О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 620
гр. София, 08.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№677 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на „Астро трейд” ООД /н/ срещу решение №261 от 15.11.2018 г. по в.т.д.№252/2018 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №10 от 14.02.2018 г., по т.д.№61/2016 г. на ОС Търговище, с което са отхвърлени предявените от несъстоятелния длъжник срещу „Юробанк България“АД установителни искове по чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ, за установяване несъществуването на приети с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ вземания на банката в общ размер от 8 643 880.18 лв., произтичащи от договор за цесия от 05.11.2008 г. и анекси към него.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли съдът да допусне и обсъди наведените доводи и доказателствени искания на длъжника в производството по оспорване на вземане на кредитор, както пред първоинстанционния съд така и във въззивната инстанция и събирането на доказателства в тази насока. 2. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните по тях. 3. Какъв е порокът на сключен договор за цесия – нищожност или унищожаемост, в случай че вземането не съществува. 4. Следва ли вземанията да бъдат индивидуализирани със съществени юридически белези – правно основание, титуляр, длъжник и конкретен размер.
Ответникът по касация – „Юробанк България” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач – „Инвестиционна компания” АД заявява становище за основателност на жалбата.
Останалите трети лица помагачи не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че предявените от синдика искове по чл.694 от ТЗ са основани на твърденията, че приетите вземания на банката не съществуват, тъй като договорът за цесия от 05.11.2008 г. между банката и „Брукнер Къмпани Лимитед“, регистрирано в Гибралтар, по който „Астро Трейд“ ООД е встъпил като солидарен длъжник, е бил развален, поради неизпълнение на задължението на цедента „Юробанк България“ АД за уведомяване на длъжниците за цесията, че извлеченията от счетоводните книги на банката са водени в нарушение на ТЗ и ЗСч, поради което не удостоверяват подлежащо на изпълнение задължение, както и че вземанията са погасени по давност, считано от настъпване на падежа, като други фактически твърдения, оспорвания, правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу отричаните права не са релевирани от длъжника във възражението по чл.690 от ТЗ или в исковата молба, която е подадена по пощата, в последния ден на срока по чл.694, ал.6 от ТЗ. В тази връзка е приел, че обективираните във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на окръжния съд за съществуване на цедираните от банката вземания към „Топлофикация Р.“АД и „ТЕЦ В.“ ЕАД с процесния договор за цесия, както и относно изпълнението на задължението на цедента да уведоми длъжниците в седемдневен срок за цесията, не са релевирани своевременно /в периода от сключването на договора през 2008 г. до предявяването на иска, както и до момента, в който е релевирано това твърдение – в хода на производството пред първоинстанционния съд, не е имало спор относно съществуване на цедираните вземания между банката и който и да е от солидарните длъжници/, като предвид въвеждането им в процеса при процесуална преклузия, съдът не е валидно сезиран по тези правоизключващи възражение срещу материалното право, предмет на делото и произнасянето и извеждането на правни изводи по същество въз основа на тези възражения, би съставлявало процесуално нарушение. Счел е и че резултат от стабилитета на издадената срещу несъстоятелния длъжник заповед за изпълнение е преклудиране на възможността да се правят възражения, несъвместими с паричните вземания, произтичащи от същия договор, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед, а тези общи факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Отделно от това е изложил съображения, че самото фактическо твърдение на синдика изначално не е годно да обоснове извод за основателност на несвоевременно направените възражения срещу съществуването на процесните материални права. Споделил е напълно правните изводи на първоинстанционния съд, че действителността на договора за прехвърляне на вземане не е поставена в зависимост от действителността на правото, което се прехвърля на новия кредитор, като несъществуването на отстъпеното вземане влече имуществена отговорност за цедента, а не недействителност на каузалната сделка-ако прехвърленото вземане не съществува, за реализиране отговорността на цедента цесионерът следва да упражни правото си на разваляне на договора, но не и да се позовава на недействителност на цесията, тъй като отговорността възниква от неизпълнение по съществуващ и впоследствие развален договор за прехвърляне на вземане. Изразил е становище, че обстоятелството дали банката цедент е изпълнила задължението си да уведоми длъжниците „Топлофикация Р.“АД и „ТЕЦ В.“ ЕАД, също е ирелевантно по отношение на съществуването на процесните вземания за главница, лихви и разноски, произтичащи от договор за цесия, тъй като само от факта на евентуално неизпълнение на поетото от цедента задължение по чл.4 от договора, не произтича основание за развалянето на облигационната връзка. Такова право би възникнало при извършено от длъжниците изпълнение на стария кредитор и до размера на изпълнението, ако същото е частично и то, ако изявлението му за разваляне на договора е отправено до цедента преди изтичане на предвидения от закона петгодишен давностен срок, а в конкретния казус не се твърди и не се установява изпълнение на цедираните задължения в периода след сключването на договора на който и да е от кредиторите – цесионер или цедент, няма данни за предприето от цесионера действия, при които да е констатирана пречка за събиране на прехвърлените вземания, и за отправяне на изявление за разваляне на договора на някакво основание в рамките на давностния срок. Счел е, че „Юробанк България“ АД е провело успешно главно пълно доказване на юридическите факти, от които произтичат оспорените материални права, посредством писмени документи, носещи подписите на органния представител на ищеца, чието оспорване е неуспешно, както и чрез съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице е направило собствени изчисления за дължими суми съобразно договорните клаузи на процесния договор и анексите, като са съобразени погасени задължения чрез плащане по съответната разплащателна сметка. Посочил е, че след като с подписания анекс №8/24.10.2012 г. към действителен и действащ договор за цесия от 05.11.2008 г., страните по него са постигнали съгласие за основания и размери на дължимите суми, за преоформяне размера на главницата чрез прибавяне на просрочени лихви, за начин на плащане на преоформения размер на главното задължение, ведно с дължими лихви, по погасителен план, банката не дължи главно пълно доказване по неконкретизирано възражение за погасяване на установените с това споразумение, по основание и размер задължения. Приел е, че предвид падежите на вноските за дължима главница по погасителен план съгласно Анекс №8, както и тези на непогасените договорни и мораторни лихви, които съобразно таблиците на съдебно – счетоводната експертиза, са настъпили в период по-кратък от три години преди датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност – 18.12.2015 г., възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез своевременно наведените фактически твърдения и отправеното до съда искане, предмет на делото, като вземанията са индивидуализирани по основание, изведено от юридическия факт за възникването им и по размер, при пълна яснота на титуляра и длъжника по тези вземания, поради което касационно обжалване по четвъртия от въпросите не може да бъде допуснато, още повече че отговорът на поставения въпрос се извежда от основополагащи правни понятия и не попада в приложното поле на касационното обжалване.
От друга страна при постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за допустими /с оглед момента на излагането им/ и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните – в решението се съдържа обсъждане на процесния договор за цесия и анексите към него, на влязлата в сила заповед за изпълнение, на приетото заключение по назначената ССЕ, като са обсъдени всички наведени фактически твърдения, с които се обосновават правните възражения на ищеца и е даден подробен отговор защо и кои от тези възражения са преклудирани и защо и кои от тях се явяват неоснователни. В този смисъл касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по първи и втори от въпросите, тъй като въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.
На следващо място с оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по третия от въпросите. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че самото фактическо твърдение на синдика изначално не е годно да обоснове извод за основателност на несвоевременно направените възражения срещу съществуването на процесните материални права, като изводът на съда, че действителността на договора за прехвърляне на вземане не е поставена в зависимост от действителността на правото, което се прехвърля на новия кредитор /предвид обстоятелството, че несъществуването на отстъпеното вземане влече имуществена отговорност за цедента, но не и недействителност на каузалната сделка/, представлява единствено допълнителен аргумент, в подкрепа на становището за неоснователност на предявения иск. В този смисъл въпросът не се явява обуславящ правната воля на съда, но дори и да се приеме за такъв, възприетото становище е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.100 от ЗЗД и практиката по прилагането й – нищожност на договор за цесия поради начална липса на предмет се приема само, когато обект на цесията е невъзникнало/бъдещо вземане, какъвто не е процесния случай.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №261 от 15.11.2018 г. по в.т.д.№252/2018 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.