Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 08.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.09.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1563 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. и П. М. Т. срещу решение № 7132 от 15.11.2018 г. по възз. гр. д. № 3297 /2000 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за поправка по реда на чл.192,ал.2 ГПК (от 1952 г., отм.) на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 11.03.2010 г. по същото дело на СГС.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Й. З. Н., М. Т. Д., З. М. Д. и Б. М. З. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение, с което е оставена без уважение молба за поправка по реда на чл.192,ал.2 ГПК (от 1952 г. отм.) на очевидна фактическа грешка във въззивно решение, постановено по искове за собственост, което е подлежало, но не е допуснато до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с молбата си жалбоподателите искат поправка на очевидна фактическа грешка, допусната от съда в мотивите на постановеното на 11.03.2010 г. съдебно решение при посочване на площта на недвижимия имот, прехвърлен с нотариален акт № ….. /….. г., като считат, че площта възлиза на 1025 кв.м., а не както е посочено на стр. 5, абз.1 от мотивите, че площта му е 1015 кв.м.
От правна страна въззивният съд е приел, че нормата на чл.192,ал.2 ГПК (отм.) допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решението, която представлява всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Въззивният съд е приел, че молителите считат, че е допусната очевидна фактическа грешка в мотивите към съдебното решение, тъй като молителите не се позовават на противоречие между мотивите на съда и диспозитива на посоченото съдебно решение. Предвид обстоятелството, че пределите на силата на пресъдено нещо се определят от диспозитива на съдебното решение, както и че мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, следва да се приеме, че установеният с нормата на чл.192,ал.2 ГПК (отм.), процесуален ред не намира приложение по отношение на мотивите на съдебното решение. Въззивният съд е приел и, че правилността на изводите на въззивния съд относно площта на процесния недвижим имот, предмет на исковете по чл.108 ЗС, подлежи на проверка по реда на редовния инстанционен контрол, а не в производството по чл.192,ал.2 ГПК (отм.). Крайният извод на въззивния съд е, че молбата на М. Т. и П. Т. за поправка на мотивите на въззивното решение е неоснователна.
В изложението на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване, каквито са предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС : не са изведени правни въпроси, за които да се твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които да се твърди, че са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС или с практиката на ВКС (с решения на ВКС), или с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или за които да е обосновано, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР № 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Вместо това са повторени доводите, изложени в молбата на жалбоподателите от 11.06.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение. Тези доводи представляват твърдения за неправилност на обжалваното решение, предвидени в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК, и не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, освен като основание за очевидна неправилност, предвидена в чл.280,ал.2 ГПК.
В случая такава се твърди.
Очевидната неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони.
Въззивният съд правилно е дефинирал понятието очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.192,ал.2 ГПК (от 1952 г., отм.), което съответства на това по чл.247 от действащия ГПК, в сила от 2008 г. Мотивите му са отразени подробно и не следва да се повтарят. По реда на чл.192,ал.2 ГПК (отм.) подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат изменени мотивите на решението, което се стремят да постигнат жалбоподателите с молбата си от 11.06.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение.
Към това може да се добави и че изводите на въззивния съд са обосновани и че твърденията за очевидна неправилност на неговото решение са неоснователни:
С молбата за поправка на очевидна фактическа грешка от 11.06.2018 г. се иска от въззивния съд да приеме, че молителите М. С. Т. и П. М. Т. са собственици на 4 /6 ид.ч. от процесния имот, целия от 1 025 кв.м., или на 683 кв.м. Това искане се основава на позоваване на стр.5 от мотивите към решението, абзац 1, на нотариален акт № ….. /….. г., където е посочено, че И. Ж. е продала на дъщеря си М. Т. по време на брака ? с П. Т. своите 4 /6 ид.части от имот пл. 285 с площ 1 015 кв.м., докато в диспозитива на решението е посочено, че площта на имот пл. № ….. е 1 025 кв.м. и на изчисления, направени от молителите (от процесуалния им представител, който е подал молбата, а в настоящото производство – касационната жалба).
Въззивният съд е постановил решението си от 11.03.2010 г. по делото, в което с решение № 128 /28.03.2012 г. по гр.д. № 1085 /20111 г. на ВКС, II г.о. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (постановяване на изричен установителен диспозитив и спрямо ответниците И. Е. В., С. Е. В. и П. М. Т.) по иск с правно основание чл.108 ЗС срещу М. С. Т. и П. М. Т. (те са ответници по иска, а не ищци). Въззивният съд не е приел да е сезиран с насрещен иск. Поради което искането поправка на решението чрез постановяване на установителен диспозитив, с който да се признаят права на М. С. Т. и П. М. Т., е очевидно неоснователна.
Освен това и само за пълнота следва да се отбележи и че позоваването на посочения нотариален акт е във фактическата, а не в правната част от мотивите, на стр.5 въззивният съд е описал нотариалния акт. А на стр.6, абзац.2 от мотивите си въззивният съд е приел извода, че е останало недоказано защитното възражение на ответниците, че са собственици на процесния имот. Въззивният съд е изложил мотиви защо приема, че те не са придобили права, включително защото майката и праводателка на М. Т. не е придобила права на собственост върху процесния имот.
Също така: изводите на въззивния съд съда за правата на ищците върху реалната част с площ 740 кв.м. от имота с площ 1 025 кв.м. не са основават на аритметични изчисления, на които се основава доводът за неправилност, а на извод, че само площта от 740 кв.м, от процесния имот, за която е уважен искът, съвпада с реституирания имот на праводателя на ищците.
Формираните в мотивите правни изводи, че ищците са собственици на процесната реална част от процесния имот, а ответниците не са, са отразени в диспозитива на решението, поради което искането за поправка на очевидна фактическа грешка, както е формулирано с молбата от 11.06.2018 г., е очевидно неоснователно – съдът нито дължи произнасяне по отношение на правата на ответниците по иск по чл.108 ЗС (при липсата на насрещен иск), нито е формирал извод, че ответниците са собственици, а още по-малко в резултат на аритметични изчисления.
От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7132 от 15.11.2018г. по възз.гр.д. № 3297 /2000г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.