О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4069 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. А. К., Е. А. К., С. Т. К. и А. Т. К., чрез адвокат А. И. от АК – С., срещу въззивно решение № 13/03.05.2018 г., постановено от Видински окръжен съд по в.гр.д. № 4/2018 г.
В първоначалната касационна жалба са цитирани решения и определения на ВКС, на СОС; направено е искане за спиране на касационното производство до приключване на друг преюдициален спор, както и за сезиране на ОСГТК за произнасяне с тълкувателно решение, макар и да не е ясно по какъв въпрос. Няма изложени конкретни оплаквания по см. чл. 281 ГПК и съображения към тях.
Касационната жалба има друг предмет от въззивната, а касационното обжалване е контролноотменително за разлика от въззивното, така че съдържанието на касационната жалба няма как да се извлече чрез препращане към съдържание на въззивна жалба и „изложените съображения пред първа и втора инстанция“, както са сторили касаторите, а подобен подход не удовлетворява изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Няма и изложение по смисъла на чл. 280 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд е оставил същата без движение с указания до касаторите да уточнят касационната жалба, като посочат ясно какви са оплакванията им по см. чл. 281 ГПК и изложат съображения във връзка с това, както и да представят изложение с основания за допускане на обжалване на въззивното решение, като се обосноват с точно формулиране на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за постановения резултат, който въззивният съд е разрешил при някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 следва да бъде посочена съдебната практика, на която се позовава касатора, а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК – съображения във връзка с твърдението, че разрешаването на конкретния правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В срок е постъпило изпълнение. Касаторите Т. А. К., Е. А. К., С. Т. К. и А. Т. К., чрез адвокат А. И., поддържат бланкетно оплакване за неправилност на въззивното решение поради „нарушение на материалния закон“, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – кредитирани са оспорени незаверени копия от частни документи; позоваване на назначена съдебно-счетоводна експертиза, каквато не е допускана. Според касаторите въззивното решение е още неправилно поради необснованост, но не уточняват кои точно фактически и/или правни изводи са необосновани – според тях липсата „на годни доказателства“ прави решението, с което павловият иск е уважен, необосновано.
Н. К. К., чрез адв. Р. В. Ш., с отговор от 12.10.2018 г. е възразил, че касационната жалба е недопустима – не отговаря на изискванията по чл. 281 ГПК, няма изложение по чл. 280 ГПК, изложил е евентуални съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С отговор от 11.06.2019 г., след постъпило уточнение на касационната жалба и изложение към нея, изразява становище, че поставените правни въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а също, че не обуславят хипотезите, уредени в същия текст. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Видински окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Видински районен съд, е обявил за недействителни спрямо Н. К., извършените от Т. К. договори за дарение и безвъзмездно учредяване на вещно право на ползване в полза на Е. К., извършени на 21.12.2015 г. с нотариален акт № …, дело № 1169/2015г. на нотариус Н. А. с район на действие Районен съд – Видин; на С. К., с нотариален акт № … , дело № 1168 / 2015г. на нотариус Н. А. с район на действие Районен съд Видин; на А. К. с нотариален акт № … , дело № 1167 / 2015г. на нотариус Н. А. с район на действие Районен съд Видин от 21.12.2015 г., отхвърля исковете на Н. К. за прогласяване на нищожността на процесните сделки.
За да се произнесе, съдът е взел предвид, че между Н. К. и Т. К. са сключени следните договори за заем: от дата 18.04.2014 г. за сумата от 10000 лева; от дата 18.05.2014 г. за сумата от 14000 лева; от дата 20.08.2014 г. за сумата от 12000 лева; от дата 20.09.2014 г. за сумата от 13500 лева; от дата 10.10.2014 г. за сумата от 11500 лева; от дата 10.11.2014 г. за сумата от 14500 лева; от дата 24.11.2014 г. за сумата от 12500 лева; от дата 02.12.2014 г. за сумата от 7514 лева, всичките с дата на връщане до 15.12.2015 г.
С нотариален акт № … , дело № 1169/2015г. на нотариус Н. А., с район на действие Районен съд – Видин, Т. К. прехвърлил безвъзмездно чрез дарение на сестра си – ответникът Е. К., собствеността върху недвижим имот, като е запазил пожизнено правото си на ползване върху него, а именно урегулиран поземлен имот … по плана на [населено място], целият с площ от … , ведно с построените в него двуетажно масивно жилище със застроена площ …, масивно жилище със застроена площ ….
С нотариален акт № … , дело № 1167 / 2015г. на нотариус Н. А., с район на действие Районен съд Видин, Т. К. прехвърлил безвъзмездно чрез дарение на сина си – А. К. собствеността върху недвижим имот, като е запазил пожизнено правото си на ползване върху него, а именно урегулиран поземлен имот … по плана на [населено място], целият с площ от около … , ведно с построените в него полумасивна сграда със застроена площ … , паянтова сграда със застроена площ от ….
С нотариален акт № … , дело № 1168 / 2015г. на нотариус Н. А., с район на действие Районен съд Видин, Т. К. прехвърлил безвъзмездно чрез дарение на сина си – ответникът С. К. собствеността върху недвижим имот, като е запазил пожизнено правото си на ползване върху него, а именно поземлен имот – … по плана на гр. [населено място], целият с площ от …, за който имот е отреден УПИ … , празен, незастроен.
Видинският окръжен съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на процесните сделки. Изяснил е, че качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД има всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, което може да не е изискуемо или ликвидно. Счетено е, че съдът не дължи проверка относно съществуването на това вземане, като е достатъчно, че то не е отречено с влязло в сила решение. По отношение на увреждането, съдът е посочил, че това е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника. При тези съображения, окръжният съд е приел, че между Н. К. и Т. К. има валидно облигационно отношение с оглед първия сключен договор от дата 18.04.2014 г. Счел е, че ответникът – длъжник е знаел, че извършването на процесните прехвърлителни сделки уврежда интересите на кредитора – атакуваните сделки следват по време договорите за заем. Предвид безвъзмездния характер на атакуваните договори, както и родствената връзка между ответниците, въззивният съд е приел, че не е нужно да е налице знание за увреждане. С тези правни действия Т. К. е намалил имуществото в своя патримониум без постъпването на насрещна еквивалентна престация, от която кредитора да се удовлетвори.
В изложението към касационната жаба (и след дадените изрични указания от ВКС) не е формиран ясен правен въпрос, но съдът, по пътя на уточнението, приема, че касаторите обуславят допускане на касационно обжалване с процесуалноправния въпрос чия е тежестта на доказване на следните факти: на вземане, на момента на неговото възникване и намерението за увреждане, в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Посочени са решение № 777/01.12.2005 г. по търг.д. № 380/2005 г. на ВКС, I т.о.; решение № 253/26.06.2015 г. по гр.д. № 334/2015 г. на СОС; решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 54/2009 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 57/14.01.2015 г. по гр.д. № 476/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 552/15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Тълкувателно решение № 106/07.09.1964 г. по гр.д. № 76/1964 г. на ОСГК на ВКС; решение № 100/14.06.2016 г. по гр.д. № 3071/2015 г. на ВКС, III г.о.; решение № 165/19.05.2016 г. по т.д. № 883/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 328/23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 1/16.06.2014 г. по гр.д. № 996/2013 г. на ВКС, III г.о. решение № 122/21.07.2016 г. по т.д. № 3484/2014 г. на ВКС, II ТО; решение № 535/27.07.2005 г. по т.д. № 13/2005 г. на ВКС, I т.о.; определение № 349/30.11.2012 г. по гр.д. № 1342/2012 г. на ВКС, III г.о.; определение № 224/22.02.2013 г. по гр.д. № 1085/2012 г. на ВКС, III г.о./.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че касаторите обосновават допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените от тях определения на състави на ВКС по реда на чл. 288 ГПК, както и решение на СОС нямат отношение към цитираната разпоредба и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от това, разрешението във въззивното решение относно доказателствената тежест не противоречи на цитираната съдебна практика. Следва да се посочи още, че поставеният правен въпрос е повдигнат с оглед оплакването, че ищецът не е установил качеството си на кредитор спрямо първия ответник – поради „негодни доказателства“. Както е изяснено в мотивите на ТР № 2/17 от 09.07.2019 г. на ОСГТК, предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти.
Искането по чл. 292 ГПК е по въпроси, които не създават никакво затруднения в практиката на ВКС, която не е и противоречива. Въпросът „на коя от страните следва да бъдат възложени, при спазване принципите на чл. 78 ГПК, разноските при уважаване на т.нар. „павлов иск“, като се вземе предвид, че последният се явява предварителна, обезпечаваща мярка за удовлетворяването на една бъдеща претенция, чиято основателност все още не е установена с влязъл в сила съдебен акт“, няма отношение към основанията за допускане на касационно обжалване по касационната жалба, а касае частноправния спор във връзка с обжалваното определение по чл. 248 ГПК.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящата инстанцията съдебни разноски – 3000 (три хиляди) лв. заплатен адвокатски хонорар.
По частната жалба:
Н. К., чрез процесуалния представител Р. Ш. от АК – С., обжалва Определение № 143 от 20.07.2018 г. на Видински окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК относно съдебните разноски. По жалбата е образувано частно гр.д. № 4068/2018 г., което е присъединено за съвместно разглеждане с к.гр.д. 4069/2018 г., с определение № 403/09.11.2018 г. на ВКС, IV ГО.
С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане молбата на Н. К. за изменение на решение № 13/03.05.2018 г., постановено от Видински окръжен съд по в.гр.д. № 4/2018 г. в частта за разноските, защото липсвал списък по чл. 80 ГПК.
В частната жалба са изложени оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че Н. К. не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива.
Ответниците по частната жалба възразяват, че частната жалба е недопустима – няма списък по чл. 80 ГПК, евентуално – неоснователна. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е основателна.
Страната е представила списък по чл. 80 ГПК (л. 26 по въззивното дело) за заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв., както и договор за правна защита и съдействие, в който е отразена горната сума като договорена и платена.
В заключение, определението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на искането по чл. 248 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 13/03.05.2018 г., постановено от Видински окръжен съд по в.гр.д. № 4/2018 г.
ОТМЕНЯ Определение № 143 от 20.07.2018 г. на Видински окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 4/2018 г. (присъединено ч.гр.д. № 4068/2018 г. по описа на ВКС) и
ВРЪЩА делото в тази му част за произнасяне по същество от въззивния съд.
ОСЪЖДА Т. А. К., Е. А. К., С. Т. К. и А. Т. К. да заплатят общо на Н. К. К. сумата в размер на 3000 (три хиляди) лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: