О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4543 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Х. С. И., чрез адв. Б. З. от АК – Пловдив, срещу въззивно решение № 1009/13.07.2018 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 621/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна К. В. Ш., чрез адв. И. Д. от АК – Пловдив, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима – и тя, и „допълнителението“ към касационната жалба са подадени след срока по чл. 283 ГПК, евентуално, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени във всички инстанции по делото.
По възражението за недопустимост, съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Въззивното решение е съобщено на Х. И., чрез адв. З., на 20.08.2018 г., към който момент е действала разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). Делото не е от тези по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт, поради което сроковете за страните, вкл. за обжалване, са спрели да текат. След отмяната на горната разпоредба с ДВ бр. 65/2018 г., считано от 01.09.2018 г., течението на срока за подаване на касационна жалба против въззивното решение за Х. И. е започнал от същата дата. Касационната жалба е подадена на 25.09.2018 г. и по изложените по-горе съображения е в срока по чл. 283 ГПК. Същата е бланкетна, но е редовна, още повече, че касационните доводи са доразвити в изложението към нея – излагат се съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и за нарушение на материалния закон – чл. 45 ЗЗД, с оглед на което са поставени и правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На 08.10.2018 г. касаторът е подал „допълнение на касационна жалба“, която, с влязло в сила определение на състава на Върховния касационен съд, постановено по настоящото дело, е върната, като подадена след срока.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил първостепенното решение, е отхвърлил иска на Х. И. против К. В. Ш. за заплащане на сумата в размер на 10000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършване на престъпление по чл. 234в НК и чл. 294, ал. 1 НК.
За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че ответникът К. Ш. подава жалба на 24.08.2015 г. до Окръжна прокуратура – [населено място] с твърдения, че ищецът Х. И. извършва в дома си кражба на електроенергия; тя не била установена при проверка от EVN – Карлово, защото И. бил предварително предупреден за проверката. В същата жалба Ш. твърди още, че сина на Х. И. е извършва кражба във вила от населеното място, в което бащата е кмет; за това не са уведомени органите на МВР, което според жалбоподателя Ш. е укриване на престъпление. Той иска да бъде извършена проверка и бъде образувано следствие и да бъдат показани всички престъпления на Х. И.. По тази жалба е образувана прокурорска преписка № 1499/2015 г. по описа на РП Карлово за престъпления по чл. 194, ал. 1, чл. 201, чл. 235в, чл. 294 НК. Проверката е приключова с постановление от 22.06.2017 г., за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Въззивният съд намерил, че действията на ответника Ш. не съставляват деликт и не могат да ангажират отговорността му по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Обосновал се е с конституционно гарантирано право на всеки граждани да подава жалба до компетентните държавни органи и институции, а също и със задължението да се съобщава на съответните компетентни органи за евентуално извършено престъпление (чл. 205 НПК). Въззивната инстанция приела, че от съдържанието на жалбата и събраните гласни доказателства не може да се направи извод за злоупотреба с права. Жалбата е отправена с цел извършването на проверка; не се установява ответникът Ш. да е действал със съзнание, че обстоятелствата са неверни, с цел да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес. Подалият сигнал гражданин, когато интерпретира фактите такива, каквито ги е възприел, не носи отговорност, ако при проверката компетентните органи стигнат до извод, че няма извършено престъпление или впоследствие бъде постановена оправдателна присъда от съда.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да изследва всички депозирани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с разясненията по ТР № 2/28.09.2011 г. ОСГТК на ВКС – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали предявяването на жалба пред компетентните власти, съдържаща неверни данни, ангажира реализацията на деликтна отговорност или представлява възползване от конституционно гарантирано право.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалнопавният въпрос, свързан с тълкуване на чл. 12 ГПК е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие със съдебната практика. Събраните доказателства относно това дали и какви вреди е претърпял ищецът Х. И., са без значение за постановения резултат и съдът не е имал основание да ги обсъжда, доколкото решаващите изводи са, че деянието, извършено от ответникът не е противоправно. Щом липсва деликт, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, без значение дали ищецът е търпял вреди. Във връзка с извода относно противоправността на деянието няма необсъдени доказателства, а тежестта на доказване е за ищеца. В случая добросъвестността на дееца се предполага, ищецът е този който трябва да я опровергае, като посочи конкретни фактически твърдения и ги докаже, нещо, което не е сторено по делото.
Материалнопавният въпрос е неотносим – същественото е не дали изнесеното в сигнала /жалба е било вярно, а добросъвестно ли е действал жалбоподателя. Във връзка с доводите относно добросъвестността пък, въззивният съд се е произнесъл при точно приложение на материалния закон и в съответствие със съществуващата и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, вкл. представена с касационната жалба, като няма основания тя да бъде изменена или променена (сам касаторът не развива подобни съображения). Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Твърдението, че едно лице е извършило престъпление е от естество да причини вреди, но не е противоправно деяние, ако не е насочено самоцелно към набедяване. Тъй като добросъвестността се предполага, в тежест на ищеца е да я опровергае чрез пълно главно доказване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 700 лв. платен адвокатски хонорар. Сторените в другите инстанции по делото разноски не могат да се присъждат от Върховния касационен съд в настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1009/13.07.2018 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 621/2018 г.
ОСЪЖДА Х. С. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], да заплати на К. В. Ш. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], сумата в размер на 700 (седемстотин) лв. – съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: