2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 16.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2847 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕС И ТИ ПАРТНЕРС” ООД против решение № 898/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 4312/2018 г. от 4-ти състав на САС.
От ответника по касационната жалба е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че спорът следва да се разгледа и реши по същество от въззивната инстанция по предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като от момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС до предаването на имота, ползвателят на вещта става недобросъвестен владелец и дължи на собственика връщане на доходите и възмездяване на личните ползи, добити от имота (чл. 73, ал. 1 ЗС), а след уважаването на иска по чл.108 ЗС, става държател на имота и от него може да се претендира единствено обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Независимо от липсата на указания по разпределяне на доказателствената тежест във връзка с действително предявения иск по чл. 59 ЗЗД за процесния период, страните са изложили своите твърдения относно релевантните за иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях, поради което съдът е приел, че неправилната правна квалификация на този иск от страна на съда не е довела до нарушаване на правото на защита на страните, нито са нарушени основните начала на състезателност и равенство. Прието е, че по безспорен начин е установено правото на собственост на РПК по отношение на процесния недвижим имот, доколкото с влязлото в сила на 17.02.2010г. решение, с което е уважен, предявеният от РПК иск с правно основание чл.108 ЗС срещу единия от третите лица – помагачи се установява със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца върху имота. Въпреки, че не е било страна по този спор, ответникът, като преобретател на имота в хода на процеса, е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по спора и не е могло да придобие собствеността върху идеални части от имота с договора за покупко-продажба от ……г., оформен с нотариалния акт №…/…г., тъй като праводателят му не е бил собственик. Прието е от фактическа страна, че ответникът е държал недвижимия имот на РПК без основание, като не е плащал нищо за ползването, като по този начин ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и въз основа на това съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за неоснователно обогатяване за чужда сметка. Съдът е приел, че доколкото ищцовата претенция е за заплащане на обезщетение за периода от 15.11.2011г. до 15.11.2016г., тоест пет години назад преди датата на ИМ, то същата не е погасена по давност. Съдът е приел, че направените от ответника подобрения, преустройства и реконструкции са извършени в периода 2008-2009г. и, че същите са по отношение на едноетажната сграда, намираща се в …. –….. в кв……. по плана на [населено място] (заключението на съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели), като в двуетажното тяло не са извършвани ремонтни дейности, а единствено е извършено обезопасяване. Прието е, че по делото не се установи ответното дружество да е извършвало ремонти, извън посочения период и във връзка с процесното двуетажно тяло, намиращо се в…. –….. в кв……, както и не са представени доказателства за направени разходи във връзка с обезопасяването на процесната двуетажна сграда. Предвид това, възражението за прихващане е прието за неоснователно.
В изложението на касационните основания се твърди, че решението е очевидно неправилно, като оплакванията в тази насока са относно правната квалификация, дадена от въззивния съд, както и относно необоснованост на решението, като се излагат доводи по съществото на спора и се обсъждат събраните по делото доказателства, от които касаторът прави правни изводи, различни от тези на въззивния съд. Всички тези доводи не водят до извод за очевидна неправилност.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Сочи се правен въпрос, при промяна на правната квалификация на иска, длъжен ли е съдът да даде указания относно доказателствената тежест и да даде указания на страните за кои факти не се сочат доказателства и не се представят такива.
Съдът е приел, че независимо от липсата на указания по разпределяне на доказателствената тежест във връзка с действително предявения иск по чл. 59 ЗЗД за процесния период, страните са изложили своите твърдения относно релевантните за иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях, поради което съдът е приел, че неправилната правна квалификация на този иск от страна на съда не е довела до нарушаване на правото на защита на страните, нито са нарушени основните начала на състезателност и равенство.
Прието е от съда, че страните са изложили своите твърдения относно относимите към спора факти и доказателства, като видно от данните по делото, са представени и доказателства в тази насока, обсъдени от съда и въз основа на тях са направени съответните правни изводи. В тази насока съдът е налице трайна практика на ВКС, според която предметът на спора се определя от наведените от ищеца като основание на иска факти и от търсената от ищеца защита, като съдът по същество, какъвто е и въззивният, с оглед установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество, като се произнесе по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по търсената от ищеца защита. В случаите, когато първоинстанционният съд (както и всяка друга съдебна инстанция, която разглежда спора по същество) е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. В случай, когато въззивният съд в рамките на правомощията си по чл.269,изр.2-ро и чл.271 ГПК въз основа на наведени във въззивната жалба основания за това, установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон – квалифицирал е неправилно иска, въззивният съд следва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му – решения на ВКС № 45/ 20.04.2010 г. по т.д.№ 516/ 2009 г., ІІ т.о., № 539/ 13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/ 2010 г., ІV г.о., № 71/ 23.02.2012 г. по гр.д.№ 594/ 2011 г., ІV г.о. и др..
По отношение на правния въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди заключение на експертиза, като посочи защо възприема изводите на оспорена експертиза, съдът е посочил, че отразеното в заключението на приетото заключение се установява и от други доказателства по делото – свидетелски показания, поради което не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, съобразно която съдът е длъжен да мотивира защо кредитира заключение на вещото лице, както и да съобрази заключението с всички останали по делото и относими доказателства.
По отношение на въпроса, следва ли да има сигурност, че собственикът на постройка в чужд имот има възможност да увеличи имуществото си, съдът не е дал отрицателен отговор на въпроса, напротив, изрично в мотивите си е приел, че ползването на имота без правно основание от ответника е съпътствано с лишаване на ищеца –собственик от правно признатата му възможност да си служи с имота и да реализира ползи чрез отдаването му под наем на трети лица. Дали имотът е годен да се използува по предназначение в конкретния случай е фактически въпрос и не е предмет на правен въпрос, водещ до наличие на касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото за тази инстанция разноски, в размер на 1000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 898/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 4312/2018 г. от 4-ти състав на САС.
ОСЪЖДА „ЕС И ТИ ПАРТНЕРС” ООД да заплати на РПК”Развитие” на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.