4
определение по ч.гр.д.№ 2658 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 30.09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2658 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. А.-К. срещу определение № 197 от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4786 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено разпореждане от 10.04.2018 г. по гр.д. № 4212 от 2017 г. на Софийския градски съд, I г.о., 23 състав за връщане като просрочена подадената от В. Д. А.- К. частна жалба с вх.№ 403 от 02.01.2018 г. срещу определение от 21.11.2017 г. на Софийския градски съд, 23 състав за частично прекратяване на гр.д.№ 4212 от 2017 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и се излагат правни въпроси, без да се посочи на кое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК се иска допускане. Твърди се, че обжалваното определение е очевидно неправилно, че противоречи на посочена от жалбоподателя практика на съдилища от страната /определение № 146 от 29.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 144 от 2018 г. на Пловдивския апелативен съд и определение по ч.гр.д.№ 1403 от 2018 г. на Варненския окръжен съд/, като и че ВКС следва да отговори на следните въпроси:
1. Поражда ли правно действие акт на съда, с който се потвърждава друг такъв, който е описан едновременно с погрешно посочена дата и погрешно посочен номер на производството ?
2. Води ли пълната липса на мотиви в съдебен акт с окончателен характер до неговата нищожност ?
3. Следва ли съдът да съобрази наличието на официални празници и отделно работни дни при броенето на сроковете ?
Ответниците по частната жалба Б. И. Р., И. Д. Ракиловски и Ж. „Български художник“ не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК основания за това.
1. В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1 ГПК, когато са налице общото основание за това /посочване от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт/ и поне едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
В случая касаторът не е посочил кое от допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е налице според него, като такова не може да се изведе и от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. В него са посочени определения на Пловдивския апелативен съд и на Варненския окръжен съд, противоречието с които обаче не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /такова е само противоречието с практиката на ВС или ВКС/. Не са изложени и съображения за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- не е посочено коя приложима към конкретното дело правна норма е непълна или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на нормата от ВКС, нито е обосновано кои промени в законодателството или в обществените условия налагат промяна на едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложима по делото правна норма /т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълк.д.№ 1 от 2009 на ОСГТК на ВКС/.
2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Посочването във въззивното определение на погрешна дата на обжалвания акт на първоинстанционния съд и на погрешен номер на делото само по себе си не води до нищожност или недопустимост на въззивното определение, а е основание само за поправка на очевидна фактическа грешка в това определение или в определението на първоинстанционния съд /в това от тях, в което е допусната фактическата грешка/.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция, включително съобразявайки действието на чл.61, ал.2 ГПК, във вр. с § 1, във вр.с § 8 от Закона за изменение на ГПК (обн.бр.65 ДВ от 2018 г.). При изчисляване на срока за обжалване на определението на СГС от 21.11.2017 г. въззивният съд се е съобразил с действащата към края на 2017 г. разпоредба на чл.61, ал.2 ГПК /сега отменена/, както и с разпоредбите на чл.60 ГПК и правилно е приел, че започналият да тече след 18.12.2017 г. едноседмичен срок за обжалване на това определение е спрял да тече на 24, 25, 26 и 27.12.2017 г. /официални и празнични дни съгласно чл.154, ал.1 и ал.2 КТ/, но е изтекъл на 29.12.2017 г. /петък, работен ден/.
Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 197 от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4786 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.