– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 678
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 12.06.2019 (дванадесети юни две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2068 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7576/21.01.2019 година, подадена от Ц. Д. В., срещу решение № 6830/02.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав, постановено по гр. д. № 2722/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 222 641/26.09.2017 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 49252/2015 година и е постановил ново, с което са отхвърлени предявените от Ц. Д. В. срещу „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконна и за отмяната му като такова на уволнението му от длъжността „шофьор”, извършено със заповед № 1-1/20.06.2015 година на управителя на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на дружеството да ум заплати сумата от 1800.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за период от шест месеац, считано от 22.06.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2015 година до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени и предявените от Ц. Д. В. срещу „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място] бективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от 04.11.2013 година до 23.06.2015 година, в размер на 2 595.25 лева, заедно с лихвата за забава по чл. 245 от КТ върху тази сума за периода от 01.01.2014 година до 16.08.2015 година, за сумата от 318.05 лева, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на деветнадесет дни за 2014 година и 2015 година за сумата от 300.00 лева, с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на БТВ на В. поради оставането му без работа за срок от един месец за сумата от 300.0 лева и с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ-за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 300.00 лева, като погасени чрез прихващане.
В подадената от Ц. Д. В. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място] искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 57 306/30.04.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 6830/02.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав, постановено по гр. д. № 2722/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Ц. Д. В. е бил уведомен за обжалваното решение на 03.12.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 7576/21.01.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ц. Д. В. е поставил следните въпроси, по повод на които иска да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а именно:
1) Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани доказателства, отнасящи се до правно значимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил, още повече, когато е налице противоречие между доказателствата или може да обоснове своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо възприема едни, а други-отхвърля, както и да отговори на всички наведени от страните доводи и възражения, което е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса?
2) При съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване на обема на работа, съдът длъжен ли е да съобрази как точно и дали намаляването на обема на работата се е отразило конкретно на заеманата от работника длъжност или е достатъчно да приеме за установено, че е налице трайна тенденция към намаляване оборота и приходите от продажби в предприятието и е налице многократно намаляване броя на събраните и разкомплектовани излезли от употреба МПС?
3) При обсъждане намаляването обема на работа, съдът длъжен ли е да изследва всички събрани по делото доказателства в съвкупност или се позовава само на заключението на експертизата?
4) Когато от уволнения работник е въведено възражение за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор, съдът длъжен ли е да вземе предвид всички наведени от ищеца възражения за незаконност на подбора и необходимо ли е работникът да уточнява изрично всички възражения за незаконосъобразност на подбора или е достатъчно във възражението да заяви само, че подборът е незаконосъобразен, защото оценката е нереална?
5) Длъжен ли е съдът да изчерпи точното прилагане на закона само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ или трябва да извърши проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника оценки по същите критерии?
6) Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани доказателства, отнасящи се до правно значимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил, още повече, когато е налице противоречие между доказателствата или може да обоснове своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо възприема едни, а други-отхвърля, както и да отговори на всички наведени от страните доводи и възражения, което е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса?
7) Може ли и кога с РКО да се докаже плащане от касата на предприятието; може ли липсата на задължителни реквизити на РКО да опорочават отразеното в него плащане и какви реквизити следва да съдържа РКО, за да бъде приет за доказателство относно извършено плащане на пари от касата на предприятието, търговеца или търговското дружество?
8) Изявлението на страната (процесуалния й представител), че носи документите в оригинал представлява ли представяне на документите в оригинал по смисъла на чл. 183 от ГПК и дава ли основание на съда да приеме, че е изпълнено задължението по чл. 183 от ГПК и документите са представени в оригинал, да ги приеме по делото и да преценява тяхната правна стойност или е длъжен да ги изключи от доказателствата по делото?
9) Може ли съдът да гради констатации въз основа на преписи от документи, чийто оригинал е поискан от другата страна, но не е представен по делото и спрямо които е настъпила последицата по чл. 183 от ГПК?
10) При направено искане на основание чл. 183 от ГПК пред първоинстанционния съд за задължаване на страната да представи приложени по делото заверени копия в оригинал, постановяване на определение на първоинстанционния съд по чл. 183 от ГПК, последвало непредставяне на документите в оригинал от страната и в същото време неизключването им от доказателствата по делото от първия съд при направено обосновано искане във въззивната жалба за изключване на копията от доказателствата по делото, въззивният съд длъжен ли е да изключи тези копия на документи от делото?
11) Осчетоводяването при ответника на процесните 4 броя РКО, представляващи признание на изгоден за работодателя факт, представлява ли доказателство за редовно водене на счетоводните книги на предприятието и може ли да се ползва с доказателствена стойност срещу ищеца?
12) Длъжен ли е съдът при преценка на експертното заключение по реда на чл. 202 от ГПК да го възприеме изцяло или като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността на експертизата?
13) Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила, ползват ли се материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им, в кои случаи и по какъв начин се установява редовността на водените счетоводни книги и кой носи тежестта за установяване редовността на воденото счетоводство?
14) Какво е доказателственото значение на вторичния счетоводен документ в регистъра по смисъла на чл. 6 от ЗСч (отм.), но действащ към момента на осчетоводяване на процесните 4 броя. РКО юли и август 2014 година, за редовността на водените счетоводни книги по смисъла на чл. 182 от ГПК и конкретно извършените вторични вписвания в счетоводните книги може ли да се установява със счетоводна експертиза относно отразяването в хронологичната ведомост на счетоводна сметка 422 „Подотчетни лица” и 500 „Парични средства в лева” и може ли редовността на вписването в дадена счетоводна сметка да бъде доказано с вписването – отразяването на тази счетоводна сметка в друга счетоводна сметка в хронологична зависимост, без да е изследвана редовността на счетоводните книги?
15) Осчетоводяването на суми в сметки 422 и 501 достатъчно ли е да установи получаването на служебен аванс за закупуване на коли за скрап, когато няма други доказателства по делото?
В изложението изрично е посочено, че въпросите от № 6 до № 15, включително се отнасят до онази част от обжалваното решение, с която са разгледани исковете по чл. 128, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ и с която същите са отхвърлени поради прихващане. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 280, ал. 3,т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. Споровете по тези искове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство. Постановените по тези искове въззивни решения, както е предвидено в разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, влизат в сила от момента на постановяването и обявяването им по надлежния ред и от този момент пораждат предвидените в чл. 297-чл. 298 от ГПК правни последици. Затова разрешения с тях спор не може да бъде пререшаван без наличието на предвидените в закона предпоставки за това, включително и по реда на касационното обжалване на въззивното решение. Подадените срещу такива решения касационни жалби са недопустими и не подлежат на разглеждане, като съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъдат върнати по подалите ги страни.
С оглед на горното и тъй като в случая нито един от исковете по чл. 128, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ не е с цена над 5000.00 лева, подадената от Ц. Д. В. касационна жалба е недопустима в частта й, с която се обжалва постановеното по повод на тези искове решение на Софийски градски съд. Затова жалбата трябва да се остави без разглеждане в тази й част, като се прекрати и образуваното въз основа на нея производство в същата част, без да бъдат разглеждани поставените от Ц. Д. В. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси.
Останалите пет от поставените въпроси са свързани с произнасянето на състава на Софийски градски съд по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. По отношение на тези искове въззивният съд е приел, че със заповед № 1-1/20.06.2015 година на управителя на „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място], която е била връчена на В. на 26.06.2015 година, трудовото правоотношение на Ц. Д. В. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно поради намаляване на обема на работа. В този случай трайната и непротиворечива практика на ВКС и съдилищата премала, че намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и когато съкращаването на щатната бройка за определена длъжност било извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника било по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване по делото бил фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване било свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респективно премахването на съответната щатна длъжност било ли е обусловено от намаления обем на работата на предприятието. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ не предвиждала нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор „поради намаляване обема на работата”, като по естеството си намаляването обема на работата представлявало намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябвало обективно, фактически да съществува, но не следвало да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Приемало се, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисквал при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следвало да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. С оглед на събраните по делото доказателства, както и предвид заключението на съдебно счетоводната експертиза, изслушаната пред въззивния съд, съдебният състав намирал, че „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място], в чиято тежест било установяването на този факт бил доказал, при условията на пълното и главно доказване, че в предприятието била налице трайна тенденция към намаляване стокооборота и приходите от продажби, както и трайна тенденция към многократно намаляване броя на събраните и разкомплектовани „излезли от употреба моторни превозни средства”, като събирането на същите било възложено на заеманата от Ц. Д. В. длъжност. С оглед на това съставът на Софийски градски съд намирал, че е налице действително намаляване на обема на работата в предприятието на „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място].
Съставът на Софийски градски съд е изложил доводи за това, че е неоснователен и втория наведен довод за незаконосъобразност на уволнението, свързан със законосъобразността на извършения от работодателя подбор. Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят имал право на подбор и можел в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращавали, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. При преценка на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение тогава, когато за работодателя съществувало задължението да осъществи подбор по чл. 329 от КТ, съдът проверявал дали оценяването на работниците или служителите е било извършено съобразно критериите на чл. 329 от КТ, както и дали поставените оценки по формалните критерии отговарят на обективната истина. При направено от ищеца оспорване на факти и обстоятелства във връзка с осъществения подбор преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежала на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверявал основани ли са приетите от работодателя оценки на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ съобразно действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Когато извършеният подбор бил обективиран в документ, приет като писмено доказателство по делото, при оспорване от страна на уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства, работодателят бил длъжен да проведе в процеса пълно доказване на действителните качества на участвалите в подбора. При оспорване доказването на извършения подбор се извършвало с всички доказателствени средства на граждански процес. В конкретния случай наведеното твърдение за незаконосъобразност на проведения подбор се свеждало до неспазването на чл. 21 от ЗЗДискр., изискващ използването на еднакви критерии при извършването на подбора. С оглед събраните по делото доказателства, съставът на Софийски градски съд намирал, че направеното оспорване на законосъобразността на подбора на това основание било неоснователно. Видно от доказателствата по делото работодателят бил приложил еднакви критерии при извършването на подбора, поради което атакуваната заповед била законосъобразна на това твърдяно от Ц. Д. В. основание.
По отношение на първите от поставените въпроси съставът на Софийски градски съд е съобразил задължението си че трябва да формира изводите си по спорните въпроси след извършване на преценка на всички събрани по делото и относими към правно релевантните факти обстоятелства в тяхната взаимовръзка и съвкупност, като при това не може да дава предимство на едни доказателства за сметка на други или да игнорира част от тях, а при наличието на противоречиви доказателства да посочи, на които от тях дава вяра и защо. Въз основа на извършената от съда преценка на доказателствата в мотивите на постановения акт съдът трябва да посочи кои обстоятелства приема за доказани и кои не както и да отговори на всички наведени от страните доводи и възражения. При това обаче не необходимо съдът да посочва изрично какво приема по отношение на всяко едно от събраните по делото доказателства, а достатъчно от мотивите да е видно, че доказателствата са били обсъдени и какво е било становището на съда по тях. В тази връзка по отношение на третия от поставените въпроси съставът на Софийски градски съд е съобразил установената практика, че намаляването на работа може да бъде установявано с всички доказателствени средства, като видно от мотивите на обжалваното решение съдът не се е позовал само на заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, а е преценявал същата и с оглед на останалите доказателства по делото. С оглед на това тези два въпроса не обуславят допускането на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Такова допускане не се обуславя и от втория от поставените въпроси, доколкото съдът е изследвал въпроса дали е налице намаляване на обема на работа се отразява на заеманата от Ц. Д. В. длъжност, а не общо на цялото предприятие на „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място].
По отношение на въпросите свързани с извършването на подбора съставът на Софийски градски съд е съобразил установената съдебна практика, че при извършването му работодателят трябва да се ръководи от изискванията на закона, като прилага еднакво всички критерии по чл. 329 от КТ. Същите имат обективни признаци и при наличието на спор относно тяхното спазване същият се разрешава от съда. Доказването на извършването на подбора може да се извърши с всички допустими от закона доказателства. Същевременно в исковата си молба по чл. 344 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, въз основа на които отрича потестативното право на работодателя да извърши уволнението или твърди, че осъществяването на същото е опорочено. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават уволнението, но не са посочени от ищеца в исковата му молба, както и да размести доказателствената тежест, в случаите, когато ищецът не е оспорил определени обстоятелства свързани с извършения подбор. Обхватът на съдебния контрол зависи от направените от ищеца доводи. Затова ако е направен довод за незаконосъобразност на извършения подбор, без да бъде посочено в какво се състои конкретното нарушение не се налага да се представят други доказателства, извън тези установяващи извършването на подбора. Работодателят ще е задължен да представи и други доказателства, извън вече посочените такива, в случаите, когато са направени конкретни оплаквания, с които се твърди, в какво точно се изразява допуснатото при подбора нарушение. Той обаче няма да бъде задължен да представя други доказателства, установяващи законосъобразността на подбора, които са свързани с неоспорени от ищеца обстоятелства.
С оглед на горното така поставените от Ц. Д. В. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи пет правни въпроса не обосновават допускането на обжалваното решение на Софийски градски съд до касационен контрол.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 6830/02.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав, постановено по гр. д. № 2722/2018 година, по подадената срещу него от Ц. Д. В., касационна жалба с вх. № 7576/21.01.2019 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Ц. Д. В. ще трябва да бъде осъдено да заплати на „ДК Софтрейд” ЕООД [населено място] сумата от 630.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ц. Д. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес], чрез адв. И. А. М. касационна жалба с вх. № 7576/21.01.2019 година в частта й, с която въззивното решение № 6830/02.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав, постановено по гр. д. № 2722/2018 година се обжалва в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от Ц. Д. В. срещу „ДК СОФТРЕЙД” ЕООД [населено място], [улица], исковете по чл. 128, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ и същите са отхвърлени като погасени чрез прихващане, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2068/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6830/02.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В състав, постановено по гр. д. № 2722/2018 година. в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ц. Д. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес], чрез адв. И. А. М. да заплати на „ДК СОФТРЕЙД” ЕООД [населено място], [улица], сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.