2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 03.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3225 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Я. против определение №445/09.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 321/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
С писмен отговор, ответникът М. Д. оспорва частната касационна жалба. Останалите ответници по частната касационна жалба не са представили писмени отговори.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В исковата си молба, ищцата е твърдяла, че на 21.04.1994 г. заедно със съпруга си прехвърлили на първия ответник (техен син) процесния имот срещу задължението му за издръжка и гледане. Заради неизпълнение на договора, на 23.12.2015 г. ищцата завела срещу приобретателя иск за разваляне на договора до размер от 1/2 ид. част от прехвърленото. Твърдението по исковата молба е, че е кредитор на първия ответник за вземането за връщане на 1/2 ид.част от прехвърленото по разваления договор за издръжка и гледане, като на 17.06.215 г., преди подаването на исковата молба по чл.87, ал.3 от ЗЗД, първият ответник прехвърлил имота на останалите двама и последните знаели за увреждането.
С Решение № 690/17.4.2018 год. по гр. дело № 1480/2017 год. по описа на В. договорът за издръжка и гледане бил развален, а с решение № 128/15.10.2018 г. по гр.д. № 374/2018 г. Варненският апелативен съд го потвърдил. Решението на апелативния съд било обжалвано пред ВКС и към момента делото било висящо. Съдът е приел, че при постановяване на решението по П. иск ще следва да се зачете силата на пресъдено нещо, която ще се формира с постановеното в паралелно провеждания процес решение, от което произтича правото на ищцата да иска връщане на даденото по развален договор и й придава качеството на кредитор. Въз основа на горното, съдът е приел, че изходът по това дело (по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД) ще има преюдициално значение за правилното разрешаване на въведения с конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД правен спор.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставят правни въпроси, свързани с придобиването на качеството кредитор от страна на прехвърлителя по алеатилния договор по отношение на преобретателя и значението на този факт за наличието на преюдицалност на предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД по отношение на иска с правно основание чл.135 ЗЗД.
В случая, относимо към правните въпроси следва да е твърдението на ищцата по исковата молба, от което същата извежда своето качество на кредитор по отношение на прехвърлителя по сделката, предмет на иска с правно основание чл.135 ЗЗД. В случая, ищцата е твърдяла, че е кредитор на първия ответник за вземането за връщане на 1/2 ид.част от прехвърленото по разваления договор за издръжка и гледане. В този случай, качеството на кредитор е обусловено от обстоятелството, дали е развален договора за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, срещу задължението за издръжка и гледане. В тази връзка е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В тази насока е приложимо тълкуването, дадено с тълкувателно решение №2/2019 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предвид твърденията по исковата молба, които обосновават според ищцата качеството и на кредитор – връщането на имота в нейния патримониум.
Останалите правни въпроси са неотносими към производството по допустимост, доколкото част от тях са фактически, а по останалите правни въпроси липсва произнасяне от страна на въззивния съд.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №445/09.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 321/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.