационната му структура, при която длъжността „касиер“ става „касиер-домакин“, като от присъствалите 29 общински съветници, в полза на предложението са гласували 16. Прието е, че този брой е достатъчен за приемане на предложението, защото съгласно чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за заседанията на общинския съвет, те са законни, ако на тях присъстват повече от половината от общия брой на общинските съветници, а решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, освен ако не е предвидено друго в правилника или в закон. Посочва се, че неправилно първата инстанция приема решението за такова по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. От съпоставката на длъжностните характеристики за старата и новата длъжност е счетено за установено, че са запазени по-голямата част от трудовите функции, но са премахнати други и са прибавени нови задължения, изрично изброени, поради което е прието, че длъжността е трансформирана, и така съкращаването в щата не е фиктивно.
Касационният съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
На първо място, подробните съображения на касаторката за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, не сочат мотиви за наличието на тази квалифицирана форма на неправилност на съдебно решение. Според мотивите на Конституционния съд по конст.д. № 10/2018 г., чрез законовия критерий „очевидна неправилност” се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността според чл. 281, т. 3 ГПК, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Видно от обосновката на твърдението за очевидна неправилност, заявено в касационната жалба, се налага преценка на извода на съда по приложението на ЗМСМА и съответните разпоредби на Правилника за заседанията на общинския съвет. Необходимостта от извършване на съответната преценка въз основа на доказателствата по делото отрича осъществяването на състава на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Не се обосновава допускането на касационното обжалване и по изрично поставения въпрос налице ли е съкращаване и/или промяна на щата в общинско предприятие, когато решението за това е взето на 25.04.2018 г. от общинския съвет с по-малко от половината от общия брой съветници, и този общ брой съветници – от броя на присъствалите съветници ли е или е от общия им брой, по който се твърди противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г., ОСГК, решение № 2067 по гр.д. № 286/2001 г., III г.о., решение № 531 по гр.д. № 532/1998 г., III г.о., решение № 550 от 15.05.2003 г., (без посочен номер на делото), решение № 164 по гр.д. № 5934/2014 г., IV г.о. – всички на ВКС. Твърдението за противоречие със соченото ТР не държи сметка за относимия към неговото разрешение правен ред по отменения ГПК, като за процесния случай въззивното обжалване се подчинява на правилото на чл. 269 ГПК, по силата на който служебно въззивният съд се произнася само по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси законът категорично определя, че той е ограничен от посоченото в жалбата. Тълкуването на правомощията на общинските съвети, дадени в цитираните решения на ВКС, не е нарушено от въззивния съд, а становището на ВКС, че всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, възприето в последното сочено решение, би могло, според твърденията на касаторката, да има отношение към мотивите на първата инстанция, а не и към тези на въззивния съд. Ето защо твърдението за противоречие с практиката на ВКС не се оправдава.
Независимо и освен по-горе изложеното, въпросът по никакъв начин не обосновава и допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е обуславящ изхода на спора съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Видно от исковата молба, изложени са следните пороци на оспореното уволнение: съкращението в щата е фиктивно (наречено от ищцата „симулативно“), не е извършен подбор, превратно упражняване на субективни права с цел да се създаде привидно уволнително основание, не била връчена нова длъжностна характеристика за т.нар. „нова длъжност“, съкращението не е от датата на влизане в сила на решението на общинския съвет, заповедта не е мотивирана, няма изписани трите имена на работодателя, липсва дата на връчване, работодателят е злоупотребил с право, длъжността е ръководна, а към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е налице бизнес задача и бизнес програма. В отговора на исковата молба работодателят сочи, че има прието решение на общинския съвет, спрямо което е осъществен контрол да законосъобразност по реда на ЗМСМА от областния управител. Представен е с него и правилник за организацията и дейността на предприятието, както и копие от протокола на общинския съвет, в което се съдържа резултатът от поименното гласуване, и решението. Въпрос за валидността на взетото от общинския съвет решение за промяна в структурата на предприятието не е повдиган. При посочените по-горе надлежно въведени доводи срещу законосъобразността на оспореното уволнение, с решението на първата инстанция е прието, че новото щатно разписание е утвърдено от директора на общинското предприятие и е съгласувано с кмета на общината, а промяната е извършена съгласно процедурата, предвидена в Правилника за организацията и дейността на общинското предприятие „Третиране и депониране на битови и строителни отпадъци-А.“ към [община], но въпреки това, и по различни от изложените в исковата молба съображения (както изрично е записано в мотивите на първоинстанционното решение), първата инстанция приема, че съкращаването в щата не е извършено. За да възприеме този извод, районният съд е преценявал разпоредбите на правилника относно определения брой съветници, чийто положителен глас е бил необходим, за да се приеме съответното решение, и е заключил, че валидно взето решение няма. Предвид липсата на подобен довод, включен в предмета на спора, даденото от въззивния съд разрешение не е относимо към основанията, сочени от самата ищца. Категорична е практиката на ВКС, възприемана напълно от настоящия съдебен състав, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Възможността ищецът да посочи нови факти чрез допълване на исковата молба се разкрива само в случай, че е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава (сравни например решение № 665 по гр.д. № 242/2009 г., IV г.о., решение № 459 по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о., решение № 503 по гр.д. № 77/2011 г., IV г.о.). При това положение, независимо от разрешаването на правния въпрос от въззивния съд, след като това разрешение не е относимо към поддържаните от ищцата факти, опорочаващи законосъобразното осъществяване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, то правният въпрос не е включен в спора, което отрича възможността касационното обжалване да бъде допуснато по него.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 156 от 7 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2590/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: