О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр. София, 12.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4139 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Т. Е. срещу решение № 307/05.08.2019г. по в. гр. дело № 358/2019г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено в обжалваната му част решение № 480/10.04.2019г. по гр. дело № 9021/2018г. на Пернишки районен съд, с което предявеният от касатора Е. срещу ответника „Топлофикация – Перник АД“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 829.94 лв. до претендирания размер от 5 220 лв..
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд погрешно е приложил института на погасителната давност, поради което неправилно е отхвърлил предявения иск. Моли решението в атакуваната отхвърлителна част да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде уважен за целия предявен размер.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, които според касатора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – „Топлофикация – Перник“ АД, не подава отговор в законния срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, постановен по гражданско дело с цена на иска над 5000 лева.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2009г. е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010г., съгласно който Д. Т. Е. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 3 803.22 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2004г. – 30.04.2009г., 1 467.95 лв. – лихва за забава за периода 02.05.2004г. – 06.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ А. В., прекратено поради перемпция, с дата на последно извършено изпълнително действие – 08.07.2010г.. Посочил е, че с влязло в сила на 20.01.2012г. решение № 913/07.12.2011г. по гр.д. №9258/2010г. на Пернишки районен съд, е признато за установено, че за периода 23.10.2006г. – 30.04.2009г. Е. дължи на „Топлофикация Перник“ АД главница в размер на 2 025.02 лв., ведно със законната лихва, и обезщетение за забава в размер на 474.24 лв. за периода 23.10.2006г. -06.10.2009г., като за разликата над тези суми исковете по чл. 422 ГПК са отхвърлени като неоснователни. Като последица на горепосоченото влязло в сила решение, с определение по ч.гр.д. № 5104/2009г., Пернишки районен съд частично е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и е постановил да се издаде нов изпълнителен лист за сумите, за които установителните искове са уважени. Въззивният съд е приел за установено от издадено от ЧСИ удостоверение, че на 21. 04. 2017г., въз основа на първоначалния изпълнителен лист от 09.03.2010г. е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ У. Д. под номер 573/2017г., задължението по което длъжникът Д. Е. е погасил чрез плащане изцяло.
Пернишки окръжен съд е намерил, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платени на отпаднало основание парични суми поради погасяването им по давност след установяването им с влязло в сила съдебно решение. Уточнил е, че противно на твърденията на жалбоподателя, първоначално издадената заповед за изпълнение е била обезсилена само частично /не изцяло/, като по отношение на сумите, за които исковете по чл. 422 ГПК са отхвърлени, първоинстанционният съд е уважил предявения в настоящото производство иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Посочил е, че обстоятелството, че не е издаден нов изпълнителен лист, а сумите са принудително събрани въз основа на предходния, само по себе си не води до извод за недължимост на извършените плащания в погашение на съдебно признаните задължения, като евентуалната незаконосъобразност на действията на ЧСИ не подлежи на преценка в настоящото производство. Досежно доводът за изтекла погасителна давност, съставляваща отпадналото основание за плащане на дълга, въззивният съд е приел, че към датата на образуването на първото изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., приложимо до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което с образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната и е спряла да тече докато то е било висящо. Тъй като същото е прекратено поради настъпила перемпция на 08. 07. 2012г., от същата дата е започнал да тече новият петгодишен давностен срок за междувременно признатите със съдебно решение вземания. Образуването на второто изпълнително дело и извършването на изпълнителни действия по него предхождат изтичането на петте години от прекратяване на предишното дело, при което решаващият съд е счел, че вземането не е погасено по давност и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси с обуславящо значение спрямо конкретния правен спор, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които биха могли да бъдат обсъдени само в случай, че бъде допуснат след предварителната селекция по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК касационен контрол на въззивното решение. За пълнота следва да бъде посочено, че решаващите правни изводи на въззивния съд за непогасяване по давност на вземанията – предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в необезсилената й част, са в съответствие с разрешенията, съдържащи се в решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл. 290 ГПК. Според последните извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26. 06. 2015г., като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307/05.08.2019 г. по в. гр. дело № 358/2019г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.