Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 07.11. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.10.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1795 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Екострой инженеринг“ ЕООД срещу решение № 238 от 28.01.2019 г. по възз. гр. д. № 2459 /2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 73 /08.01.2018 г. по гр.д. № 24 /2017 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което отхвърлен иск на жалбоподателя против К. И. У. с правно основание чл.72,ал.1 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 168 440 лева за подобрения за изграждане на подземен гараж, поради погасяването му по давност.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна К. И. У. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по осъдителен иск за парично вземане с цена над 5000 лева, за който разпоредбата на чл.280,ал.3 ГПК не предвижда ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел мотивирано, че по отношение на ищцовото дружество е възникнало парично вземане с правно основание чл.72,ал.1 ЗС, но искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен поради изтичане на определения от закона петгодишен давностен срок.
Въззивният съд е изложил следните мотиви за погасяването на вземането по давност:
Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, в който то бъде смутено от собственика с предявяване на петиторен иск за имота (арг. от т.13 от ППВС № 6 /27.12.1974 г.). Следователно предявяването на ревандикационен иск от собственика е началният момент, от който започва да тече давността за предявяване на иска за подобрения от владелеца, поради което неоснователен е правният довод на въззивника, че по време на висящността на делото с предмет спорното материално право на собственост не тече давност по отношение на иска за заплащане на подобренията – арг. чл.115 б.ж. ЗЗД (предмет на вещния иск представлява принадлежността на правото на собственост, а не облигационното вземане за подобрения).
В процеса на доказване в настоящото производство се е установило по несъмнен начин, че владението на процесното жилище е било смутено от ответника К. У. на 02.11.2010 г. с предявяване на ревандикационния иск по гр.д. № 455 / 2010 г. по описа на Благоевградски ОС, следователно към момента на предявяване на настоящия иск – 06.02.2017 г. общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД е бил изтекъл (на 02.11.2015 г.) (потъмняванията и подчертаванията са на въззивния съд).
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че предявеното в настоящото дело облигационно вземане не е покрито с изтекла петгодишна давност, тъй като ревандикационният иск е осъдителен, а не конститутивен и притезателното право на заплащане на извършените подобрения от добросъвестния респ. недобросъвестния владелец, приравнен на добросъвестния владелец по чл.74,ал.2 ЗЗД, се покрива от уредената в чл.110 ЗЗД обща погасителна давност – от момента на смущаване на владението (предявяване на ревандикационния осъдителен иск), а не от влизане в сила на осъдителното решение по предявения осъдителен петиторен иск.
В касационната жалба на „Екострой инженеринг“ ЕООД се твърди, че мотивите на въззивното решение са добре изготвени, но то е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е разрешил единствения спорен въпрос: от кога започва да тече погасителната петгодишна давност на ищцовото дружество.
В изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е изведен правния въпрос: от коя дата започва да тече погасителната петгодишна давност по иск за заплащане на стойността на добросъвестно извършени подобрения в имот на ответника – от момента на предявяване на ревандикационния иск от собственика на земята срещу подобрителя или от момента на влизане в сила на решението по иска?
Жалбоподателят предлага да се:приеме втория отговор.
Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК без да излага обосновка.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ, но по отношение на него не е налице предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с разрешението, прието с т.13 от ППВС № 6 /27.12.1974 г.., което е задължително за съдилищата, с което практиката по изведения въпрос е уеднаквена, в този смисъл са и последващите решения на ВКС, между които и тези, посочени от ответника по касационната жалба: Решение № 912 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 4713 /2008 г., на I г.о., Решение № 275 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 560 /2009 г. на I г.о., Решение № 609 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 451 /2009 г. на I г.о., Решение № 229 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 524 /2010 г. на I г.о..
От изложеното следва, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по касация иска да бъде осъден жалбоподателя да му заплати направените в касационното производство разноски, представил е списък на разноски и договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на разноски в размер на 1000 лева, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 238 от 28.01.2019 г. по възз. гр. д. № 2459 /2018 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда „Екострой инженеринг“ ЕООД да заплати на К. И. У. сумата 1000 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.