ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 726
София, 10.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1781 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Й. Й. като процесуален представител на Х. А. Б. Г.-Д., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 06.ХІІ.2018г. по в.гр.д. № 1697/2018г.
Ответникът по жалбата Р. У. М., гражданин на О. Кралство Великобритания и С. И., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Е. Е. е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките за това. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим /предвид и уговорката между страните в процесните сключени помежду им договори за заем, че „споровете във връзка с тях може да бъдат отнесени за решаване пред компетентния български съд”/ въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 31.Х.2017г. по гр.д. № 2703/2016г., с което касаторът е осъден да заплати на Р. М. 122000 евро и 303926 евро на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД, законната лихва върху сумите, считано от 02.ІІІ.2016г. до окончателното им изплащане, и 33322лв. разноски.
Въззивният съд е приел за установено, че по сключени между страните договори от 28.ІІІ.2011г. и от 26.ІV.2011г. Р.М. е предоставил чрез банкови преводи в заем на Х.Г.-Д. съответно 122000 евро и 303926 евро, които заемателят се е задължил да върне в срок до 31.ХІІ.2011г. Не са представени доказателства ответникът да е върнал сумите. При тези обстоятелства съдът е приел, че предявените искове са основателни. Не е уважено възражението на ответника за погасяване на задълженията му чрез даване вместо плащане. Посочено е, че даването вместо изпълнение е ново съглашение /договор/, постигнато в хода на изпълнението, по силата на което кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо дължимото. Ответникът е представил в тази връзка единствено договор за наем от 19.ХІІ.2013г., сключен между трети за спора лица – две търговски дружества /”Адвъртайзинг БГ” ЕООД с изпълнителни директори Р. М. и М. К. – наемател и „Бургас Плаза” АД с управител Р. М. – наемодател/, представлявани от ищеца, прекратен от 01.VІІ.2016г. по споразумение от 16.VІ.2016г. В този договор не се съдържа твърдяната от ответника уговорка между страните, нито препращане към правоотношенията по заемните договори. Не са представени никакви доказателства за съгласие на ищеца за приспадане на дължимите от ответника суми по заемите или съгласие, че вместо сумите ще получи нещо друго, при което би бил необоснован и незаконосъобразен извод, че ответникът като член на Съвета на директорите на „Бургас Плаза” АД, одобрявайки сключването на наемния договор, е приел, че по този начин се освобождава от задължението да върне заетите от ищеца суми. Освен това, договорът за наем касае правоотношения между трети лица – търговски дружества, а не такива между страните по делото – физически лица. Като неоснователно е оценено и възражението на ответника за прихващане на задълженията по заемните договори с дължими суми за подоходна наемна цена по договора за наем от 19.ХІІ.2013г. – възражението е нередовно поради непосочване размера на сумите, претендирани към ищеца, и то е направено за прихващане с вземания на трети лица. Дори да се приеме, че допуснатата от СГС, но заличена поради бездействието на ответника /невнасяне на депозит за вещо лице/, съдебно – счетоводна експертиза би могла да установи размерът на неплатената подоходна наемна цена, тя не би могла да констатира и връзката между правоотношенията въз основа на заемните договори между страните и правоотношенията по наемния договор между две търговски дружества.
С протоколно определение в с.з. на 05.ХІ.2018г. САС е оставил без уважение искането на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза поради неизпълнение от него на даденото му указание да обоснове искането си с наличието на предпоставките по чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК, както и относимостта му към спора.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
По първия въпрос за недопускането от въззивния съд на поисканата с въззивната жалба експертиза /с която ответникът „целял да докаже възмездността на договора за наем, даден от ответника на ищеца, по който ищецът не се е издължил изцяло на ответника, както и размера на вземанията по възражението за прихващане” – цитат от въззивната жалба/ се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 871/2012г. ІІІ ГО и по т.д. № 455/2004г. І ТО. Така поставен, въпросът не е от значение за изхода на спора по делото с оглед и сам по себе си решаващият извод на въззивния съд по възражението за прихващане – че то е направено за прихващане с вземания на трети лица, без да е установена връзка между тях и правоотношенията между страните по процесните заемни договори, което произнасяне не е наведено като основание за допускане на касационно обжалване и не може да бъде взето предвид служебно от касационния съд.
По същите съображения не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпросите, заявени в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но с обосноваващи твърдения за разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС: длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава и във въззивната жалба е направено искане за експертиза, и при какви обстоятелства въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза, необходима за изясняване на делото. Следва да се допълни, че изводът на въззивния съд не е за допуснато от първоинстанционния процесуално нарушение със заличаването на назначената експертиза поради бездействието на ответника, с оглед на което поставеният въпрос и предвид условието му е неотносим към решаващ извод в атакуваното решение.
Като трети въпрос от значение за точното прилагане на закона са изложени съображения, че били налице предпоставките за назначаване на експертиза служебно с оглед и справедливост на съдебния процес, че съдът следвало да осъществи подходяща проверка на твърденията, доводите и на представените от страните доказателства /без да са конкретизирани/, че съдът въобще не дал възможност за ангажиране на търсеното чрез експертиза доказателство, при което решението било необосновано. Тези съображения не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а основания за касационно обжалване, проверка на които касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване.
По изложените съображения се налага извод, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, № 2862 от 06.ХІІ.2018г. по в.гр.д № 1697/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: