1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр.София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3353/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. А. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 1320 от 03.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1003/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 05.04.2019 г. по гр.д.№ 4124/ 2019 г. и по този начин е върната исковата молба вх.№ 17267/ 13.03.2019 г., подадена от частния жалбоподател против И. И. А. и В. И. С. като недопустима, поради липса у ищеца на правен интерес от установяване на нищожност на правни сделки, сключени между ответниците и трето лице.
Жалбоподателят поддържа, че с определението за прекратяване на производството се узаконява кражба на негов имот – чрез прехвърлянето му на трето лице от субект, който не е притежавал към момента на сделката правото на собственост. Счита, че когато лице, прехвърлило нему идеални части от недвижим имот, след това прехвърли части от същия имот на ответниците, той има интерес да поиска установяване на нищожността на втората прехвърлителна сделка, защото тя засяга правото му на собственост върху същия имот. Обратното било прието в обжалваното определение, поради което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол сочи нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че произнасянето на въззивния съд има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без да сочи конкретен правен въпрос. Излага също доводи, че прекратителното определение противоречи на решения на Съда на Европейския съюз, без да сочи по кой въпрос и в кои решения на СЕС той е разрешен. Поддържа и очевидна неправилност на обжалвания акт, без да излага различни от посочените в жалбата съображения за допуснати процесуални нарушения.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния Пловдивски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. И. А. срещу И. И. А. и В. И. С., предявени са искове за установяване на нищожност на правни сделки, с които тези лица придобиват вещни права от И. М. С.. Твърденията на ищеца са, че с оспорените сделки ответниците се легитимират като собственици на идеални части от вещи, които И. С. не е притежавал към момента на прехвърлянето, защото преди това е прехвърлил същите права на ищеца. Първоинстанционният съд е дал указания на ищеца (с разпореждане от 15.03.2019 г.) да отстрани нередовности на исковата молба, включително да обоснове интереса си да установи нищожност на сделка между трети лица. На 01.04.2019 г. ищецът депозирал по делото молба, в която посочил, че интересът му се обуславя от обстоятелството, че сделките касаят същия имот, който притежава и той и че прехвърлените права се припокриват с неговата собственост. Първоинстанционният съд приел, че съсобственик не може да има интерес от оспорването на валидността на прехвърлянето на идеална част от съсобствената вещ на трето лице и разпоредил да бъде върната исковата молба. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд потвърдил връщането. Приел, че лице, което не е страна по правна сделка, може да оспорва нейната действителност само ако установяването на нищожността ще се отрази в правната му сфера. Промяна в правната сфера на ищеца при уважаване на предявените искове не би настъпила, поради което за него не е налице правен интерес.
Така постановеният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Ищецът не е формулирал надлежно (въпреки дадените му с разпореждане от 15.08.2019 г. указания) наличието на основания за достъп до касационно обжалване. Не са такива основания нарушенията на материалния закон и съществените процесуални нарушения. Същите представляват основания за отмяна на обжалвания акт, но те нямат значение и не могат да бъдат обсъждани във фазата по селектиране на касационните жалби. Не са формулирани от ищеца никакви правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Твърди се, че произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или че е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, но без да се посочи кой е разрешеният правен въпрос, имащ посоченото значение. Както е разяснено в Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, формулирането на правните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК е ангажимент на касатора и не е допустимо това да бъде сторено служебно от касационната инстанция (освен ако не се касае до нищожност или недопустимост на въззивния акт, за които се следи служебно). Твърдението, че обжалваният акт противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз или че произнасянето в него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който се разрешава при условията на такова противоречие, не дава възможност за селектиране на жалбата за касационно разглеждане. Не са изложени конкретни съображения и в подкрепа на твърдението за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидната му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. При селектирането на жалбите касационната инстанция не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание, тя може да направи извод за възможна очевидна неправилност само от съдържанието на самия обжалван акт. В случая жалбоподателят не сочи никакви аргументи за наличие на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи от самото него, поради което обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски окръжен съд № 1320 от 03.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1003/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: