1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 02.10. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1233/2019 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
О. И. М. и Г. Х. М., чрез пълномощника си адв. Е. П. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 131 от 23.11.2018 г. по гр. д. № 1458/2018 г..
Ответниците по жалбата М. С. М., З. С. Х., Х. И. М. и Х. С. И., чрез процесуалния си представител адв. Д. В. са подали писмен отговор, в който изразяват становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.
Ответникът М. К. не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Айтоския районен съд № 121 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 1042/2017 г. в частта, с която e допусната съдебна делба между М. С. М., З. С. Х., Х. И. М., Х. С. И., О. И. М. и М. К., при квоти по 1/6 ид. част за всеки по отношение на дворно място с площ от 705 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Р., област Б., представляващо ПИ с пл. № 408 в кв. 34 по плана на с.с., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня с баня и тоалетна, гараж и паянтова жилищна сграда, за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ ….. в кв. ….. по плана на с.с., целият с площ 750 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 45 кв.м. и на три земеделски имота в землището на [населено място], възстановени с Решение № 18П/14.02.2001 г. на ПК Р., с № № , и , като са отменени на основание чл. 537, ал.2 ГПК издадените в полза на О. И. М. нотариален акт за собственост на имот по давностно владение № ….., том ….., дело № …../….. г. на Айтоски районен съдия и нот. акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № ….., том ….., № ….., дело № ….. от 27.10. …. г. за размера над 1/6 ид. част по отношение на тези имоти.
Въззивният съд е приел, че страните по делото като наследници на починалия през 1985 г. И. М. С., са съсобственици при равни квоти на включените в наследството дворно място, ведно с построените в него сгради и земеделски земи в землището на [населено място], Бургаска област . Възражението на ответника О. И. М., че е придобил наследствените имоти по давност в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Г. Х. М., е прието за неоснователно. Съображенията за този извод са, че макар да е живял в застроения имот още преди смъртта на общия наследодател и до настоящия момент, О. И. М. не е доказал да е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта на другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои и тези действия да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Снабдяването на ответника с констативен нотариален акт не представлява действие, с което се отблъсква владението на останалите съсобственици. Съдът е посочил, че ищците не са оспорвали упражняваната спрямо имотите фактическа власт от ответника, но доколкото той се позовава на придобивна давност, негова е тежестта да установи качеството си на владелец, а не на държател на идеалните части на останалите съсобственици. Разяснено е, че признаването на правата на трети лица по отношение на посочения в констативните нотариални актове титуляр винаги обуславя отмяната им по реда на чл. 537, ал.2 ГПК и без отправено до съда искане.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за тежестта на доказване при оспорване на констативен нотариален акт като се поддържа, че съдът не се е съобразил с разясненията в ТР 11/2013 г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В настоящото производство оспорващите констативния нотариален акт страни са установили свои противопоставими права на собственост на основание наследствено правоприемство, а ответникът О. М. не е доказал, че е манифестирал по отношение на тях промяна в намерението си за държане на техните идеални части от съсобственото имущество, следователно съдът е спазил разясненията в ТР 11/2013г. на ВКС, ОСГК и не е налице поддържаното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Въззивното решение е съобразено и със соченото от касаторите решение на ВКС, I г.о. № 34 от 04.02.2013 г. по гр.д. № 611/2012 г., с което е възпроизведена задължителната практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г на ОСГК. При наследяване, както и при обикновена съсобственост, всеки от съсобствениците /сънаследници/ е владелец на своите идеални части и държател на останалите, затова за придобиването по давност на целия имот и при наследяване, са приложими разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. Според приетото в тълкувателното решение в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чужда идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Тогава е достатъчно владелецът да докаже, че е упражнявал фактическа власт за себе си върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато основанието, на което е установена фактическата власт показва съвладение, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът респ. сънаследникът, следва да извърши едностранни действия, с които да обективира промяната в намерението пред другите съсобственици. В практиката на ВКС се приема, че в само при постигнато съгласие между сънаследници за доброволно уреждане на имуществените им отношения, при което всички се съгласяват определен имот да остане на един от тях, е налице предаване на владението и за да придобие собствеността по давност, не е необходимо владелецът да отблъсква владението на останалите съсобственици, защото го упражнява с тяхно съгласие. Непротивопоставянето на сънаследниците на фактическата власт на един от тях върху наследствените имоти не е равнозначно на съгласие и не го освобождава от задължението да докаже по спор за собственост, че е променил намерението си и е завладял чуждите идеални части.
Въпросът с какви доказателства и доказателствени средства следва наследник да докаже придобиването по давност на наследствен дял на друг съсобственик върху сънаследствен имот не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде общ и теоретичен, а следва да бъде изведен от мотивите по конкретното дело и да се обоснове поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване, в случая – необходимостта от разглеждането му от ВКС за установяване на точното съдържание на конкретна правна норма и развитие на правото. Изборът на доказателства и доказателствени средства е обусловен от подлежащите на доказване факти, които са конкретни за всеки случай. Становището на касаторите, че съдът неправилно е преценил ангажираните от тях доказателства представлява довод за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, който не е относим за фазата на допускане на касационното обжалване, в която не се разглежда спорът по същество.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като от мотивите на решението не се установява порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника М. С. М. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено в брой възнаграждение на адв. Д. В. за процесуална защита пред ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 131 от 23.11.2018 г. по гр. д. № 1458/2018 г.
Осъжда О. И. М. и Г. Х. М. да заплатят на М. С. М. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: