О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 589
гр. София, 25.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№575 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. и Ж. Е. С. срещу решение №295 от 30.10.2018 г. по в.т.д.№465/2018 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №6 от 11.01.2018 г. по т.д.№15/2017 г. на ОС Кърджали, в частта му, с която С. Н. С. и Ж. Е. С. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, задължения по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г.: 50 190.24 лв., непогасен остатък на главница, 14 534.49 лв., възнаградителна лихва за периода от 04.07.2012 г. до 11.05.2017 г., 1 284.33 лв., санкционна лихва за забава за периода от 21.09.2012 г. до 11.05.2017 г. и 615.63 лв., заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по валидността и допустимостта на решението, като не е обсъдил и всички направени от страна на въззивниците доводи, включително за изтекла погасителна давност на вземанията и за начина на връщане на процесния кредит в редовност от страна на банката и задължението й да уведоми за това кредитополучателите. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени доводи и събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване и повторно да разгледа и разреши спора чрез събиране и преценка на доказателства. 2. Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила. 3. Какъв е редът за връщане на една кредитна експозиция в редовност, след като същата е обявена за предсрочно изискуема и е достигнала до знанието на длъжниците, следва ли кредиторът да уведоми кредитополучателите за връщане на кредита в редовност преди да обяви кредита отново за предсрочно изискуем, респективно за извършените сторно операции, които са благоприятни за кредитополучателите и от кой момент за длъжниците започва да тече погасителна давност по задължение, по което веднъж са уведомени за настъпила предсрочна изискуемост, но не са уведомени за връщане на кредита в редовност. 4. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение и да извърши проверка по отношение на заплатената държавна такса. Поддържа се, че първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а за останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание, евентуално поддържано и по отношение на втори въпрос.
Ответникът по касация „Банка ДСК” ЕАД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил на основание разпоредбата на чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като във връзка с доводите и възраженията във въззивната жалба, подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства и е отговорил на всеки един от наведените от страните доводи, излагайки и собствени мотиви. Посочил е, че при материален интерес в размер на общата сума от 73 652.63 лв., дължимата държавна такса за водене на делото е била в размер на сумата 2 946.10 лв., а обстоятелството, че тези претенции на ищеца са били насочени към повече от един ответник, е без значение за цената на исковете и съответно за дължимата държавна такса. Позовавайки се на първоначалните заключения по назначената по делото счетоводна експертиза е приел, че кредитът от 53 400 лв. е бил изцяло усвоен на 21.12.2007 г., но въпреки уговореното месечното погасяване на дължимите по кредита суми, последното плащане е на 30.09.2013 г., като понастоящем дължимата главница е в размер на 50 191.67 лв., поради и което кредиторът е превърнал всички задължения на кредитополучателите по договора в предсрочно изискуеми, което съответно им е било и редовно съобщено на 21.02.2017 г. Изложил е съображения, че е без правна стойност предприетото от банката предходно двукратно автоматично превръщане на кредита в предсрочно изискуем – на 24.09.2010 г. и 27.05.2011 г. /след допуснати забави при погасяване на месечните вноски от над 90 дни/, тъй като кредитополучателите не са били уведомени за тези правни действия, което е установено и с влязло в сила решение по т.д.№46/2015 г. на ОС Кърджали. Счел е, че всички счетоводни операции, свързани или отнасящи се по какъвто и да било начин към тези две предходни обявявания на кредита за предсрочно изискуем, са били сторнирани и понастоящем допълнителни вземания на банката, които да произхождат от тези предходни обявявания на кредита за предсрочно изискуем, въобще не са предмет на делото, респективно липсата на уведомяване на ответниците за връщане на кредита в редовност не обуславя недължимост на претендираните то ищеца суми нито е от значение за погасителната давност. По отношение на последното възражение е посочил, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/, поради което възражението на ответниците, че след обявяването от 27.05.2011 г. на предсрочната изискуемост на кредита всички вземания на ищеца по този кредит са били погасени поради междувременното изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, е неоснователно. Препращайки към мотивите на първата инстанция е приел и че претендираните от ищеца суми не са погасени по давност, тъй като за периода от 09.01.2015 г. /датата на образуване на т.д.№46/2015 г. на ОС Кърджали/ до 18.12.2016 г. /влизане в сила на решението за отхвърляне на исковете на „Банка ДСК” ЕАД по чл.422 от ГПК/ давност по отношение процесните вземания не е текла, като е изразил и становище, че възражението за погасяване по давност на вземанията за лихви е направено едва във въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца допустим предмет на делото, след произнасяне по приетите за допустими и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните /включително и доводите за изтекла погасителна давност на претенциите за главница и лихви/, като е налице пълно съобразяване с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. В този смисъл по първия от поставените в изложението въпроси касационно обжалване не може да се допусне.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по останалите формулирани от касатора въпроси.
В изложението изобщо не се посочва в какво се изразява твърдяното несъобразяване на въззивния съд с научните, логическите и опитните правила при преценката на събраните доказателства и кое от последните е преценено в нарушение на посочените правила, респективно поставеният втори въпрос не обосновава общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
С третия от въпросите /изразяващ се в твърдяно от касаторите задължение за уведомяване от страна на банката на съконтрахент по договор за кредит, за извършваните от банката операции по осчетоводяване на задълженията и за значението на това уведомяване по отношение началния момент, от който започва да тече погасителна давност/ се предпоставя настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит през 2011 г., което изрично е отречено в обжалваното решение /а и с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 46/2015 г. на ОС Кърджали/, респективно и този въпрос не отговоря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Нещо повече, дори и да се приеме, че въпросът е обусловил правната воля на съда, то освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно, тъй като не са изложени каквито и да е доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбата на чл.114 от ЗЗД е ясна и непротиворечива, а и по приложението й е налице многобройна и константна, вкл. задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил.
Последният от поставените въпроси също е решен в съответствие с практиката на ВКС, като при постановяване на решението си въззивният съд е счел атакуваното пред него решение за валидно и допустимо, като е извършил и проверка /изцяло в съответствие с чл.72 от ГПК/ за размера на дължимата от ищеца държавна такса по предявените искове.
С оглед изложеното решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №295 от 30.10.2018 г. по в.т.д.№465/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №6 от 11.01.2018 г. по т.д.№15/2017 г. на ОС Кърджали, в частта, с която С. Н. С. и Ж. Е. С. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, задължения по договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г.: 50 190.24 лв., непогасен остатък на главница, 14 534.49 лв., възнаградителна лихва за периода от 04.07.2012 г. до 11.05.2017 г., 1 284.33 лв., санкционна лихва за забава за периода от 21.09.2012 г. до 11.05.2017 г. и 615.63 лв., заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.