2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр. София, 24.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2933 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. А. против решение № ІV-21/11.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 115/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344, т., т.2 и т.3 КТ, като е постановил ново, с което е отхвърлил исковете, като неоснователни. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.220, ал.2 КТ е оставено в сила.
Съдът е приел, че видно от длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност, основните му трудови функции и отговорности са били да организира, да ръководи и да контролира цялостната дейност по осъществяване на продажбите в поверения му склад, в изпълнение на което той е следвало да създава и да поддържа организацията, управлението и контрола на продажбите в склада, да ръководи и контролира работата на работниците в склада, да контролира финансовата отчетност и да отговаря за касовата наличност в склада, както и да отговаря при установяване на липси на стоки в обекта. Въз основа на горното, съдът е направил извод, че при извършената ревизия в склада са били установени липси на стоки в значителен размер, а именно в общ размер на 79 712,36 лв., следва да се приеме, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно горепосочените си трудови задължения, свързани с осъществяване на организация и контрол на работата в склада и е злоупотребил с оказаното му от работодателя доверие, в резултат на което за последния са настъпили вреди в значителни размери. Посочено е, че правилно тези нарушения на трудовата дисциплина са квалифицирани от ответното дружество като тежки, предвид заеманата от работника ръководна длъжност и оказаното му от работодателя доверие. Съдът е приел, че е ирелевантно в случая е от чии действия или бездействия са настъпили липсите, тъй като ищецът не е уволнен за това, че е причинил тези липси, а за това, че като ръководител и отговорник на склада не е създал необходимата организация на работата в него и не е упражнил ефективен контрол върху работниците и при осъществяване на продажбите на стоки, което е довело до възможността да бъдат реализирани установените значителни липси. Въз основа на горното, съдът е приел, че възражението на ищеца, че уволнението му е незаконно, тъй като не е доказано липсите да са настъпили от негови действия или бездействия, е неоснователно. По отношение на второто вменено на ищеца дисциплинарно нарушение, а именно отказ да получи заповед за командировка, въззивният съд е приел, че същото, макар и да е доказано от ангажираните по делото доказателства – копие на заповедта и свидетелски показания, не е тежко и не може да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Въпреки това съдът е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е законно наложено, тъй като останалите извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, в резултат на които са настъпили значителни вреди за работодателя му, са достатъчно основание за налагане на такова наказание.
По отношение на иска с правно основание чл.220, ал.2 КТ, съдът е споделил мотивите на първоинстанционния съд, като е отбелязал, че такова обезщетение би било дължимо от работодателя единствено при условие, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по реда на чл. 326 от КТ – от работника с предизвестие и работодателят не е спазил срока на това предизвестие, но в случая прекратяването е настъпило на друго основание, а именно чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложеното на работника дисциплинарно наказание „Уволнение”, в който случай прекратяването настъпва без каквото и да било предизвестие, съответно няма предизвестена страна и не би могло да има неспазен срок на предизвестие.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на за допустимост на касационното обжалване, като се сочи противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия сочен правен въпрос е, следва ли, при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание да се установи по безспорен начин нарушението на трудовите задължения.
Съдът е приел, че нарушението на трудовите задължения на ищеца е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като в тази връзка липсва соченото противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. Доводите, че не е установено чии са действията, довели до установяването на липсите действително, както е посочил и въззивния съд, са неотносими към производството, доколкото дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, свързани със задължения на касатора-ищец, във връзка с неосъществяването на контрол, предвид неговите ръководни функции. На следващо място, този въпрос касае обосноваността на съдебното решение, като проверката на фактите по спора е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, доколкото необоснованостт, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване. Проверката на обосноваността на решението следва да се осъществи едва след като са налице основанията по чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, доколкото необосноваността е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК.
Разпоредбата на чл.187, ал.1, т.8 КТ, в която е включена злоупотребата с доверието на работодателя като основание за налагане на дисциплинарно наказания, не е посочена като основание за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта за налагането му, поради което и сочения правен въпрос в тази насока не е относим към производството по чл.188 ГПК.
Съдът е приел,че за всяко едно от нарушенията, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно е искано писмено обяснение от служителя, като е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както че в заповедта са посочени конкретно и подробно нарушенията, за които се налага наказанието, поради което съдът не е допуснало соченото противоречие с практиката на ВКС по тези правни въпроси.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-21/11.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 115/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА И. Д. А. да заплати на „Бултекс 99” ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 800 /осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.