Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 07.08.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.06.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1027 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. Н. срещу въззивно решение № 88 от 13.11.2018 г. по възз. гр. д. № 236 /2018 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на видинския районен съд по гр.д. № 233 / 2017 г., с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба между М. И. Н. и Е. Ц. Н. на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението при равни квоти между страните.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна М. И. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Апартаментът е придобит на 08.09.1992 г., по време на брака между страните, възмездно, на името на ищеца М. И. Н., за сумата 18 646 лева. По-късно бракът и съпружеската имуществена общност (нататък и с.и.о.) са прекратени.
Въззивният съд е разгледал възражение на ответницата Е. Н. за пълна трансформация, обсъдил е релевантните за него факти въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви за неговата неоснователност.
В изложението на основанията за до6пускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката извежда правни въпроси:
За срока, в който страните по иска за делба могат да оспорват наведеното от насрещната страна възражение за пълна трансформация на лични средства (оспорването е направено в първото съдебно заседание по делото на 27.04.2017 г., когато възражението е докладвано и прието за разглеждане, с отговора на исковата молба Е. Н. заявява, че след прекратяване на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и се е превърнала в дялова съсобственост с по 1 /2 ид.ч. (л.9); за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и правилата, които трябва да спази при това обсъждане; за противоречивото разрешаване на възражението за пълна трансформация на парични средства с практиката по чл.23,ал.1 СК – ТР 5 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се твърди противоречие с приетото в мотивите на тълкувателното решение, че бракът не е средство за обогатяване; в чия полза е дарението, направено от родителите на единия съпруг, чия е тежестта да докаже, че дарение от родителите на единия съпруг е в полза и на другия?
Въпросите са относими към разгледаното от въззивния съд възражение на Е. Н. за пълна трансформация на лични средства в придобиването на процесния апартамент.
Настоящата инстанция обаче намира, че въпросите нямат значение за изхода от спора по възражението за пълна трансформация (чл.21,ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) и чл.23,ал.1 от действащия СК (от 2009 г.), тъй като изводът на въззивният съд е в съответствие с установената практика на ВКС (решения на ВКС по гр.д. № 1112/ 2015 г., на II г.о., по гр.д. № 1071 /2011 г., на IV г.о., по гр.д. № 1477 /2010 г., на IV г.о. и по гр..д. № 89 /2010 г., на IV г.о.), че при придобиване на имот чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг се изключва трансформацията на лично имущество за неучаствалия в придобивната сделка съпруг, възниква или съпружеска имуществена общност или трансформация на лично имущество за придобиващия, като произходът на средствата за заплащане на цената е без значение.
Към това следва да се добави, че в решението по гр.д. № 1112 /2015 г., на ВКС II г.о. изрично е прието, че случаят не попада в предметния обхват на разрешението на т.4 от ТР № 5 /25.12.2014 г. по т.д. № 5 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, тъй като с него е разрешен въпрос за придобиване чрез покупко-продажба на имот на името на двамата съпрузи, т.е. хипотеза, различна от настоящата. Поради това и не е налице противоречие между въззивното решение и ТР № 5 /25.12.2014 г.. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски в размер на сумата 600 лева за процесуално представителство съобразно списък на разноски е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 13.11.2018 г. по възз. гр. д. № 236 /2018 г. на Видинския окръжен съд, г.о..
Осъжда Е. Ц. Н. да заплати на М. И. Н. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.