2
определение по ч.гр.д.№ 2853 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2853 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Хелиос Бийч Апартмънтс-Поморие“ ЕООД и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД срещу определение № 142 от 15.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 107 от 2019 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на „Х. Б. Апартмънтс- Поморие“ ЕООД и „Х. Б. Мениджмънт“ ЕООД срещу определение № 2316 от 26.11.2018 г. по гр.д.№ 898 от 2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 898 от 2018 г. по иска, предявен от „Х. Б. Апартмънтс-Поморие“ ЕООД и „Х. Б. Мениджмънт“ ЕООД .
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че определението е очевидно неправилно, че противоречи на посочена от жалбоподателите практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Има ли правен интерес собственик на терен, част от който е незастроен, да предяви отрицателен установителен иск против лицата, които твърдят, че този незастроен терен – плочници, парк и съоръжение – басейн, изградени в него, са общи части на всички собственици на самостоятелни обекти в жилищните сгради, изградени в парцела ?
2. Представляват ли намеса в правната сфера на собственика на терен, твърденията и свързаните с тях действия на трети лица за трансформация на индивидуална собственост върху незастроената част от терена и построените в него съоръжения в обща съсобственост на всички трети лица, придобили собственост върху самостоятелни обекти в жилищните сгради, които са построени в застроената част на имота ?
В писмени отговори от 18.06.2019 г. и от 24.06.2019 г. ответниците по частната жалба „Индекс“ О. и Г. Наилевна Даминова чрез процесуалните си представители оспорват жалбата. Ответницата Г. Даминова претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.
С молба вх.№ 7088 от 08.08.2019 г. частните жалбоподатели представят определение № 345 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 4660 от 2018 г. на ВКС, I г.о., с което е допуснато касационно обжалване по два въпроса. Твърдят, че те са ответници по това дело, а ищци са лица, които не са страни в настоящето производство. Считат, че определението по гр.д.№ 4660 от 2018 г. е релевантно с оглед предмета на настоящето дело.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Насочена е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК този акт на въззивния съд подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.
В случая не са налице сочените от частните жалбоподатели основания за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд:
1. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен въпрос. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посоченото Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС като е приел, че в случая ищците не са обосновали правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск срещу двамата ответници с предмет правото на собственост върху процесния УПИ. Съобразено е застъпеното в тълкувателното решение становище, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост има в случаите, когато неговото уважаване би имало преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца или в случаите, когато с отричането на правото на ответника би се сложил край на правния спор между страните. В настоящия случай въззивният съд е съобразил, че ответниците с поведението си не са оспорили правото на собственост на ищците върху процесния терен, а и в отговорите на исковата молба изрично са заявили, че не оспорват това право на ищците.
В частната жалба, изложението към нея и писмените отговори са наведени фактически твърдения, от които може да се стигне до извода, че е спорно какъв е статутът на изградените в процесния имот несамостоятелни обекти- басейн, покрив на гараж и зелени площи, дали те са обща част на етажната собственост по предназначение или са собственост на собствениците на терена /в случая дружествата-ищци/. Въпреки, че са несамостоятелни обекти, правото на собственост върху тях може да бъде защитено с предявяване на отрицателен или положителен установителен иск в случай, че е оспорено, като предмет на такъв иск ще бъде признаване на установено от съда, че въпросните обекти са или не са собственост на определено лице или лица. Доколкото са несамостоятелни обекти, в едно такова производство ще бъде изследван преюдициалният въпрос кой е имотът, към който принадлежат, и чия собственост е той. Постановяването на решение по предявения отрицателен установителен иск в настоящето производство обаче няма да допринесе за разрешаването на тези спорове, доколкото между страните не е спорно, че собствеността върху процесния УПИ е на ищците.
Ако е спорно дали част от тези несамостоятелни обекти или теренът, върху който са изградени, представляват прилежащ терен към сградите в процесния УПИ, редът за защита е с иск по чл.109 ЗС и с иск по чл.64 ЗС за определяне на обема на правото на суперфициарите да ползват част от земята, собственост на ищците (определение № 12 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 7615 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.).
По отношение на втория поставен въпрос важи казаното по първия. Допълнително следва да се отбележи, че по него не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговорът му е поставен в зависимост от конкретна преценка на приетата от въззивния съд фактическа обстановка и оценка на доказателствения материал, т.е. той би бил от значение за обосноваността на акта на въззивния съд, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд, по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели не са изложили съображения защо разглеждането на поставените от тях въпроси от ВКС би допринесло за разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. Доколкото настоящият състав счита, че определението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС по въпросите, касаещи наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е налице и касационно обжалване не следва да се допуска.
3. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са е имало процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид всичко гореизложено, касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата Г. Наилевна Даминова направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 142 от 15.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 107 от 2019 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Хелиос Бийч Апартмънтс-Поморие“ ЕООД и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД и двете дружества със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул.Морска“ № 52 да заплатят на Г. Н. Даминова със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. .., ап. … , чрез адв.М. С. К. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.