– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.05.2019 (осми май две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1360 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1185/22.02.2019 година, подадена от „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място], срещу решение № 4/24.01.2019 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 345/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е изменил първоинстанционното решение № 636/18.10.2018 година на Районен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 2512/2018 година, при което като краен резултат са уважени предявените от В. М. М. срещу „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „заварчик в сектор „Цилиндри“ (Е.§, извършено със заповед № 55/14.05.2018 година на прокуриста на „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място], на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 2484.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, смитано от датата на предявяване на иска 22.06.2018 година до окончателното плащане.
В подадената от „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. М. М. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ямбол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. М. М. е подал отговор на същата с вх. № 1612/13.03.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 4/24.01.2019 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 345/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 31.01.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 1185/22.02.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че трудовото правоотношение на В. М. М. е било прекратено поради това, че на 09.05.2018 година бил напуснал работното място в 17.45 часа-15 минути преди началото на регламентираната почивка за втора смяна, която била от 18.00 до 18.30 часа, с което бил извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, а на 10.05.2018 година при поискване на писмени обяснения относно причината за нарушението на трудовата дисциплина бил демонстрирал агресивно поведение спрямо прекия си ръководител Н. Ч. и го заплашил с побой, което било нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. За тези нарушения на М. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдебният състав е изложил мотиви, че за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника, следвало той да е допуснал виновно неизпълнение на вменените му трудови задължения, тъй като съгласно правилото на чл. 186 от КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения било нарушение на трудовата дисциплина. В чл. 189, ал. 1 от КТ пък било предвидено, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай на оспорване законосъобразността на дисциплинарно уволнение, предвид изричното правило на чл. 186 от КТ, следвало да се изяснява решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност била ангажирана за действие на работника, това действие следвало да бъде установено от обективна страна, следвало да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност. В конкретния случай между страните липсва спор, че на 09.05.2018 година М. бил напуснал работното си място преди началото на регламентираната почивка, а на следващия ден (10.05.2018 година) между него и прекия си ръководител възникнал спор. При налагане на процесното уволнение обаче работодателят не съобразил тежестта на извършените нарушения и строгостта на наложената дисциплинарна санкция, които въззивният съд приемал за несъответни. Работодателят не бил извършил необходимата по чл. 189, ал.1 от КТ проверка относно характера и тежестта на наказанието, съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и поведението на работника или служителя. Самият законодател бил предвидил, че най-тежката дисциплинарна санкция-уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ можела да се наложи за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко, от които не по-малко от 1час. В процесния случай В. М. М. бил санкциониран за еднократно преждевременно напускане на работното място, като следвало да бъде посочено и че по делото не било установено времетраенето на последното. Така в заповедта било посочено, че е напуснал работното място в 17.45 часа-15 минути преди началото на регламентираната почивка; в рапорта на прекия му ръководител било посочено, че в 17,55 часа видял М. да седи на пейките пред стаята на „Организаторите ПЕСН“, като вече ядял, което означавало, че е напуснал работното си място поне 5-10 минути по-рано; самия М. в обясненията си посочва, че бил напуснал работното място 3 минути по-рано. Поради това, макар и да било установено, че на посочената дата М. е напуснал преждевременно работното си място, то безспорно това било за време много по-малко от посоченото в цитираната по-горе законова норма. Следователно това конкретното нарушение не било в достатъчна степен тежко, за да предопредели именно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ За изчерпателност следвало да бъде отбелязано и че за това нарушение работодателят бил изготвил документ за дисциплинарно събитие-извънредно отклонение на количество и качество на работно поведение на ДРОР от 10.05.2018 година за установено дисциплинарно събитие-ранно напускане на работното поле, по което В. М. М. бил дал обяснения, че е напуснал в 17.57 часа, т. е. 3 минути по-рано, а прекия му ръководител Н. Ч. бил поставил резолюция „да се санкционира“. Санкцията, съобразно правилата за вътрешния ред била наложена, като от работната заплата М. за месец май 2018 година била удържана сума в размер на 10.00 лева с основание „санкция по ВП“. Освен това съставът на Окръжен съд Ямбол е посочил, че разпоредбата на чл. 190, т. 7 от КТ била бланкетна и не установявала специфичен състав на дисциплинарно нарушение. Същата само посочвала възможността дисциплинарното наказание „уволнение“ да бъде наложено и в други случаи, при които съгласно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ нарушението е достатъчно тежко. От показанията на свидетеля Д. (очевидец на случилото се) се установявало, че на 10.05.2018 година М. и Н. Ч. са разговаряли на висок тон по въпроса за наказание на първия, че си е тръгнал по-рано от работното поле, разговорът бил разгорещен, отправяли си словесни нападки, което наложило свидетелят да застане между двамата, за да ги раздели и да предотврати евентуален удар или физическа саморазправа. Безспорно така установеното поведение на М. било неуместно и можело да бъде ценено като нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение обаче не можело да се квалифицира като толкова тежко, че да обоснове необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. За този извод на въззивния съд допринасял и факта, че по делото не се твърдяло, а и липсвали доказателства, двете процесни нарушения на трудовата дисциплина да са довели до неблагоприятни последици за работодателя. Факт било, че и двете извършени нарушения били от такъв характер, че не били довели до препятстване възможността за нормално провеждане на трудовия процес в ответното предприятие. Нещо повече, видно от показанията на свидетеля Д.. на М. било предложено да посочи имената на други работници, които излизат в почивка по-рано от регламентираното време, при което ще скъсат заповедта за уволнението му, на което последния категорично отказал. Действително дисциплинарно наказание „уволнение“ можело да бъде наложено и за други нарушения на трудовата дисциплина (извън изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ) за които работодателят бил приел да са с по-висока от обичайната тежест, но в конкретния случай работодателят не бил съобразил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, поради което въззивният съд намирал, че наложеното дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на извършените нарушения, поради което е било наложено неправилно.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] е поискало решението на Окръжен съд Ямбол да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това дали непредизвиканата и проявена агресия спрямо прекия ръководител на работното място обосновава квалифицирането на нарушението като достатъчно тежко за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при допуснато от служителя предходно по-лико нарушение, предвидено при определяне на наказанието и за това дали непредизвиканата и проявена агресия спрямо прекия ръководител на работното място следва да бъде възприета като неблагоприятна за работодателя последица с неимуществен характер, с оглед отрицателното въздействие върху останалите работници и служители. Изложени са съображения, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на съдебната практика намерила израз в решение № 55/01.03.2011 година, постановено по гр. д. № 1972/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Така поставените въпроси са съществени но не могат да бъдат основание за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като не е доказано съществуването на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставка за това. С посоченото от „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] решение на ВКС е даван отговор на съвсем друг правен въпрос, а именно за наличието на критерия „системност“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ когато установените нарушения не са еднакви по вид като е прието, че в чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидена възможност за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието „системни нарушения“. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието-работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. Ако законодателят е имал предвид да ограничи приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/28.09.2011 година, постановено по тълк. д. № 2/2010 година на ОСГТК на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато противоречието е между отговора на правния въпрос даден в обжалваното решение и отговора на същия въпрос даден в решението на ВКС по чл. 290 от ГПК, а не между частите на решенията, с които се разрешава конкретния спор. Поставените от „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси ся разглеждани в решение № 55/01.03.2011 година, постановено по гр. д. № 1972/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му, с която съдът не е давал отговор на правния въпрос, а се е произнасял по съществото на спора. Затова не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение на Окръжен съд Ямбол до касационен контрол. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, макар и в решение № 55/01.03.2011 година, постановено по гр. д. № 1972/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. да е прието, че подобно поведение на работника или служителя е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като всеки отделен случай трябва да бъде преценяван с оглед установената по самото дело конкретна фактическа обстановка и с оглед на нея да бъде извършвана преценката по чл. 189 от КТ.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Ямбол да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 4/24.01.2019 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 345/2018 година, по подадената срещу него от „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място], касационна жалба с вх. № 1185/22.02.2019 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед на изхода на спора „Хидравлични елементи и системи“ АД [населено място] ще трябва да заплати на В. М. М. сумата от 550.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4/24.01.2019 година на Окръжен съд Ямбол, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 345/2018 година.
ОСЪЖДА „ХИДРАВЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И СИСТЕМИ“ АД [населено място], [улица] да заплати на В. М. М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
– 2 –