ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
София, 28.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2328 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрисконсулт Н. Т. като процесуален представител на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 03.І.2019г. по в.гр.д. № 3705/2018г.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. Р. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат К. П. е заел становище за липса на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 02.І.2019г. САС по въззивна жалба само на ищеца е потвърдил решението на СГС от 11.V.2018г. по гр.д. № 96558/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ДНСК срещу Р. Бл.Р. иск за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р.Р. дължи на ДНСК и разликата над 20582.04лв. до пълния претендиран размер 41775лв., представляващи стойността на извършени разходи по премахване на незаконен строеж – триетажна сграда в имот в [населено място], съответно индивидуализиран, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК /09.V.2014г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24388/2014г. на СРС.
Въззивният съд е приел, че ищецът е обвързан от предложените от избрания по съответния ред /чрез обществена поръчка/ изпълнител на процедурата по премахване на незаконния строеж цени, но те, съотнесени към установеното количество извършена работа, налагат извод за основателност на предявения иск до присъдения размер. Според неоспореното заключение на вещо лице по СТЕ няма как при разрушаването на незаконния строеж да бъде извършено описаното в протокол приложение № 5 от Наредба № 13/23.VІІ.2001г. количество работа. В този смисъл са и показанията на разпитаните двама свидетели. Съдът не е споделил в тази връзка становището на ищеца, че протокол приложение № 5 е официален документ – той не е съставен от конкретно длъжностно лице на ДНСК, на което в рамките на служебните му правомощия законът да е предоставил удостоверителна функция за тези обстоятелства, както изисква чл.179 ГПК. В Наредбата е посочено единствено, че протоколът се съставя от представители на ДНСК, без изрично упоменаване кое лице и на каква длъжност би имало удостоверителна функция за установяване чрез вписване в протокола на конкретното количество извършена работа. С оглед на това и доколкото длъжностните лица нямат универсална удостоверителна функция съставеният протокол има характер на частен документ и следва да се съобразява в спора ведно с всички събрани доказателства.
В изложението на касатора се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК „следва ли да се приеме, че документ, издаден от длъжностни лица в кръга на компетентността им /в случая в чл.15 от Наредба № 13 за принудително изпълнение е посочено, че не всички длъжностни лица на ДНСК, а само представители на органите на ДНСК, съставят протокол-приложение № 5, като протоколът се подписва и проверява от началник РДНСК/РОНСК/, в предписаните от закона форма и ред /в случая има строго утвърдена форма приложение към чл.15 от Наредбата, която е спазена/ е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила”, отговорът на който въпрос щял да допринесе за изграждане на ясна и непротиворечива съдебна практика.
Така поставеният въпрос не отговаря на предвидените в закона изисквания за допускане на касационно обжалване. Според задължителната практика на ВКС, предмет на т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е обосновал твърдението си в изложението, че касационно обжалване следва да се допусне „за изграждане на ясна и непротиворечива съдебна практика, с която се установява точният смисъл на закона” – дори не се сочи противоречива съдебна практика. А съдебна практика по поставения въпрос съществува – с определения по гр.д. № 1493/2010г. на ВКС ІІІ ГО и по гр.д. № 2207/2016г. на ВКС ІV ГО не е допуснато касационно обжалване на постановените по тях въззивни решения по поставения и по настоящото дело въпрос, на разрешенията на който в тези решения – протокол приложение № 5 от Наредба № 13 не е официален свидетелстващ документ, защото фактите относно вида и стойността на извършените СМР по премахване на незаконен строеж не са се осъществили пред представителя на ДНСК – съответства и даденото такова в разглеждания случай. Освен това не са настъпили изменения нито в законодателството, нито в обществено-икономическите условия, поради което не е налице твърдяната хипотеза, обосноваваща допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени 400лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство по договор за правна защита и съдействие от 24.ІV.2019г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, 1 състав, № 19/03.І.2019г. по в.гр.д. № 3705/2018г.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ София да заплати на Р. Б. Р. от София 400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: