2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 24.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2866 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и А. Л. С. против решение № 54/26.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 442/2018 г. от състав на АС – Велико Търново.
А. Л. С. оспорва жалбата на Прокуратурата на Република България с писмен отговор.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.2, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 20 000 лева.
Съдът е приел, че нормално е повдигането на обвинение срещу ищцата и воденото наказателно общ характер дело със същата подсъдима, да са й причинили притеснения, неудобства, стрес и негативни преживявания. Съдът е посочил, че от значение в случая е обстоятелството, че същата е заемала високо квалифицирана и хуманна длъжност – работела е като лекар-специалист по акушерство и гинекология в Клиника по рискова бременност, като е на 62 години, в рамките на златната среда на живота си, както и че не е осъждана. Съдът е посочил, че воденото срещу нея наказателно производство нанесло тежки последици на професионалната й дейност и на личния й живот, влошило се здравословното й състояние, получила психически проблеми – тревожно разстройство и депресивен синдром, хипертония, вестибуларен синдром. Съдът е посочил, че според вещото лице, воденото срещу ищцата наказателно производство допринесло за заболяванията й – налице е причинна връзка макар и непряка. Обсъдено е и обстоятелството, че наказателното производство е продължило пет години и един месец, включително досъдебното и съдебното производство, както и това, че спрямо ищцата като обвиняема била взета само мярка за неотклонение подписка, въз основа на което е направен извод, че личната й свобода не е била ограничена, но от друга страна ищцата била злепоставена в обществото и по месторабота, накърнени били името и авторитетът й. Всички тези обстоятелства са довели съда до извод за претърпени от ищцата вследствие привличането й като обвиняема, а впоследствие като подсъдима, негативни преживявания като техният интензитет и продължителност са довели въззивния съд до извода, че сумата 20000 лева в случая би била подходящото, необходимото и достатъчно обезщетение за тях.
И в двете касационни жалби се сочат правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, по приложението на критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и кои са обстоятелствата и фактите, относими към определянето на това обезщетение и задължението на съда да обоснове своите изводи в тази насока.
По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Съобразяването на тази практика от въззивния съд води и до липсата на соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/26.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 442/2018 г. от състав на АС – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.