ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
гр. София, 18.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2275 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 621 от ТЗ вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„Десс“ ЕООД чрез адвокат К. М. обжалва определение № 2316/10.07.2019 г. по в.ч.т.д. 3192/19 г., с което се потвърждава определение № 532/28.01.2019 г. по т.д. 8521/16 г. СГС, ТО, VI-21. Счита, че е незаконосъобразно неразглеждането на жалби против решение № 122 от 7.12.2017 г. по т.д. 15/17 г. на ОС – [населено място]. Въззивният съд можел да „обезсили решението като недопустимо в определени негови части, а именно относно началната дата на неплатежоспособност, като обособена част от решението, отделна от произнасянето на първоинстанционния съд да бъде открито производство по несъстоятелност.“ Излага съображения, че без определяне на начална дата на неплатежоспособност не може да се проведе производство по несъстоятелност.
Освен това изразявал несъгласие със становището на въззивния съд, че следва самата страна да вземе мерки за възобновяване на производството по делото. Нормата на чл. 230 от ГПК създавала задължение на съда.
Делото, образувано по молба на „ДЕСС“ ЕООД било спряно до приключване на дело с по-ранна дата, а именно т.д. 898/16 г., СГС, ТО, VI-21 състав. По-рано образуваното дело било прекратено. С решение № 829 от 10.4.2017 г.. в ТР по отношение на това решение по силата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ била започнала да действа презумпцията на чл. 7. Това било породило задължение за съдебния състав да възобнови т.д. 8521/16 г. Вместо това било установено, че е образувано т.д. 15/17 г. с предмет производство по несъстоятелност по отношение на „Пикадили“ ЕАД. А това дело било образувано на 10.02.2017 г., по молба на „Кетен“ ЕООД , входирана едва на 01.02.2017 г. Производството пред Врачански окръжен съд било образувано по–рано и този съд е следвало да спре производството по делото. Бил наясно от запитване на т.д. 8521/16 г. за етапа на развитие на т.д. 15/17 г. ОС-Враца и тогава ОС-Враца следвало да спре своето производство. Това според частния жалбоподател налагало извод, че решението на ОС Враца не можело да е пречка за развитие на по-ранно образуваното от него дело пред Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД. Необоснована била преценката на съдебния състав на СГС, която го е мотивирала да постанови определение от 28.1.2019 г. за прекратяване на производството по делото. Моли да се отмени определението на Софийски апелативен съд и да се върне делото а ново разглеждане.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението на Софийски апелативен съд е връчен на „Десс“ ООД чрез адв. М. на 29.07.2019 г. Частната жалба е подадена по пощата на 05.08.2019 г. Следователно срокът следва да се счита за спазен на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на „Десс“ ЕООД срещу определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, образувано по молба на „Десс“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД. Въззивният съд е приел, че съдът на основание чл. 7 от ГПК извършва служебно процесуални действия по движението и приключване на делото и така е бил длъжен да прецени, че са налице предпоставки за възобновяване на производството по делото. Но и самият молител е могъл да стори необходимото. Въззивният съд е приел, че производството, образувано по молба на частния жалбоподател „ДЕСС“ ЕООД е спряно с влязло в сила определение като е прието, че преюдициален е спорът по т.д. 898/16 г., СГС, ТО. Производството по т.д. 898/16 г. , СГС, VI-21 състав било приключило с акт за прекратяване на производството. Въззивният съд е констатирал от обявените актове в Търговския регистър, че е постановено решение по т.д. 15/17 г. на ОС – [населено място], с което съдът е обявил неплатежоспособността на „Пикадили“ ЕАД и е открил производство по несъстоятелност. Освен това въззивният съд е приел, че е налице константна съдебна практика, че обявяването на неплатежоспособност и свръхзадълженост и откриването на производство по несъстоятелност били същинска част от решението, а всички останали негови части – начална дата на неплатежоспособност, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечителни мерки, определяне дата на първо събрание на кредиторите, прекратяване на дейността на длъжника, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране по чл. 632, ал.1 от ТЗ са производни и последица от откриване на производство по несъстоятелност. Поради това при обжалване на решението само в някои от тези части, въззивният съд дължи проверка правилността и допустимостта на решението в тази обжалвана част и в конкретния случай само относно началната дата на неплатежоспособност на „Пикадили“ ЕАД в конкретния случай т.д. 15/17 г.
С оглед на това въззивният съд е приел, че с оглед нормата на чл. 299 от ГПК решението в частта за откриване на производство по несъстоятелност не може да бъде пререшавано. Приел е, че оплакванията относно това, че е следвало да се спре т.д. 15/17 г., ОС – Враца, но при липса на жалба и влизане в сила на съдебния като същото не се отразява на валидността му и съдебното решение проявявало своето действие спрямо всички с оглед спецификата относно предмета на молбите по чл. 625 от ТЗ – установяване състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост, върху които се формира сила на пресъдено нещо.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател сочи следните основания за допускане на определението до касационно обжалване:
1. При обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в частта относно определянето на началната дата на неплатежоспособността, има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение в неговата цялост? Счита, че позоваването на съдебната практика от съда по несъстоятелността не давали разрешение на поставения въпрос.
2. Има ли задължение страната в производството да иска от съда да възобнови делото при отпадане на пречките по чл. 229, ал.1 , т. 4 от ГПК за даване ход на делото?
Като допълнително основание по двата посочени въпроса счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
Освен това сочи, че са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК като сочи основанието очевидна неправилност на определението във връзка с приложението на чл. 230 от ГПК и изпълнение на задълженията на съда за възобновяване на производството по делото служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на процесното определение въззивният съд е бил сезиран надлежно с частна жалба, по която се е произнесъл. Липсват основания за приемане недопустимост на постановеното определение.
Видно е от материалите по делото, че „Десс“ ЕООД е поискал откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД. С определение от 28.2.2017 г. е спряно производството поради това, че е било налице решение № 345 от 17.2.2017 г. на СГС, ТО, 6-21 състав по т.д. 898/16 г., обявено на 20.2.2017 г. за откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД. Това решение е обезсилено с решение от 10.4.2017 г. по т.д. 1196/2017 г., САС, 6 състав, поради това, че страните са заявили постигната извънсъдебна спогодба. Действително първоинстанционният съд по т.д. 8521/16 г., СГС , 6 -22 с-в, образувано по молба на частния жалбоподател „ДЕСС“ ЕООД е следвало да възобнови производството по делото своевременно, което той не е сторил. Но следва да се има предвид, че междувременно в ОС –гр. Враца е било образувано друго производство по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД по т.д.15/2017 г. Обстоятелството, че делото не е възобновено своевременно не влияе на допустимостта на постановеното определение за прекратяване на производството по делото.
В производството по несъстоятелност съгласно легалната уредба кредиторът има възможност да иска откриване на производство по несъстоятелност когато е носител на вземане, включено в хипотеза на чл. 608 от ТЗ. В случай, че има подадено искане и от друг кредитор, за молителя съществува възможност при условията на чл. 629, ал. 4 от ТЗ да се присъедини в производството, образувано вече по молба на друг кредитор. Тогава съдът е длъжен , ако са налице предпоставките на чл. 629, ал. 4 от ТЗ да съедини за общо разглеждане делата. Целта е всеки от кредиторите да установи вземането си и да се определи максимално обективно състоянието на длъжника – неплатежоспособност или свръхзадълженост и неговата начална дата. В случай, че кредиторът не е отправил такова искане, е възможно съдът да съедини няколко производства, по молби на кредитори за откриване на производство по несъстоятелност на един длъжник. Но законът не е създал такова задължение за съда, извън хипотезата на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, а само възможност. При няколко подадени молби на кредитори, е възможно да се спре производството по последващо образуваните дела и да се разгледа първата молба, с която е сезиран съдът, с цел избягване на паралелни производства срещу един и същи длъжник. Ако молбата на кредитора бъде отхвърлена, то тогава спрените производства подлежат на възобновяване.
Постановеното определение не е очевидно неправилно. По отношение очевидната неправилност настоящият съдебен състав намира, че соченото от касатора основание не е налице. Очевидната неправилност следва да се извежда от самия обжалван акт. В неговите мотиви въззивният съд следва да е посочил такъв извод, който при проверка на акта от външна страна да е явно незаконосъобразен, постановен при нарушение правилата на формалната логика или порок, който е установяем без същинска проверка на основанията по чл.280, т. 3 от ГПК. В случая липсват такива данни и настоящият съдебен състав не може да направи извод, че е налице очевидна неправилност на обжалваното определение.
Пропускът на съда да възобнови своевременно производството по т.д. 8521/16 г. не води до очевидна очевидна неправилност на постановения акт за прекратяване на производството по делото, защото е налице решение на ОС [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД. От извършената проверка от въззивния съд е установено, че това решение е влязло в законна сила в частта относно откриване на производството по несъстоятелност. От спецификата на производството по несъстоятелност като производство за универсално принудително изпълнение, следва и правилото на чл. 630, ал. 3 от ТЗ, че решението за откриване на производство по несъстоятелност действа спрямо всички. Това означава, че ако един съдебен състав открие производство по несъстоятелност, решението има действие за всички лица, включително и за молителя, който е поискал образуване на производство по несъстоятелност.
Предвид императивните процесуални норми за обжалване на съдебните актове, не може да се приемат изложените в частната жалба виждания на жалбоподателя за възможността за обжалване на решението. Решението за откриване на производство по несъстоятелност поради това, че действа по отношение на всички, може да бъде обжалвано при условията на чл. 613 а, ал. 2 от ТЗ изцяло или в отделни негови части от трети за производството, по което е постановено, лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Недопустимо е да има две постановени решение срещу един и същи длъжник за откриване на производство по несъстоятелност. В случая няма такива. Хипотезата е на открито производство по несъстоятелност и кредитор би могъл да обжалва вече постановеното в друго, различно от образуваното от него производство, решение, ако е легитимиран според чл. 613а, ал. 2 от ТЗ. Но не и да иска постановяване на ново решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Допускането на определение до касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК може да се извърши при спазване предпоставките на чл. 280, ал. 2 от ГПК и при наличие на предпоставките, очертани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, а именно касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото и при наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на определението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Извън основанията, предвидени в чл. 280, ал.1 и чл. 280, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване.
С оглед направените разяснения, настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос 1 не е включен в предмета на делото. Производството по делото е прекратено поради наличие на сила на пресъдено нещо и задължителна сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо всички лица, включително и молителя , частен жалбоподател. Касационното обжалване не се допуска по принцип по правни въпроси, а само по правни въпроси, включени в предмета на делото и обусловили решаващите изводи на съда. Така поставеният въпрос е извън предмета на делото, образувано от частния жалбоподател. Хипотетично не може да се отговори какви са правомощията на въззивния съд в друго производство и може ли при обжалване на решението относно определената начална дата на неплатежоспособност/свръзхзадълженост въззивният съд да обезсили изцяло решението за откриване на производство по несъстоятелност. Ясни са правилата на въззивното обжалване, които се прилагат и при обжалване на решение за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 269, ал. 1 от ГПК с вече посочената особеност на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ. В случая въззивният съд е приел, че решението за откриване на производство по несъстоятелност не е обжалвано в частта, с която е преценено наличието на основание и е открито производство по несъстоятелност, а само в частта относно началната дата на неплатежоспособност. В случая Софийски апелативен съд не е излагал съображения относно правомощията на въззивния съд при обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на началната дата на неплатежоспособност. Въззивният съд е преценил в коя част е обжалвано решението и е посочил, че по отношение на откриване на производство по несъстоятелност решението е влязло в законна сила като е приел, че този въпрос е непререшаем в друго производство, а че е задължителен за всички субекти, включително жалбоподателя. Формулираният в изложението в т. 1 въпрос всъщност представлява тезата на жалбоподателя, че е недопустимо прекратяването на делото, което е образувал, въпреки откритото производство по несъстоятелност на ответника „Пикадили“ ЕАД с решение на ОС – [населено място] поради наличие на въззивни жалби и поради възможността да бъде обезсилено или отменено решението на този съд и съответно да е допустимо производството, образувано по искане на жалбоподателя „Десс“ ЕООД. Въззивният съд е изложил ясни и подробни мотиви относно обжалваемостта на решението за откриване на производството по несъстоятелност в различни негови части и е приел, че при обжалване както в случая само относно началната дата на неплатежоспособност, не е допустимо да има второ производство с искане за откриване на производство по несъстоятелност, защото вече има влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед на това, посоченият въпрос 1не е обусловил извода на въззивния съд и не може да съставлява общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това въпросът относно възможността при посоченото обжалване да се обезсили изцяло решението на първата инстанция в случая не е разгледана от Софийски апелативен съд. Такива мотиви не са излагани. Въззивният съд е приел, че решението за откриване на производство по несъстоятелност не е обжалвано в тази част, а само в частта относно началната дата на неплатежоспособност и е приел, че спрямо всички лица е налице действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това соченият от касатора въпрос не представлява общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
По отношение на въпрос 2 също не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд е приел, че правилно е прекратено производството по делото и това е обусловило решаващия извод, че частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е отговорил на частния жалбоподател, че би могъл, но не и че има задължение да иска възобновяване на производството по делото съобразно чл. 621 от ТЗ вр. чл. 230 от ГПК като тази правна възможност съществува паралелно със задължението на съда да вземе всички мерки за възобновяване на производството по делото и служебно. В този смисъл въззивният съд макар и да е изложил мотиви относно правата на страната да иска възобновяване на спряното производство, не е приел, че съществува задължение за страната и този извод не е обуславящ крайния изход на делото. Освен това наличието на основание за възобновяване по чл. 230 от ГПК, не може да означава недопустимост на решение за откриване на производство по несъстоятелност по друго дело и основание за възобновяване на производството по делото, образувано от „ДЕСС“ ЕООД срещу „Пикадили“ ЕАД. В този смисъл макар и да има изложени мотиви от въззивния съд във връзка със задълженията на съда да вземе мерки и служебно за възобновяване на производството по делото, спряно, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, то тези изводи не са решаващи, за да се постанови определението по делото. Ето защо по този въпрос също не е налице общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
При липса на общо основание за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване, то не може да се преценят и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това, че не е налице общо основание за допускане на определението до касационно обжалване то не може да бъде изследвано и допълнително соченото основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 от ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2316 от 10.07.2019 г. по гр.д. 3192/19 г., Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: