2
определение по ч.гр.д.№ 3009 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3009 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. К. срещу определение № 1712 от 06.06.2019 г. по ч.гр.д. № 849 от 2019 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 3225 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 2474 от 2015 г. на Варненския районен съд, 34 състав в частта, в която е оставена без уважение молбата на И. М. К. за приемане и съвместно разглеждане в делбеното производството по реда на чл.346 ГПК на имуществената й претенция, касаеща ателиета 1, 3, 4 и 5 в сградата, находяща се в [населено място], [улица], ет.6 и 7.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване на това определение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: При делба на сграда, съсобствеността върху която е възникнала на основание чл.92 от ЗС, дължат ли се подобренията, извършени от един от съсобствениците в общия имот, включително и за общите части на сградата /ограждащи стени, общо стълбище, покрив и други/, ако той е собственик на само един от нововъзникналите обекти в надстроената сграда ?
В писмен отговор от 24.07.2019 г. ответниците по частната жалба Т. П. М., Л. М. Т., Р. А. Т., Е. Т. К., М. Б. Т.- Б., А. Б. М.- Д., М. Б. М., Л. И. К. и А. М. М. оспорват същата като неоснователна. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се преглажда по-нататъшното развитие на делото /прегражда възможността на съделител по делото да предяви искане по чл.346 ГПК относно конкретна претенция в делбения процес/. Съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, този акт на въззивния съд подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал. 2 ГПК основания за това.
В случая не са налице сочените от частната жалбоподателка основания за допускане на касационното обжалване на определението на Варненски окръжен съд поради следното:
1. Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения в частната касационна жалба въпрос: При делба на сграда, съсобствеността върху която е възникнала на основание чл.92 от ЗС, дължат ли се подобренията, извършени от един от съсобствениците в общия имот, включително и за общите части на сградата /ограждащи стени, общо стълбище, покрив и други/, ако той е собственик на само един от нововъзникналите обекти в надстроената сграда ? Поставеният въпрос не би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е от значение за изхода на конкретното дело. Това е така, тъй като въпросът касае „делба на сграда“, а по конкретното дело предмет на делбата са няколко самостоятелни обекта (ателиета) в сграда, а не цялата сграда. Изводите на въззивния съд са формирани именно съобразявайки, че жалбоподателката е страна по делото и съделител по отношение само на един от обектите, предмет на делбата, а именно ателие № 2 в сградата, поради което претенцията ? по сметки между съделителите (чл.346 ГПК) е допустима и основателна само по отношение на този обект. Тъй като изводите на въззивния съд не са обусловени от поставения въпрос, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Посочената в частната касационна жалба практика на ВКС /решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр.д.№ 5571 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 692 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 454 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 69 от 08.02.2011 г. по гр.д.№ 44 от 2010 г. на ВКС/ е напълно неотносима към настоящия случай, доколкото е свързана с принципната възможност жалбоподателката да търси обезщетение за водената от нея работа на основание чл.61, ал.2 ЗЗД или чл.59, ал.1 ЗЗД. Основателността на претенцията ? обаче не е предмет на настоящето производство и по нея съдът не се е произнасял. Въззивният съд се е произнесъл само по нейната допустимост: приел я е за недопустима предвид разпоредбата на чл.346 ГПК, че на съвместно разглеждане с иска за делба подлежат претенциите за сметки, възникнали по повод съсобствената вещ. В съответствие със закона и с практиката на ВКС, включително и с посочената от жалбоподателката практика, въззивният съд е счел, че тази претенция може да бъде реализирана извън делбеното производство, по общия ред.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението поради следното: Нормата на чл.346 ГПК предвижда облекчен ред за реализиране на облигационни претенции в производството по делба, когато тези претенции са свързани с вещите-предмет на делбата и са възникнали по повод управлението и поддържането на тези вещи, като целта е при ликвидиране на съсобствеността върху тези вещи да бъдат уредени и всички спорни правоотношения по повод тази съсобственост. Нормата е ясна, поради което не се нуждае от допълнително тълкуване, и е приложена правилно от съда в обжалваното определение.
2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненски окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в общ размер на 300 лв., като съгласно договор за правна защита и съдействие № 21 от 2019 г. (л.14 от делото) на Т. П. М., Л. М. Т. и М. Б. Т.- Б. са дължими 150 лв., а съгласно договор № 22 от 2019 г. (л.15 от делото) на М. Б. М., А. М. М. и А. Б. М.- Д. са дължими 150 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1712 от 06.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 849 от 2019 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. М. К. от [населено място], [улица], ап. … и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. …, чрез адв.Н. Д. Т. да заплати на Т. П. М., Л. М. Т. и М. Б. Т.- Б. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. …, ап. …, чрез адв.Н. С. П. на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА И. М. К. с горепосочения адрес да заплати на М. Б. М., А. М. М. и А. Б. М.- Д. и тримата със съдебен адрес: гр.В., [улица], ет. …, ап. …, чрез адв.Н. С. П. на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.