– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 777
гр. София 30.10.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 (двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2274 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 905/03.10.2018 година, подадена от П. Б. Г., М. С. Г. и Д. П. Г., срещу решение № 2262/27.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 5651/2017 година и втора касационна жалба с вх. № 5608/20.03.2019 година, подадена срещу същото решение от Д. П. Г., в качеството й на наследник на починалия в хода на производството неин брат Б. П. Г..
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 5336/18.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 6560/2016 година, с което по предявени от Х. С. Ф. и М. Б. Ф. против П. Б. Г., М. С. Г., Д. П. Г. и Б. П. Г. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са обявени за относително недействителни спрямо ищците, сключените на 11.11.2013 година и на 09.12.2013 година между П. Б. Г. и М. С. Г., в качеството им на дарители и Д. П. Г. и Б. П. Г., в качеството им на дарени, три договора за дарение оформени с нотариален акт № … , дело № 148/2013 година, нотариален акт № … , дело № 149/2013 година и нотариален акт № … , дело № 174/2013 година, всичките на Ц. Г.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара.
В подадените касационни жалби се излагат доводи за това, че обжалваното решение в оспорваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Х. С. Ф. и М. Б. Ф. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответниците по двете касационни жалби Х. С. Ф. и М. Б. Ф. са подали отговори на същите с вх. № 21 191/29.11.2018 година и с вх. № 11 383/07.08.2019 година, с които са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2262/27.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 5651/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбите са оспорени като неоснователни и е поискано оставянето им без уважение като се потвърди атакуваното с тях решение.
П. Б. Г., М. С. Г. и Д. П. Г. са били уведомени за обжалваното решение на 03.09.2018 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 16 905/03.10.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Д. П. Г. е била уведомено за обжалваното решение, качеството си на наследник на починалия в хода на производството неин брат Б. П. Г., на 19.02.2019 година, а подадената от нея, в това й качество, касационна жалба е с вх. № 5608/20.03.2019 година, като е подадена по пощата на 18.03.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Касаторите обосновават твърдяната от тях очевидна неправилност на въззивното решение № 2262/27.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 5651/2017 година, тъй като било установено, че с извършването на атакуваните дарения не се намалявала платежоспособността на П. Б. Г. и М. С. Г., доколкото те притежавали достатъчно недвижими имоти, за да удовлетворят напълно и изцяло вземанията на Х. С. Ф. и М. Б. Ф. към тях. Освен това в хода на производството не било установено увреждане на кредиторите Х. С. Ф. и М. Б. Ф., доколкото не било доказано, че с атакуваните дарения П. Б. Г. и М. С. Г. са намалили имуществото си до степен, която обективно ще затрудни или ще направи невъзможно удовлетворяването на ищците като техни кредитори. Наред с това се твърди, че сградата, предмет на дарението от 09.12.2013 година, оформено с нотариален акт № … , дело № 174/2013 година на Ц. Г.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара представлявала единствено жилище на дарителите и затова била несеквестируема по силата на чл. 444, т. 7 от ГПК, поради което и искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на нея не можел да бъде уважен. Идентични доводи са развити и в двете касационни жалби като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Посочените доводи са били развити и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, като по отношение на тях съставът на Софийския е приел, че са неоснователни. С извършването на атакуваните дарения П. Б. Г. и М. С. Г. били намалили своето имущество и тъй като на основание чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на кредиторите му то и всяко действие на длъжниците, с което те намалявали имуществото си било увреждащо за кредиторите и подлежало на отмяна по реда на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, независимо от това дали длъжниците разполагат и с друго имущество, извън дареното. Тъй като упражняването на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД било вид обезпечение на кредитора то направеното от дарителите възражение за несеквестируемост не било основание за отхвърляне на предявените искове, защото това възражение било допустимо и относимо в изпълнителното производство за принудително удовлетворяване на притезанията на ищците. Освен това следвало да се приеме, че с извършеното от П. Б. Г. и М. С. Г. разпореждане те са се отказали от предоставената им с чл. 444, т. 7 от ГПК закрила.
Както се посочи в изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите са поискали обжалваното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационните жалби за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Дори и посоченото в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК да бъде счетено за правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК то пак не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Липсва обосновка за наличието на някоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Такава не е налице и по отношение на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителна предпоставка, но по отношение на нея решението на Софийския апелативен съд е съобразено с практиката на ВКС. Съгласно същата по силата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки един от кредиторите има право и възможност да избира върху кое от имуществената на длъжника да насочи изпълнението. Това важи и в случаите когато кредиторът разполага с предоставено от длъжника реално обезпечение на вземането като залог и ипотека. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от закона общо обезпечение на техните вземания. Това важи и за случаите, когато разпореждането е възмездно и длъжникът придобива насрещна престация срещу извършеното от него разпореждане, тъй като в този случай се дава възможност на длъжника да избира с кое имущество да изпълни задължението си, което противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД. Правно ирелевантно е дали след извършването на разпореждането длъжникът разполага с друго имущество и каква е неговата стойност. Наред с това разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, чрез установената с нея несеквестируемост, брани длъжника докато жилището се намира в негова собственост. Същата обаче не намира приложение в случаите, когато длъжникът обитава жилище чужда собственост на облигационно основание-договор за заем за послужване, договор за наем. В тези случаи върху жилището ще може да бъде насочено принудително изпълнение за задължения на неговия собственик, като обитаващия го не може да прави възражение за несеквестируемост. Затова с извършване на разпореждането несеквестируемостта отпада и длъжникът сам се лишава от защитата по чл. 444, т. 7 от ГПК и не може да се позовава на нея, тъй като сам е преценил, че жилището не му е необходимо. Приемането на обратното би довело до облагодетелстване на недобросъвестния длъжник, а евентуалното уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, не води до възстановяване на несеквестируемостта тъй като не връща жилището в патримониума на разпоредилия се с него длъжник.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2262/27.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 5651/2017 година, по подадените срещу него от П. Б. Г., М. С. Г. и Д. П. Г. касационни жалби с вх. № 16 905/03.10.2018 година и с вх. № 5608/20.03.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2262/27.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 5651/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.