Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 07.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.09.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 3459 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) „Сарафово“ срещу определение № 1445 от 02.08.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 1107 /2019 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба на основание чл.130,ал.1 ГПК поради недопустимост на предявения иск и производството по делото е прекратено.
Насрещните страни община Бургас и ОСЗ – Бургас не са представили писмени отговори.
Настоящият състав намира следното:
Въззивният съд е приел както и първоинстанционният, че предявеният иск на ЗКПУ „Сарафово“ срещу община Бургас и ОСЗ – Бургас за установяване, че ЗКПУ „Сарафово“ на осн. чл.45 ППЗСПЗ има право на собственост на прилежащи части към сгради и постройки, описани в договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение по реда на чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ от 06.09.1995 г., представляващи стопански двор с площ 7954 кв.м., чрез закупуване на прилежащите площи по реда и при условията на чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ, е недопустим.
Първоинстанционният съд е обосновал извода, че процедурата за „упражняване правото на закупуване на прилежащите площи“ е административна, а не искова по реда на ГПК. Ако министърът или оправомощеното лице откажат да издадат заповед за продажба (мълчаливо или изрично), отказът подлежи на обжалване пред съд, но производството е от друг характер. Общината няма никакво участие в тази административна процедура по чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ, в нея участва съответната областна дирекция „Земеделие“, а не общинска служба по земеделие.
За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд е изложил следните мотиви: липсва правен интерес от признаване на съществуването на право на изкупуване (по реда на чл.55а ППЗСПЗЗ), доколкото ищецът ЗКПУ „Сарафово“ може да инициира самата административна процедура по чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ, съответно при отказ – изричен или мълчалив на министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощено от него лице да обжалва този отказ. Това не може да стане в настоящото исково производство (няма и такова искане). Позоваването в частната жалба на разрешението, дадено в ТР № 8 /27.11.2013 по т.д. № 8 /2012 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо, доколкото в случая (независимо от въведените в обстоятелствената част на исковата молба оспорвания на правото на собственост на ответната община Бургас върху процесните терени) не е предявен отрицателен установителен иск за отричане правата на собственост на община Бургас върху процесните терени. Такива твърдения се въвеждат едва с частната жалба.
Във връзка с доводи за наличие на правен интерес от предявен отрицателен установителен иск в изложението си за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда следните процесуално-правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя преди да е приключила процедурата по чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.56а – 56д от ППЗСПЗЗ?
Въпросът не е обуславящ, тъй като, както беше посочено за мотивите на въззивния съд, той е приел, че отрицателен установителен иск за собственост не е предявен и изводът му е обоснован.
2. Може ли да се приеме, че претендираното право на собственост на лицата, закупили сгради и постройки като част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възниква по силата на закона (ex lege), ерго (че) то съществува, независимо от придобиване на собствеността на прилежащата площ от трети лица?
И този въпрос не е обуславящ, тъй като, както беше посочено по-горе за мотивите на въззивния съд, той е приел, че не е предявен установителен иск за собственост, а иск за установяване наличието на право на изкупуване на прилежащите площи, който е недопустим.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещните страни не са направили искане за присъждане на разноски, нито са представили доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1445 от 02.08.2019 г. по възз.ч. гр.д. № 1107 /2019 г. на Бургаския окръжен съд,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.