1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
гр.София, 28.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2777/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Добруджански земеделски институт с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 95 от 30.04.2019 г. по гр.д.№ 148/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Генералтошевски районен съд по гр.д.№ 146/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Н. А. Ц. сумата 39 338,18 лв – авторски възнаграждения за участие в служебно създадени нови сортове растения, законната лихва върху тази сума от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправен въпрос, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: с какъв акт може да бъде определено процентното възнаграждение на автора на служебно създаден сорт ново растение, което да надвишава предвидените 4 % в чл.16 ал.5 ЗЗНСРПЖ и може ли това да стане с Правилник, приет от научен съвет в институт. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Н. Ц. оспорва жалбата като поддържа, че поставеният в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос касае само размера, а не и основанието на предявения иск, което е оспорено с касационната жалба. Освен това претендира, че по въпроса има установена практика поради това той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално излага съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск, въззивният съд изложил собствени фактически и правни съображения и приел, че между страните няма спор, че до 2013 г. ищецът работил при ответника като научен сътрудник в секция „Селекция на зърнено-житни култури“ въз основа на трудов договор. В това си качество той участвал в колективи, създали нови сортове пшеница и станал съавтор на сортовете. Тези сортове, съответно процентното участие на ищеца в авторството, били А. – 42 %, А. – 5 %, А. – 5%, А. – 5%, Б. – 65%, Б. – 65%, Г. – 60%, ГТП Р. – 65%, ГТП Т. – 65%, Д. – 5%, Д. – 60%, Е. – 5%, Златица – 65%, И. – 60%, Карат – 5%, К. – 5%, Корона – 5%, Кристал – 5%, К. – 5%, Л. – 60%, Ласка – 5%, Л. – 5%, М. – 5%, Н. – 65%, С. – 60%, С. – 65% и Т. – 5 %. В периода 2012 – 2016 г. ответникът е получил печалба от реализацията на служебно създадени с участието на ищеца сортове, но не е плащал авторски възнаграждения на ищеца. В трудовия договор между страните по делото не е било предвидено възнаграждение за служебно създадените от ищеца сортове растения, но с протокол № 2/ 25.03.1998 г. на Научния съвет на Института по пшеницата и слънчогледа „Д.“ (сега Добруджански земеделски институт) било взето решение за приемане на Правилник за признаване на авторските права в института на новосъздадените сортове зърнено – житни култури. Според този правилник авторите имали право на възнаграждение в размер 10 % от чистия доход, получен след продажбата на суперелитните семена, а за елитни и за семена първо размножение този процент бил съответно 6 % и 4 %. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че ищецът има право на авторски възнаграждения и че ответникът признава това, като спорът между страните е само по размера на претенцията. Посочил, че с решение № 90/ 26.07.2013 г. по гр.д.№ 143/ 2013 г. на Генералтошевски районен съд, постановено по спор между същите страни, ответникът е осъден да заплати на ищеца авторски възнаграждения за предходен период (2007 г. – 2011 г.), където е установено процентното съотношение в съавторството. Според съда силата на присъдено нещо на това решение обхващала всички предпоставки за удовлетвореното вземане на ищеца от ответника, включително процентното му участие в създаването на сортовете. По възраженията на ответника относно приложимостта на Правилник за признаване на авторските права в института на новосъздадените сортове зърнено – житни култури, съдът посочил, че представеният от ищеца Правилник е именно този, който е приет с решението на Научния съвет по протокол № 2/ 25.03.1998 г., както и че решението на Научния съвет е взето въз основа на Вътрешни правила на Селскостопанската академия, поради което ангажира работодателя за процента от чистия доход, който се отчислява за авторите. Припадащите се на ищеца части от авторските възнаграждения за съответните сортове били в размер 9 314,36 лева за 2012 г., 12 863,96 лева за 2013 г., 10 092,40 лева за 2014 г., 5 012,07 лева за 2015 г. и 2 055,39 лева за 2016 г., общо 39 338,18 лв, за която сума искът е основателен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването му има установена (при участието на самия касатор) практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. В рамките на гарантираната от закона автономия на научните звена, към 1998 г. научните съвети са имали правомощия за вземане на всякакви решения, свързани с дейността на съответното звено. Тези решения са обвързвали представляващия звеното и не е било необходимо да бъдат възпроизвеждани като индивидуални договорни клаузи в договорите с отделните негови членове, за да породят действие за страните по съответното индивидуално правоотношение. В обжалваното въззивно решение е дадено същото разрешение, поради което не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускането му до касационен контрол по поставения материалноправен въпрос.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 95 от 30.04.2019 г. по гр.д.№ 148/ 2019 г.
ОСЪЖДА Добруджански земеделски институт, [населено място], [община], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. А. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 300 лв (триста лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: