О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 12.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3787 по описа за 2019 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. К. Т., чрез адв. Н. И. Я., срещу въззивно решение № 280/11.07.2019 г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 408/2019 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Харманлийския районен съд, отхвърлил иска на Д. К. Т. против Е. А. Ч. за заплащане на сумата от 5513,04 евро, дадена при липса на основание, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: възраженията на ответника срещу предявеният иск преклудират ли се с изтичане на срока за отговор на исковата молба; следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да изложи мотиви относно всички възражения на страните по спора, като обсъди наведените в тази насока и събрани доказателства; как се разпределя доказателствената тежест между страните при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Първият въпрос е повдигнат във връзка с твърдението в касационната жалба, че има разминаване в поддържаните от ответницата факти пред двете инстанции за основанието, поради което получената сума, предмет на спора, не е следвало да се поделя като част от наследството на общия на страните наследодател и от там – ищцата няма основания да я задържи в качеството на наследник. Въпросът се явява неотносим, доколкото въззивният съд е приел, че спорната сума по валутната сметка на наследодателя е част от споразумението между насрещните страни за подялба на наследството му и преводът е извършен на основание поетите по договора задължения. Начинът, по който е набрана сумата, е изследван с оглед тълкуване волята на страните по извънсъдебното споразумение – платено застрахователно обезщетение за неимуществените вреди на Д. Ч., причинени му от смъртта на неговия и ответницата син.
Процесуалноправният въпрос по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е принципно значим и относим по всяко исково производство. Не се установява поддържаното противоречие с решение № 164 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 66/2012 г. на ВКС, II г.о., решение № 157 от 01.07.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ВКС, III г.о., Тълкувателно решение № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. Съдът е преценил всички относими доказателства, събрани по делото, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, основавайки се на закона, е изградил своите фактически изводи, а от там и правни заключения.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест между страните при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД също не се установява поддържаното противоречие с посочените в изложението решения. Въпросът е поставен с оглед доводите на касатора кой трябва да установи наличието на основание за получаване на спорната сума. Въззивният съд е приел за установено по безспорен начин, че има основание за превода от ищцата в полза на ответницата – договорно задължение по постигнатото споразумение относно наследството на Д. К. Ч.. Тежестта на доказване не е прехвърлена върху ищцата и искът не е отхвърлен поради това, че тя не е установила пълно и главно, че е извършила плащане без основание.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 280/11.07.2019 г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 408/2019 г.
ОСЪЖДА Д. К. Т. да заплати на Е. А. Ч. сумата в размер на 600 (шестотин) лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: