2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София, 03.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2225 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. против решение № 10/21.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 598/2018 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Ответникът И. К. оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е определен режим на лични отношения между малолетното дете на ответниците и ищцата, негова баба по бащина линия.
Съдът е приел, че при спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между баба,дядо и дете, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и неговите баба и дядо. Желанието на родителите, бабата и дядото по въпроса за режим на лични отношения не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на детето. Прието е, че в конкретния случай, един по умерен режим на лични отношения между бабата и детето ще допринесе в по-голяма степен за емоционалното и психическо състояние на детето, за развитието и израстването му като личност, отколкото непрекъснато сменяща се обстановка и отделяне от обичайната домашна такава. Съдът е посочил, че с въззивното съдебно решение №162/31.05.2018г. постановено по възз.гр.дело № 1/2018г. от състав на окръжния съд, е предоставена възможност на бащата да взема детето при себе си в [населено място], Република А., и съответно ищцата отново ще има възможност да контактува с детето, макар същото да прекарва по-голяма част от времето баща си, тъй като последния живее задно с ищцата. Посочено е отново, че водещ критерий при произнасянето по чл. 128 СК е интересът на детето, поради което съдът е посочил, че при определяне режима на лични отношения на въззивницата с нейната внучка следва да бъде намерен справедливият баланс между необходимостта детето да общува със своята баба от една страна, и да прекарва част от свободното си време със своята майка, от друга. Прието е, че ищцата разполага с подходящи битови условия и добри финансови възможности, като е прието, че полаганите грижи от страна на бабата и възможността тя да осигури стабилна и любяща среда за детето не изключва необходимостта от запазване на пълноценен контакт с майка й, като последното е от първостепенна важност за всяко дете, като накърняването на връзката родител-дете може да доведе до сериозни негативни последици върху детската психика. Посочено е също така, че прекомерното разширяване режима на лични отношения на въззивницата сериозно би засегнало и възможността бабата и дядото по майчина линия да осъществяват контакти с внучка си.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че решението е очевидно неправилно – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът обосновава с твърденията си, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства по делото, установени от доказателствата, събрани и представени от страните. Соченото противоречие по този правен въпрос не е налице, доколкото цитираните съдебни решения на ВКС, касаещи отново определяне на режим на лични отношения с дете, са постановени при фактическа обстановка, различна от установената по настоящото дело, като при всички различни случаи, режимът на лични отношения се определя с оглед фактите по конкретния спор. Приетото от ВКС с цитираните решения е неотносимо към фактите по настоящия спор, поради което не е и налице соченото противоречие.
Следва да се отбележи, че съдът е съобразил трайната практика на ВКС по подобен вид дела, определяйки интереса на детето като най-важен критерий при определяне на режима на лични отношения, като в тази насока съдебното решение е съобразено с практиката на ВКС.
Довод за личното изслушване на страните не е правен с въззивната жалба и съдът не е формирал правни изводи в тази насока, поради което и поставения правен въпрос, касаещ личното изслушване на страните е неотносим към производството по чл.288 ГПК, което изисква на първо място произнасяне по правния въпрос от съда.
Поставения въпрос във връзка с интереса на детето, като най-важен критерий при определяне на режима на лични отношения е разрешен от съда в съответствие с трайната практика на ВКС, по съображенията, изложени по-горе, по него е налице трайна и постоянна практика на ВКС, поради което не е налице соченото основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставения под №5 въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, относно това, умерен ли е режима на лицни отношения с бабата на детето така, както е определен от съда е фактически въпрос и касае установените по делото факти и определения въз основа на тях режим, е не е правен въпрос, поради което не следва да това основание да се допуска касационното обжалване.
Поставя се въпросът за допустимостта съдът да обоснове решението си на невлязъл в сила съдебен акт. В случая се касае за акт на съдебна администрация, а не се разрешава съдебен спор със сила на пресъдено нещо, като в този случай съдът е съобразил установен режим на лични отношения на детето с бащата дотолкова, доколкото следва да съобрази това обстоятелство при определяне на режима на лични отношения с бабата на детето. Липсата на сила на пресъдено нещо води до извод, че при промяна на единия от двата режима, това обстоятелство би могло да доведе до наличието на нови обстоятелства, водещи до наличие на основание за промяна на режима на лични отношения в настоящия случай.
Твърдението на касатора, че решението е очевидно неправилно се основава и обосновава с твърденията, с които се обосновава и наличието на касационните основания, обсъдени по-горе, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като в полза пълномощника на ответника по касационната жалба, представил писмен отговор, следва на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА вр. Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения да се присъди сумата 300 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10/21.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 598/2018 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА Д. К. А. да заплати на адв. Л. Ц. В. АК-В., сумата 300 /триста / лева, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА вр. Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.