О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 561
гр. София, 09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№99 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рейнолдс интернешънъл инвестмънтс” ООД, САЩ, рег. под №3068041 в щата Делауеър срещу решение №162 от 13.07.2018 г. по т.д.№39/2018 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №172 от 01.12.2017 г. по т.д.№228/2016 г. на ОС Плевен, е признато за установено по предявените от „КТБ” АД /н/ срещу „Ди енд Ди Джи инвест” ЕАД /н/ и „Рейнолдс интернешънъл инвестмънтс” ООД искове по чл.694, ал.1 от ТЗ, че не съществуват следните вземания на „Рейнолдс интернешънъл инвестмънтс” ООД срещу „Ди енд Ди Джи инвест” ЕАД /н/: за сумата от 3 330 582.70 лв., главница по договор за заем от 30.06.2009 г., за сумата от 2 799 616.56 лв., договорна лихва по договор за заем от 30.06.2009 г., за сумата от 1 715 291.40 лв., неустойка по чл.10 от договор за заем от 30.06.2009 г., за сумата от 240 404.70 лв., законна лихва върху неустойката по чл.10 от договор за заем от 30.06.2009 г. за периода 01.01.2015 г. – 07.09.2016 г., за сумата от 11 436 210.42 лв., неустойка по договор от 07.07.2008 г. за консултантски услуги при продажба или друг вид сделка с недвижим имот и за сумата от 9 538 040.50 лв., неустойка по чл.4 от предварителен договор от 24.04.2013 г. за извършване на съвместна дейност и за продажба на акции.
В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви са правилата за разпределение на доказателствената тежест, какви са критериите, които следва да се съобразяват при възражение за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и какви са критериите по чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи. 2. Какви са условията и критериите, при които уговорката за заплащане неустойка при прекратяване на търговски договор по вина на длъжника, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. 3. Кога е нищожна неустойката при условията на чл.26, ал.1 от ЗЗД при хипотеза на твърдяно противоречие с добрите нрави и допустимо ли е решаващият съд да се произнесе служебно, без направено искане от страната и да постанови намаляване на неустойката. 4. Какви са критериите за отграничаване свободата на договаряне от забраната за накърняване на правилата за добрите нрави. 5. Относно условията, при които уговорката за заплащане на неустойка за неизпълнение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. 6. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи и обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право счита за установени и кои намира за недоказани. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първата, дерогира ли това изискването за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. Посочва, че са налице и основанията по чл.280, ал.2 от ГПК.
Ответникът по касация „КТБ” АД /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Ответникът „Ди енд Ди Джи инвест” ЕАД /н/ и синдикът на посоченото дружество не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства, като е отговорил на наведените от страните доводи и е изложил собствени мотиви по всеки един от исковете. Приел е, че съгласно чл.1 и чл.2 от договора за заем от 30.06.2009 г. /сключен между трето по делото лице – заемодател и ответника „Ди енд Ди Джи инвест” ЕАД – заемател/, сумата 3 890 000 лв. се предава от заемодателя на заемателя като целеви паричен заем изцяло или на части, в брой или по банков път, като заетата сума е следвало да бъде предоставена реално непосредствено след сключване на договора или най-късно до датата, на която е следвало да бъде върната /30.06.2010 г./, евентуално – до датата на сключване на Анекс №1/25.03.2010 г. Посочил е, че договорът за заем е реален и за валидното възникване на задължения по него е необходимо реално предаване на предоставената в заем сума, но тъй като по делото не е доказано предаване на сумата 3 890 000 лв. от заемодателя на заемополучателя „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД съгласно уговорките на чл.1, е достигнал до извод, че за цесионера „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД не е възникнало вземане по този договор за връщане на заемната сума, респективно, че не съществуват и вземанията за договорна лихва по договора за заем, за неустойка по чл.10 от същия договор и за законна лихва върху неустойката.
По отношение процесното вземане за неустойка, дължима по договор от 07.07.2008 г., е изложил съображения, че съгласно визирания договор, „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД е възложило на изпълнителя „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД да проучи пазара, да рекламира, да извършва огледи на всеки отделен обект, който ще бъде построен в имота – корпус на Интерхотел Велико Търново, да търси купувач на възложителя, да подготвя и участва във воденето на преговори, както и да подготви сключването на бъдещ договор за продажба или друг способ за прехвърляне на собствеността, като в чл.11 от договора е постигнато съгласие, че при неизпълнение и/или забава по вина на възложителя „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД на задължението за въвеждане в експлоатация на обекта с разрешение за ползване до края на 2012 г. и разваляне на договора от страна на изпълнителя, „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД има право да получи неустойка в размера по чл. 11 ал. 1 и 2 – в размер на 0.2% върху дължимите, но неплатени суми за всеки просрочен ден, но не повече от 25% от стойността на дължимите суми /чл. 11 ал. 1 т. 1/, а при забава на плащането повече от една година, изпълнителят има право да прекрати едностранно договора със 7-дневно предизвестие, в който случай има право да получи от възложителя неустойка в общ размер, изчислен на база разгънатата застроена площ на имота по 1 200 евро/кв. м., в срок от 10 календарни дни от прекратяване на договора /чл. 11 ал. 1 т. 2/. Счел е, че правото да получи обезщетение за претърпените вреди има изправната страна, която е изпълнила договорните си задължения, а в случая по делото не е доказано, че изпълнителят на възложената работа „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД е извършил услугите, посочени в чл. 1 от договора, притежаващ характеристиките на договор за поръчка – бизнес консултантските услуги обхващат всички консултантски услуги във връзка с осъществяване предмета на договора, /чл. 2 ал. 1/, в т. ч.: проучване дейността на възложителя във връзка със строителството, изискванията на клиента и изготвяне на индивидуално проектно предложение за всеки един обект; разработване, изготвяне, представяне, реализиране на проектно предложение на възложителя пред всеки потенциален клиент с цел одобрение на сделка, съдействие за подготовка на изискваната документация – представяне на документите за обектите, съгласуване на предложение с възложителя, координиране, подготовка и организиране на кампания за предлагане на имота на клиенти, подготовка и организиране на огледи с потенциални купувачи; представяне на възложителя пред трети лица – организиране на срещи, водене на преговори с потенциални клиенти, право да уговаря условията на сделката, подготвяне и сключване на предварителен и окончателен договор; представяне на експертно съдействие на възложителя. Приел е, че действията по изпълнение на договора, които ответникът „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД твърди да е извършил, а именно – презентация и представяне на обекта на няколко конферентни срещи чрез интернет с инвеститори, не представлява изпълнение на поетите задължения по договора, като се имат предвид посочените в чл.2 ал.1 от договора и описани по-горе действия по изпълнение на задълженията, поради което не може да се счете, че изпълнителят е изправна страна, която има право да развали договора и да бъде обезщетен с уговорената неустойка, още повече, че след като строителството на обектите не е било извършено, не може да се твърди, че изпълнителят е извършил поетите с договора основни задължения да търси и да посредничи при продажбата на конкретни обекти на потенциални купувачи, каквато всъщност е целта на договора. Също така, в самия договор липсва конкретизация на обектите, които изпълнителят „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД следва да изгради при реализация на проекта „Апартаментен корпус на Интерхотел Велико Търново”, нито подобен извод може да бъде направен въз основа на нотариалния акт от 20.12.2007 г. – в него са посочени само обектите, които остават изключителна собственост на учредителя на правото на строеж „Генимекс Груп” ЕООД – трето лице, различно от страните по договора за консултантски услуги. Посочил е в нотариалния акт общата разгъната площ на обекта е 6 383.30 кв. м., а в договора – е 4 874.77 кв. м., без да е ясно по какъв начин е определена тази част и какви обекти включва, като освен, че разрешението за строеж на „Апартаментен корпус на Интерхотел Велико Търново” е издадено на „Интерхотел-Велико Търново” АД – дружество, различно от приемателя на учреденото право на строеж „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД и възложител по договора за консултантски услуги, то недоказан се явява и размерът на вземането, предявено и прието в производството по несъстоятелност – 11 436 210.42 лв., което е определено единствено съобразно застроената площ, посочена в договора, която възложителят е следвало да изгради – 4 874.77 кв. м. и посочения в чл. 11 ал. 1 т. 2 размер от 1 200 евро/кв. м., без да е посочен и най-вече ясен вида, предназначението и площта на конкретните обекти.
Относно претендираното вземане на „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД към „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД в размер на 9 538 040.50 лв., неустойка по чл. 4 от Предварителен договор от 24.04.2013 г. за извършване на съвместна дейност и продажба на акции, въззивният съд е счел, че клаузата на чл.4 е нищожна на осн. чл.26, ал.1 пр. първо от ЗЗД – поради противоречие със закона /чл. 92 от ЗЗД/ и на осн. чл.26, ал.1 пр. трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Посочил е, че с договора страните са заявили намеренията си да осъществят определен проект, като всяка една от тях извършва определени действия, след което ще учредят дружество за извършване на търговска дейност чрез изградената по проекта централа – т.е. договорът не представлява предварителен договор за гражданско дружество по см. на чл. 357 и сл. от ЗЗД, защото в него те изрично са уговорили създаване на акционерно или друг вид дружество, чрез което ще се осъществи т. нар. в договора „съвместна дейност” /дори са предвидили и прехвърляне на акции или дялове след това/. Приел е, че страните са заявили намеренията си да извършат определени действия: „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД да осигури финансиране на проекта за цялата сума, а „Ди енд Ди Джи Инвест” ЕАД да осигури документите, договорите, персонала и пр., като всяко едно от задълженията за извършване на определените действия не е насрещно спрямо задълженията на другата страна, като освен, че не са насрещни и са уговорени да се извършат след сключване на окончателен договор, задълженията на всяка от страните не са ограничени от срок, нито е предвиден срок за сключване на окончателния договор. В този смисъл е достигнал до извод, че неустойката е уговорена извън нейната основна и съществена цел съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД – да обезпечи изпълнението на задълженията и да обезщети вредите от неизпълнението им, съответно – че същата е нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона – при положение, че уговорените действия следва да бъдат извършени след сключване на окончателен договор и учредяване на дружество, без да е предвиден срок както за сключване на окончателния договор, така и за всяко едно от действията на страните след това, липсват задължения, които да бъдат обезпечавани чрез неустойка и предвидими вреди, които да бъдат обезщетявани. Също така размерът на неустойката – 9 538 040.50 лв., е уговорен като процент от очакваните приходи от осъществения проект за следващите 10 год. – 95 380 405 лв., т. е. съобразно хипотетична и неопределяема към датата на сключване на предварителния договор величина, без да е било учредено дружеството, което ще развива търговската дейност и ще получава приходите, без да е предвиден срок за сключване на окончателен договор и за създаване на дружеството, без да е предвиден дори срок, в който страните следва да извършат действията по предварителния договор до сключването на окончателен такъв, т. е. без да е било сигурно, че през следващите 10 год. ще има приходи от централата, още по-малко, че те ще бъдат в размер на 95 380 405 лв. Изразил е становище, че дори и да не се приемат съображенията за нищожност на неустоечната клауза и Предварителният договор от 24.04.2013 г. да бъде разглеждан като договор по чл.66 от ТЗ, в който страните са уговорили действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяване на търговско дружество, не може да се приеме, че вземането за неустойка в размер на 9 538 040.50 лв. съществува, тъй като изявлението на „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД в договора е, че е осигурило финансиране на проекта, но няма данни сумата да е била предоставена от него или от трето лице към датата на сключване на договора.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
При постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца допустим предмет на делото, след произнасяне по приетите за допустими и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните, като в решението не се съдържа препращане към мотивите на първата инстанция. В този смисъл въпросът относно приложението на чл.272 от ГПК не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, а по първа част на визирания шести въпрос, също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК /която изключва наличие на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
Не се явяват обуславящи правната воля на съда и останалите поставени от касатора въпроси. Както бе посочено, за да отхвърли исковете съдът е достигнал до извод за липса на сключен договор за заем, както и за неизпълнение на задълженията на „Рейнолдс Интернешънъл Инвестмънтс“ ООД по договорите от 07.07.2008 г. и от 24.04.2013 г. В този смисъл въпросите /втора и трета част на първи въпрос, втори, трети, четвърти и пети въпроси/, отнасящи се до нищожността на процесните неустойки и до тълкуването на договора /осъществено от въззивния съд при формиране на извода му за противоречие със закона на уговорената в договора от 24.04.2013 г. неустойка/ не са обусловили формирането на решаващата воля на въззивния съд – възприетото в решението становище, че неустойката, уговорена в договора от 24.04.2013 г., е нищожна поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави, представлява единствено евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания краен правен резултат за несъществуване на претендираното вземане по договора от 24.04.2013 г.
От друга страна в решението въпрос за намаляване на неустойката не е обсъждан, а с първа част на първи въпрос по същество се оспорва правилността на решението, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не подлежи на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като не се установява вероятна нищожност или недопустимост на решението, а при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие на бланкетно поддържаните основания по чл.280, ал.2 от ГПК, вкл. и очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №162 от 13.07.2018 г. по т.д.№39/2018 г. на АС Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение №172 от 01.12.2017 г. по т.д.№228/2016 г. на ОС Плевен, е признато за установено по предявените от „КТБ” АД /н/ срещу „Ди енд Ди Джи инвест” ЕАД /н/ и „Рейнолдс интернешънъл инвестмънтс” ООД искове по чл.694, ал.1 от ТЗ, че не съществуват следните вземания на „Рейнолдс интернешънъл инвестмънтс” ООД срещу „Ди енд Ди Джи инвест” ЕАД /н/: за сумата от 3 330 582.70 лв., главница по договор за заем от 30.06.2009 г., за сумата от 2 799 616.56 лв., договорна лихва по договор за заем от 30.06.2009 г., за сумата от 1 715 291.40 лв., неустойка по чл.10 от договор за заем от 30.06.2009 г., за сумата от 240 404.70 лв., законна лихва върху неустойката по чл.10 от договор за заем от 30.06.2009 г. за периода 01.01.2015 г. – 07.09.2016 г., за сумата от 11 436 210.42 лв., неустойка по договор от 07.07.2008 г. за консултантски услуги при продажба или друг вид сделка с недвижим имот и за сумата от 9 538 040.50 лв., неустойка по чл.4 от предварителен договор от 24.04.2013 г. за извършване на съвместна дейност и за продажба на акции.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.