2
определение по гр.д.№ 1131 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1131 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. А. и Т. И. А. против решение № 1784 от 30.10.2018 г. по в.гр.д.№ 1464 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което потвърдено решение № 1754 от 25.04.2018 г. по гр.д.№ 16104 от 2017 г. на Варненския районен съд, гражданско отделение, X. състав, с което е допусната делба на поземлен имот в землището на [населено място], с.о.“П.“ с идентификатор ……. с площ от ……. кв.м. между следните съделители и при следните квоти: Р. Н. Т. с квота 75/248 ид.ч., О. Н. С. и С. К. С. в СИО с квота 75/248 ид.ч. и Г. Д. А. и Т. И. А. в СИО с квота 98/248 ид.ч.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и други решения на ВКС.
Ответниците по жалбата Р. Н. Т., О. Н. С. и С. К. С. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, когато касаторът основава искането си за допускане на касационното обжалване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, той е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. П. се по допустимостта на касационната жалба състав на ВКС не може служебно да поставя и разглежда правни въпроси, които не са посочени от касатора, с изключение на въпроси, касаещи валидността, допустимостта и очевидната неправилност на обжалваното решение. Според приетото в горепосоченото тълкувателно решение, непосочването на такъв правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В конкретния случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите А. не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Само на това основание жалбата на Г. и Т. А. срещу решението на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1464 от 2018 г. не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Наред с гореизложеното, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и тъй като липсва противоречие между това решение и приетото в посочената от касаторите практика на ВКС- Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Според приетото в това тълкувателно решение, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижими имоти, но не и тези, удостоверяващи сделки. Напълно в съответствие с приетото в това тълкувателно решение, в първоинстанционното решение и в потвърждаващото го въззивно решение съдът не е отменил нотариален акт, удостоверяващ сделка. В съответствие с разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК и горепосоченото тълкувателно решение съдът не е отменил и констативния нотариален акт на ищците № 131 от 12.03.2002 г., удостоверяващ правото им на собственост върху част от делбения имот, тъй като е приел за доказано по делото, че ищците притежават право на собственост общо върху 150/248 ид.ч. от делбения имот с площ 992 кв.м.
Няма основание и за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.2 ГПК: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението на Варненския окръжен съд не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗН, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 1464 от 2018 г. не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1784 от 30.10.2018 г. по в.гр.д.№ 1464 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.