ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 708
София, 30. септември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2270 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 104/18.03.2019 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 36/2019, с което е потвърдено решение № 445/14.11.2018 на Горнооряховския районен съд по гр. д. № 1410/2018, с което е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата в 25.000 лева, получена без основание.
Недоволна от решението е касаторката С. Д. И., представлявана от адв. Ал. П. от ВТАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивният съд при констатиране на нередовност на исковата молба; за представителната власт на пълномощник извън изброените лица в чл. 32 ГПК; за възможността пълномощник да се разпореди с предмета на делото при наличие на общо пълномощно, като определи съдържанието на исковата молба и за задължението на съда да задължи ищеца да се яви лично, за да потвърди извършените от негово име действия при възникнал спор за неговата дееспособност, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата А. П. Д., представляван от адв. К. А. от ВТАК, я оспорва като неоснователна и счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е превел по банков път от собствената си сметка в „Първа инвестиционна банка” по сметката на ответницата сумата 25.000 лв., а доколкото не е посочено основание за извършване на плащането, в съответния отчет по сметката е записано само „прехвърляне“. Прието е, че преди нареждането на плащането ищецът е имал отношения с дъщерята на ответницата по повод сключен договор за продажба на недвижим имот. Съгласно показанията на разпитания свидетел (бивш съпруг на ответницата) той се е запознал с ищеца по повод закупуването на жилището на ищеца от дъщеря му, които са се споразумели за цена на апартамента 25.000 лв., но след като се установило, че данъчната му оценка възлиза на 50.000 лв., ищецът е пожелал след сделката да върне на дъщеря му 25000 лв., заявявайки, че на него толкова пари не му трябват, а тя може да ги използва за ремонта на закупеното жилище, като по този начин искал да й помогне, като върне част от парите. Дъщерята на свидетеля изтеглила кредит и превела парите на ищеца, а на следващата седмица той превел обратно 25.000 лв., като ги наредил по сметка на ответницата (нейна майка), защото тя била заминала за Англия. Въззивният съд е приел като безспорно от твърденията на процесуалния представител на ищеца в исковата молба, както и от представените по делото писмени доказателства, че на 25.01.2018 г. ищецът е настанен в Дом за пълнолетни лица с деменция, с диагноза „неуточнена съдова деменция“ и има нужда от постоянни грижи и медицинско обслужване, тъй като не е в състояние да извършва самостоятелно обичайните дневни дейности от личен и битов характер. В показанията си свидетелят – мл. полицейски инспектор към РУМВР, Горна Оряховица е посочил, че познава ищеца от много години и има наблюдения, че в последно време (преди настаняването му в дома) неговото съзнание се губело, на моменти говорел неща, които не са свързани с действителността, търсел покойните си родители, като комуникирайки с близки, той се държал нормално, но с непознати се държал ненормално и говорел несвързани неща. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът е доказал, а и не се спори по делото, че е прехвърлил сумата в размер на 25.000 лева на ответницата, която твърди, че процесната сума е получена от нея на основание сключен между дъщеря й и ищеца договор за дарение, но ответницата не е ангажирала убедителни доказателства, обосноваващи дарственото намерение (каквото не може да се предполага) от страна на ищеца при извършването на превода на сумата 25.000 лв. Изложени са съображения, че макар поначало договорът за дарение на парична сума да е неформален и се сключва с предаването на сумата, от факта на предаване на някаква сума не следва еднозначен извод за извършено дарение, доколкото посоченото в платежното нареждане основание за банковия превод от ищеца в полза на ответницата „прехвърляне”, по никакъв начин не подкрепя твърденията на ответницата за реализирано плащане в изпълнение на задължение по договор за дарение, а показанията на свидетеля (макар ценени при съобразяване на близките му родствени отношения, поради което не могат да се считат за безпристрастни, нито свидетелят за незаинтересован от изхода на спора) сочат по-скоро симулативност на цената по прехвърлителната сделка с недвижимия имот, отколкото наличието на извършено дарение. Предвид липсата на други доказателства, съдът е приел, че не е налице правно основание за получаване на процесната сума отстрана на ответницата, поради което като основателен е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар първият повдигнат въпрос да обуславя решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост – в обжалваната част. Когато съдът констатира нередовности, които не са отстранени в указания от съда срок нередовната искова молба се връща на ищеца. Съдът обсъжда и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
Останалите въпроси не обуславят изхода на делото, доколкото процесуалният представител на ищеца е адвокат (представител по пълномощие съгласно чл. 32, т. 1 ГПК), а пълномощникът на ищеца не е извършил действия по разпореждане с предмета на делото (сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване на исканията на другата страна, получаване на пари или на други ценности нито други действия, представляващи разпореждане с предмета на делото). Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като изрично пълномощно е необходимо за предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, както и за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото (чл. 34 ГПК).
При липса на данни по делото ищецът да е недееспособен, за съда не възниква задължение да го задължи да се яви лично, но съдът може да спре производството по делото, в случай че има образувано производство за поставяне на лицето под запрещение.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба А. П. Д. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 104/18.03.2019 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 36/2019.
ОСЪЖДА С. Д. И. да заплати на А. П. Д. сумата на 200 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.