1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр.София, 26.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3094/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. К. Н. срещу определение на Бургаски апелативен съд № 189 от 14.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 155/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд от 20.02.2019 г. по гр.д.№ 336/ 2017 г. и по този начин е отхвърлено искането на жалбоподателя за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса, дължима по подадената от него въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд от 18.12.2018 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като представените от него декларации и документи установяват невъзможността му, с оглед материалното му състояние и фактическата му трудова заетост, да заплати дължимата такса. Възразява срещу мотивите на въззивния съд, че не е доказал твърдението си, че не работи, тъй като това му вменява в задължение да доказва отрицателни факти. Законът допускал установяването на този факт и с декларация, като невярното деклариране е свързано с носене на наказателна отговорност, а изискването на доказателства за безработица на молителя обезсмисляло законовата регламентация. Съдът незаконосъобразно акцентирал върху дохода на съпругата му от 600 лв, защото те били във фактическа раздяла, а дори да не били, тази сума била недостатъчна за издръжка на тричленно семейство и го лишавала от правото на справедлив процес. Неоснователно също съдът приел, че щом жалбоподателят се занимава с бизнес, той има доходи, защото бизнес заниманията означавали единствено поемане на стопански риск. Поради това счита определението за незаконосъобразно и претендира за отмяната му. Като основание за допускането му до касационен контрол поставя правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) може ли да се предполага възможността за реализиране на доход за заплащане на дължимите такси и разноски по делото; участието на молителя в търговски дружества дава ли основание да се предполага, че разполага с достатъчно средства да посрещне задълженията за такси и разноски по гражданско дело; и длъжен ли е съдът при наличие на основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията на молителя данни да даде указания за представяне на допълнителни доказателства, преди да се произнесе по молбата. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът не е приел за установени фактите в подадена до него декларация, макар невярното деклариране да се преследва по наказателноправен ред.
Ответната страна „Медиатор 2010” ЕООД, [населено място], оспорва частната жалба. Поддържа, че частният касатор не е формулирал правни въпроси за допускане на касационния контрол, както и че обжалваното определение не е очевидно неправилно. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допускано, а при условията на евентуалност излага съображения в подкрепа на мотивите на въззивното определение.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Не следва да бъдат уважени възраженията на ответната страна, че частният касатор не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложение към частната жалба ищецът е посочил кой правни разрешения на въззивния съд оспорва и е цитирал актове на Върховния касационен съд, в които са дадени противоположни разрешения. С това въпросите, по които е налице противоречие, са поставени, а уточняването им е в правомощието на касационната инстанция, съгласно указанията в цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС.
Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на П. Н. срещу „Медиатор 2010” ЕООД, предявен е осъдителен иск за сумата 40 000 лв. С молба от 11.04.2017 г. ищецът е поискал да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса за иска като декларирал, че е безработен, няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС и че тричленното му семейство разполага с доходи от 508 лв месечно – заплата на съпругата му. С определение от 21.06.2017 г. първоинстанционният съд отхвърлил това искане, като този акт е потвърден с определение на Бургаски апелативен съд № 276/ 31.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 246/ 2017 г., влязло в сила от 22.08.2017 г. След като ищецът внесъл дължимата държавна такса по иска, първоинстанционният съд разгледал спора и с решение от 18.12.2018 г. отхвърлил иска. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от П. Н., комуто (с разпореждане от 28.01.2019 г.) съдът указал да внесе дължимата по нея държавна такса. С молба от 19.02.2019 г. въззивникът – ищец поискал да бъде освободен от това задължение, като представил декларация, според която няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС, а тричленното му семейство разполага с доходи от 600 лв месечно – заплата на съпругата му. Съдът отхвърлил молбата с определение от 20.02.2019 г., като този акт е потвърден от въззивната инстанция с обжалваното в настоящето производство определение. В него съдът посочил, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на декларираните от него обстоятелства, създал е пречки да се установи дохода на семейството му, трудоспособен е и се занимава с бизнес, поради което няма основание да бъде освободен от държавна такса. Освен това с влязло в сила определение вече било отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса по същото дело, а промяна в декларираните при първото и второто искане обстоятелства няма.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от частния касатор въпроси не обуславят решаващите изводи на въззивния съд. Основните съображения на този съд да потвърди определението за отказ ищецът да бъде освободен от държавна такса е влязлото в сила определение по същото дело, с което е било отхвърлено предходно искане на ищеца за освобождаване от държавна такса и липсата на промяна в декларираните при първото и при настоящето искане обстоятелства, които са от значение за освобождаването. Този извод напълно съответства на задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, т.12. В мотивите към даденото по тази точка разрешение изрично е прието, че при постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83 ал.2 ГПК само при промяна в обстоятелствата. В този смисъл е и последвалата тълкувателното решение казуална практика на ВКС (срв. определение № 272/ 19.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 1724/ 2019 г., ІІІ г.о., определение № 462/ 05.07.2019 г. по ч.т.д.№ 1521/ 2019 г., ІІ т.о. и др.). Поради това не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Няма основание за допускане на този контрол и поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Единственото съображение в подкрепа на твърдението за наличие на такава е обосновката на частния касатор, че при наличие на декларация, дадена под страх от наказателна отговорност, съдът няма право да изисква обстоятелствата по нея да се установяват и с доказателства. Това обаче няма отношение към решаващия мотив за отхвърляне на молбата – наличие на влязло в сила определение, с което такава молба вече е отхвърлена при същите обстоятелства. Тези мотиви съответстват на установената от Върховния касационен съд практика, поради което обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски апелативен съд № 189 от 14.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 155/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: