1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр.София, 21.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3749/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. В. Т. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 3950/ 15.06.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г., в частта му, в която частично отменя и частично потвърждава определение на Софийски районен съд от 09.08.2017 г. по гр.д.№ 40428/ 2012 г. относно разноските, дължими по първоинстанционното производство. Като краен резултат жалбоподателката е осъдена да заплати на „Финкомекс консултинг” ООД сумата 1 393,16 лв и на „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД сумата 1 196,84 лв – разноски по първоинстанционното производство, а постановеното от първоинстанционния съд решение № 88449/ 10.04.2017 г. е изменено в частта за разноските, като „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД е осъдено да заплати на А. Т. 1,63 лв вместо 615,60 лв разноски по производството.
Според жалбоподателката въззивният съд неправилно присъдил в полза на ответника „Финкомекс консултинг” ООД сумата 1 393,16 лв разноски, чието извършване не е доказано. Счита, че адвокатско възнаграждение не може да бъде платено чрез превод по адвокатска клиентска сметка, която е с особен статут по смисъла на чл.39 ЗА и извършения по такава сметка паричен превод не съставлява доказателство за сторени разноски в производството. Поддържа още, че съдът не изложил никакви мотиви по доводите й какъв следва да бъде размерът на възнаграждението, дължим на ответниците в производството и в какво съотношение следва да бъдат разпределени направените от всички страни разноски. Поради това моли въззивното решение в частта, в която е изменено определение на Софийски районен съд от 09.08.2017 г., да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационно обжалване повдига правните въпроси „Може ли договореното между страните по договор за правна защита и съдействие възнаграждение да се заплаща по адвокатска клиентска сметка на адвоката/адвокатското дружество, съответно – може ли заплащането от клиента на суми по адвокатска клиентска сметка по чл.39 от ЗА да се приеме от съда като доказателство за заплащане на хонорар за услугите на адвоката във връзка с процесуално представителство по конкретно дело?”; „Следва ли да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната не е представила доказателства за неговото реално заплащане до приключване на устните състезания пред съответната инстанция?”; „Длъжен ли е съдът да посочи в решението си изчерпателно исканията и възраженията на страните, да обсъди в цялост повдигнатите от тях доводи и оплаквания и преценката на доказателствата и да изложи в цялост фактическите констатации и правните си изводи по тях?”; „Длъжен ли е съдът при извършването на преценка за прекомерност на претендираното възражение за адвокат и определянето на неговия намален размер да посочи конкретни мотиви относно фактическата и правната сложност на конкретното дело?”. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответниците оспорват частната жалба, като „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД заявява, че тя не го касае, а „Финкомекс консултинг” ООД поддържа, че поставените в нея въпроси са необуславящи с оглед мотивите в обжалваното решение.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на А. Т. против „Финкомекс консултинг” ООД, предявени са установителен иск за обявяване на нищожност на правна сделка, с която дружеството придобива собственост върху паркоместа, и осъдителен ревандикационен иск. По указания на съда като ответник по установителния иск ищцата е конституирала и праводателя на първия ответник – „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД. С решение № 88449/ 10.04.2017 г. по гр.д.№ 40428/ 2012 г. предявения иск на А. В. Т. против „Финкомекс консултинг” ООД и „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД за обявяване на нищожността на договор за покупко – продажба от 24.06.2011 г., оформен с нотариален акт № … , н.д.№ 136/ 2011 г. на нотариус рег.№ ***, в частта, в която „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД продава на „Финкомекс консултинг” ООД подробно описаните в т.1.2 от нотариалния акт паркоместа от № 1 до № 79, бил уважен до размера на притежаваните от А. В. Т. 0,264 ид.ч., а в останалата част производството било прекратено поради липса на правен интерес. Със същото решение „Финкомекс консултинг” ООД било осъдено да предаде владението върху 0,264 ид.ч. от дворното място на А. Т., а ответните дружества били осъдени да заплатят на ищцата 1 231,20 лв разноски по делото – по 615,60 лв за всяко от тях. Дружествата – ответници подали молби за допълване и изменение на така постановеното решение в частта за разноските, въз основа на които съдът постановил на 09.08.2017 г. определение, с което решение № 88449/ 10.04.2017 г. е изменено в частта за разноските, като „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД е осъдено да заплати на А. Т. 1,63 лв вместо 615,60 лв разноски по производството. Освен това същото решение било допълнено в частта за разноските, като А. Т. била осъдена да заплати на „Финкомекс консултинг” ООД сумата 2 593,16 лв и на „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД сумата 1 196,84 лв – разноски по производството. По жалба на ищцата срещу това определение въззивният Софийски градски съд се произнесъл с решение № 3950/ 15.06.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г., като отменил частично определението и вместо 2 593,16 лв присъдил на първото от горепосочените дружества разноски в размер 1 393,16 лв, а в останалата част го потвърдил. Въззивният съд посочил, че съгласно чл.39 ЗА не се съдържа забрана по клиентските сметки да се превеждат суми с уговорките между адвокат и клиент да бъдат удържани от адвоката като хонорар. Неправилно обаче първата инстанция присъдила хонорар на „Финкомекс консултинг” ООД за уважен срещу него иск по чл.108 ЗС, поради което определената от нея сума следвало да бъде намалена с 1 200 лв. Въззивният съд намерил, че с определението правилно са намалени разноските в полза на ищцата, защото поради идентичността на правния резултат за двамата ответници същите следва да заплатят по равно разноските на ищцата. По възражението на ищцата за прекомерност на платените от ответниците адвокатски възнаграждения съдът посочил, че присъдените на ответниците суми са близки до нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателката въпроси обуславят обжалвания акт, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По материалноправния въпрос не е посочена такава практика, в която ВКС да постановява невъзможност договореното между страните по договор за правна защита и съдействие възнаграждение да се заплаща по адвокатска клиентска сметка. С оглед на това по този въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и остава безпредметно да се отговаря на питането следва ли да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната не е представила доказателства за неговото реално заплащане. Такова плащане от страната на адвоката е установено от въззивния съд като извършено чрез превод на адвокатското възнаграждение по клиентска сметка. Що се касае до процесуалноправните въпроси, то те са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика, която го задължава да посочи в мотивите си какво приема по исканията и възраженията на страните, като обсъди повдигнатите от тях доводи и оплаквания, включително като изложи съображения по преценката си прекомерно ли е претендираното възнаграждение за адвокат. Затова и по тези въпроси не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3950/ 15.06.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г. в частта му, в която частично отменя и частично потвърждава определение на Софийски районен съд от 09.08.2017 г. по гр.д.№ 40428/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: