О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр. София, 09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2147 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Община Кричим срещу определение №255 от 20.06.2019 г. по в.ч.т.д.№329/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №776 от 04.04.2019 г. по т.д.№470/2018 г. на ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Община Кричим за възстановяване на внесената за предявяване на иска държавна такса в размер на 19 169.43 лв., поради оттегляне на исковете и прекратяване на делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, е поставен следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с решение №9 по к.д.№9/1996 г. на КС на РБ, решение №10 по к.д.№12/2003 г. на КС на РБ, решение №11 по к.д.№9/2003 г. на КС на РБ и решение №4 по к.д.№11/2013 г. на КС на РБ, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Дължи ли се връщане на внесената предварително държавна такса при оттегляне на иска.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е приел, че държавната такса по искови молби се заплаща по сметка на съответния орган на съдебна власт при предявяването им – чл.3, ал.1 от ЗДТ, чл.128, т.2 от ГПК, като таксата е за извършване на определено действие – дължими от съда процесуални действия по чл.2 от ГПК за образуване на исково съдебно производство – което в случая е сторено и на което производство е даден ход в открито съдебно заседание с призоваване и явяване на страните, събиране на доказателства и допускане на други. Посочил е, че държавната такса не е обвързана – както неправилно счита жалбоподателя, с постановяване на съдебен акт, разрешаващ спора по същество, тъй като законът не предвижда като основание за внасяне на ДТ по искови молби очакван от вносителя правен резултат по предявените искове – както в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се заплаща само ако документът бъде издаден. В този смисъл е достигнал до извод, че при оттеглянето на предявените искове в хода на процеса и прекратяване на делото на това основание, след като съдът е изпълнил задължението си по чл.2 от ГПК да отпочне неговото разглеждане, задължението за внасяне на държавната такса не отпада и тя не се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б от ЗДТ.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от частния касатор въпрос е обусловил правната воля на съда, възприел становище, че не се дължи връщане на платената държавна такса при оттегляне на иска.
Спрямо този въпрос обаче не се установява наличие на поддържаните от частния касатор селективни основания. Освен, че в цитираните решения на КС на РБ не се съдържа отговор на поставения въпрос, респективно извод, че държавната такса за разглеждане на предявен иск се дължи дотолкова, доколкото ищецът получава разрешаване на повдигнатия от него правен спор чрез СПН, то при постановяване на определението си, въззивният съд се е съобразил изцяло с разбирането на КС относно характер на таксите и основанието за заплащането им, вкл. и за да се предизвикат действия от страна на държавен орган в полза на платеца на таксата.
От друга страна в случая не се установява и наличие на бланкетно поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд са направени с оглед пълните, ясни и ненуждаещи се от тълкуване разпоредби на чл.3 и чл.4б от ЗДТ и чл.128, т.2 от ГПК, по приложението на които също така е създадена многобройна константна практика на ВКС, вкл. и задължителна /определение по ч.т.д.№917/209 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение по ч.гр.д.№1193/2013 г. на ВКС, ГК, Второ отделение, определение по ч.т.д.№ 727/2017 г., ТР по т.д.№5/2015 г. на ОСГТК на ВКС/, в която по въпроса за връщане на държавна такса при оттегляне на иска и прекратяване на производството по делото е прието, че съгласно разпоредбата на чл.4б от ЗДТ се връщат недължимо платени държавни такси, а това са таксите, по които не е било образувано съответно производство или таксите са били събрани, независимо от освобождаване на съответното лице от заплащане на държавна такса, както и надвнесените такси.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №255 от 20.06.2019 г. по в.ч.т.д.№329/2019 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.