О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 07.08. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 2291 /2019 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. срещу определение № 392 от 09.11.2018 г. по въззивно ч.гр.д. № 357 /2018 г. на Бургаски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на основание чл.129,ал.3 ГПК на искова молба поради неотстраняване на нередовности.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и искат допускането му до касационно обжалване и отмяната му.
За да постанови обжалваното определение, Бургаският апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е дал на частните жалбоподатели – ищци по делото законосъобразни указания да внесат правилно определена държавна такса върху цената на исковете им, че указанията са съобщени на частните жалбоподатели и са им указани последиците от неотстраняването на нередовностите на исковата молба и че след изтичането на срока за представяне на доказателства за платена държавна такса и след влизане в сила на определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавната такса, първоинстанционният съд законосъобразно е върнал исковата молба. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на частните жалбоподатели, че след приключване на производството по чл.83,ал.2 ГПК първоинстанционният съд е бил длъжен да даде нови указания за внасяне на държавна такса за исковата молба.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима.
Подадената частна жалба е срещу определение на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд, тя попада в хипотезиса на нормата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК тази частна жалба подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая в представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК (приложено е на л. 26 – 29 от ч.гр.д. № 2292 /2019 г. по описа на ВКС, І г.о., разпределено на същия състав), въпреки изричните и ясни указания на администриращия съд (Бургаски апелативен съд), не се съдържат правни въпроси, а единствено доводи за неправилност на обжалваното определение, окачествени като мафиотски практики, осъществени с цел причиняване на имуществени вреди на частните жалбоподатели. Твърди се общо, че определението е очевидно неправилно и е постановено в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. Като конкретен довод за неправилност се съдържа твърдението, че първоинстанционният съд, след връщане на делото от ВКС, е следвало отново да укаже на молителите да заплатят държавната такса, което той не е направил.
Както е разяснено в мотивите на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност (предвидени в чл.281,т.3 ГПК), а проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва ако той бъде допуснат до касационно обжалване.
При запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Този извод се отнася и до наведения довод за неправилност по чл.281,т.3 ГПК (за процесуално нарушение) поради постановяване на определението за връщане, без да бъдат дадени нови указания за заплащане на дължимата държавна такса. При запознаване със съдържанието на обжалваното определение, съдът не може да установи основателността на този довод (не може да установи твърдяното нарушение). Към това може да се добави, че при постановяване на определението си № 1405 /16.07.2018 г. по гр.д. № 1040 /2012 г. за връщане на исковата молба (което е потвърдено с обжалваното определение) Бургаският окръжен съд е изпълнил указанията, които са му били дадени с влязлото в сила определение № 380 от 07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 349 /2017 г. на БАС. С това определение се съобщава на частните жалбоподатели М. Д. и М. Д., че дължат заплащане на държавна такса от момента на влизане в сила на определението, с което поредното им искане за освобождаване от държавна такса бъде оставено без уважение. Частните жалбоподатели са запознати с това определение, защото са го обжалвали пред ВКС, който се е произнесъл по частната жалба с определение № 132 /04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2120 /2018 г. на ВКС, I г.о., като не е допуснал до касационно обжалване частната жалба срещу отказа за освобождаване от държавна такса. (И двете ч.гр.д. – на БАС и на ВКС са приложени към настоящото дело). От изложеното следва, че частните жалбоподатели са били уведомени още преди постановяване на определението им за връщане на исковата им молба, че в случай на отказ да бъдат освободени от държавна такса, следва да я внесат без да чакат нови указания за това.
Към изложеното следва да се добави и че изводът на БАС, че изискуемостта на дължимата държавна такса е датата на влизане в сила на определението по чл.83,ал.2 ГПК, е в съответствие с практиката на ВКС (например определение № 427 от 06.07.2015 г.. по ч.гр.д. № 2144 /2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК и определенията, към които то препраща).
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 392 от 09.11.2018 г. по въззивно ч.гр.д. № 357 /2018 г. на Бургаски апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.