1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр.София, 16.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2269/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2065 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 11212/ 2018 г., с което е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 80077/ 2017 г., след което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Столичен автотранспорт” ЕАД, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с акт № РД-15-116 от 27.10.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 13 646,88 лв за период от 27.10.2017 г. до 27.04.2018 г.
В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: „За правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и задължението му да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните” и „За кръга на лицата, по отношение на които може да се приложи по чл.328 ал.2 КТ”. Счита, че по първия въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въззивния съд не е изложил мотиви защо приема за неоснователни три негови довода и едно направено от него оспорване. По втория въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (според жалбоподателя) инстанцията по същество счела за допустимо прилагането на уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ по отношение на работник, който осъществява ръководство само на част от трудовия процес в низово звено в поделение на предприятието.
Ответната страна „Столичен автотранспорт” ЕАД, [населено място] оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Счита, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Излага и доводи по правилността на това решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество заемал е длъжността „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона” в поделение „З.” на работодателя. В длъжностните му задължения били включени такива по организиране, управление и контрол на оперативната дейност в поверената му служба с цел изпълнение на експлоатационния план и подобряване ефективността на работа в автоколоната; контрол върху разпределението на автобусите по шофьори и тяхното пълно обемно оборудване; координация на обсъждането и разпределението на задачите от експлоатационния план на поделението; организиране на изготвянето и подписване на графиците и ежедневните наряди за труд и почивка на шофьорите в автоколоната; контрол върху регулярността на движение на превозните средства в автоколоната, изпълнението на нормативния брой курсове, изпълнението на норматива за ефективно използване на работното време на шофьорите; контрол върху правилното стопанисване и експлоатация на зачислените превозни средства и оборудване в автоколоната, разхода на горива, материали и други консумативи; контрол върху пълното окомплектоване на автобусите с табели при излизането им от гараж, изправността на компютрите и регулярната смяна на конфигурациите на щифтовете им; контрол за недопускане на шофьори на работа, които не отговарят на изискванията на ЗДвП, ППЗДвП и вътрешно – нормативните инструкции и разпоредби; контрол за недопускане на линия автобуси с нередовни документи, удостоверяващи изправното им техническо състояние и др. Ръководството на поделение „З.“, където полагал труд ищеца, било възложено на заместник – директор по експлоатационни въпроси на дружеството, на когото ищецът бил пряко подчинен и комуто било възложено ръководството, организацията и контрола на цялостната дейност на поделението. Щатният брой на служителите и работниците в служба „Експлоатация” на поделение „З.”, управлявана от длъжността, заемана от ищеца, към датата на уволнението му бил общо 501. На 13.03.2017 г. управлението на ответното дружество било възложено с договор на лицето, избрано за негов изпълнителен директор. На 27.10.2017 г. изпълнителният директор издал и същия ден на ищеца бил връчен при отказ акт, съдържащ волеизявление за прекратяване на трудовите правоотношения между страните поради сключване на договор № РД-12-66/ 13.03.2017 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество „Столичен автотранспорт” ЕАД. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че така извършеното уволнение е законно, тъй като длъжността на ищеца е ръководна, за управлението на предприятието на работодателя е сключен договор и лицето, поело задължението да управлява предприятието, е направило волеизявление за прекратяване на правната връзка с ищеца в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на този договор. Съдът отхвърлил доводите на ищеца, че заеманата от него длъжност е в поделение на предприятието и че се намира на пряко подчинение на заместник – директора на поделението, поради което не може да бъде третирана като ръководна за цялото предприятие. Съдът посочил, че за да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му бъде възложен само един етап или фаза от трудовия процес, да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му звена и от него да зависи постигането на определени цели. Посочил още, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1 т.3 ДР КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а също и че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. Като акцентирал върху съдържанието на длъжностната характеристика на ищеца, броя на работниците на негово подчинение и обстоятелството, че в действащия Списък на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г. длъжността на ищеца попада в клас ръководители, съдът отхвърлил доводите на ищеца, че заеманата от него длъжност не е ръководна. Посочил, че същият е носил отговорност за координирането и контрола върху работата в повереното му звено и от него е зависело постигането на определени цели, а обстоятелството, че длъжността му е била на пряко подчинение на заместник – директора на поделението не променя ръководния й характер. За преценката дали една длъжност е ръководна по смисъла на § 1 т.3 ДР КТ (според въззивния съд) е без значение дали йерархически над нея има друга ръководна длъжност.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Посочените в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК актове са неотносими към конкретния казус. По процесуалноправния въпрос инстанцията по същество е съобразила практиката, обективирана в решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о., решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/ 2014 г., ІV г.о. и посочените в него предходни актове, според която въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност и за да се произнесе по спорния предмет е длъжен да извърши собствена преценка на фактическия и доказателствен материал, която трябва да намери израз в мотивите на решението му. Той дължи произнасяне по правния спор в рамките, очертани от ищеца с изложението и петитума на исковата молба и от доводите и възраженията на ответната страна. Доводите и възраженията на страните трябва да бъдат обсъдени и на тях да бъде даден отговор в мотивите на постановения акт, с който спорът се разрешава по същество. Обжалваното решение съответства на така установената практика и по процесуалноправния въпрос няма основание да бъде допуснато до касационен контрол.
В съответствие с установената практика (вж решение № 257/ 15.05.2019 г. по гр.д. № 4002/ 2017 г., ІV г.о. и цитираните в него предходни актове по същия въпрос) е разрешен и поставеният материалноправен въпрос. Кой служител е част от ръководството на предприятието се определя не от наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата на които има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. При възложени задължения, свързани с упражняване на контрол върху дейността на други работници и служители в предприятието и организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, следва да се приеме, че длъжността е ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Сочената в изложението на касатора практика е формирана по повод уволнение на служители в низови звена на поделения на предприятия, какъвто процесният случай не е.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2065 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 11212/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: