2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр. София, 05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3175 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Леском” ЕООД против решение №75/15.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Кърджали.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция след отмяна на решението при първоначалното въззивно производство от ВКС, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е уважил предявените искове.
С решението на ВКС, с което е отменено решение на ОС – Кърджали, са дадени задължителни указания във връзка с допуснато процесуално нарушение, за допускане на поискана с отговора на исковата молба съдебна експертиза. Въз основа на приетото като доказателство по делото заключение на съдебната експертиза, съдът е приел, че не е доказано намаляването на обема на работата, посочено като основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като на това основание приел, че предявените искове са основателни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, по които е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, като основание за допускане до касационно обжалване на решението.
Следва да се отбележи, че правните въпроси следва да са относими към предмета на разглеждането от страна на въззивния съд, при връщането на делото за ново разглеждане от страна на ВКС, предвид задължителните указания, дадени с него, като в тази насока правните въпроси следва да са свързани единствено с преценка налице ли е намаляване обема на работа на дружеството, предвид събраното ново доказателства при повторното разглеждане на делото. Въпросът, поставен в тази насока е, как следва да се установи и да се преценява намаляването обем на работата и в какъв обем следва да е това намаляване. Въпросът, поставен от касатора предполага отговор, който е различен за всеки един отделен случай, като в настоящият случай съдът е направил фактически извод, че липсва намаляване на обема на работата. Поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното от касатора решение на ВКС, доколкото изводите на съда при всеки отделен случай е въпрос на възприемане на фактите по спора, като обосновката на поставения въпрос касае възприетата от съда фактическа обстановка, свързана с обсъждането на приетото при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция заключение на вещото лице, с оглед задължителните указания на ВКС с отменителното решение. Така поставен, въпросът касае обосноваността на съдебното решение, като необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необосноваността, като порок на съдебното решение, следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но не и да се извършва проверка на фактите по спора при проверка допустимостта на касационното обжалване, в производството по чл.288 ГПК.
Изводите на въззивния съд относно компетентния орган за вземане на решение на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта правно основание не са решаващи за изхода на спора, още повече, че са извън предмета на очертания с отменителното решение на ВКС правен спор, ограничен единствено до това, налице ли е намаляване на обема на работата, с оглед и дадените в това отношение задължителни указания.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед този изход, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1 000 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75/15.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Леском” ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на Й. Д. Б. сумата 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.