– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 814
гр. София 12.11.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.10.2019 (девети октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2411 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 48 920/10.04.2019 година, подадена от Посолството на Държавата Катар в Република България, срещу част от решение № 1228/20.02.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 899/2018 година.
С касационната жалба решението на Софийски градски съд се обжалва в частта му, с която след изменение на първоинстанционното решение № 434 787/21.06.2018 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 21 032/2018 година, са уважени предявените против Посолството на Държавата Катар в Република България от Р. Л. Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Р. от длъжността „шофьор на ЛМПС”, извършено със заповед № 001/01.02.2018 година на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ и касаторът е осъден на му заплати сумата от 14 812.17 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 02.02.2018 година до 31.07.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2018 година до окончателното плащане.
В подадената от Посолството на Държавата Катар в Република България касационната жалба се излагат доводи за това, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Р. Л. Р. срещу Посолството на Държавата Катар в Република България искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. Л. Р. не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Посолството на Държавата Катар в Република България е било уведомено за обжалваното решение на 11.03.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 48 920/10.04.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че трудовото правоотношение на Р. Л. Р. е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, а именно поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказвало с предвидените в КТ дисциплинарни наказания, които били установени в чл. 188 от КТ едно, от които било това по т. 3 – „дисциплинарно уволнение”. Правото на дисциплинарно наказание принадлежало на субекта на дисциплинарна власт и се упражнявало в процедура, регламентирана с императивни правни норми. По силата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди да наложи наказанието работодателят бил длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение и да събере и оцени, посочените доказателства. Наказанието следвало да се наложи в определения в чл. 194, ал. 1 от КТ срок-двумесечен от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като на основание чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание са налагала с мотивирана писмена заповед. От ангажираните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че в конкретния случай работодателят бил допуснал формално нарушение на посочените императивни правила на КТ по отношение на въпросите, отнасящи се до мотивирането на заповедта и изпълнението на изискването на чл. 193 от КТ.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ законодателят бил установил императивно реквизитите, които следвало да съдържа писмената заповед, с която се налага дисциплинарното наказание, за да бъде последната законосъобразна. Съобразно тази правна норма в заповедта трябвало да се посочат нарушителя, нарушението, момента на извършването му, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага това наказание. Видно от представената по делото заповед № 001/01.02.2018 година. в мотивите на работодателя за налагане на оспорваното наказание и свързаното с него прекратяване на трудовото правоотношение, освен законовият текст, на базата на който било наложено наказанието, не била изложена никаква фактическа обосновка относно конкретните факти, поради които била издадена заповедта за уволнение, нито пък в нея било налице препращане към друг писмен акт на работодателя във връзка с последните чрез което препращане заповедта да е мотивирана. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и то по начин, че тя да са ясни съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, времето и мястото на извършването му, било въведено от законодателя с цел преценка относно изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ, за възможност на наказания работник и служител да разбере причината, поради която се прекратява трудовото му правоотношение и да се защити ефективно, а съдът-да може да извърши проверка относно посоченото в заповедта фактическо основание за наложеното наказание и въз основа на това да обоснове извод относно законосъобразността на уволнението. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител било установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но не и други невключени в съдържанието на последната факти. Неизпълнението на изискването по чл. 195, ал. 1 от КТ от страна на работодателя било изключително съществено и не можело да бъде санирано в хода на процеса, тъй като касаело задължително спазване на регламентирана от закона форма. Наведените в отговора на исковата молба доводи от страна на работодателя относно твърдени от него нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от страна на служителя, за които се сочело, че му е било наложено дисциплинарното наказание, не били част от оспорваната заповед и не можело да санират допуснатите пропуски при нейното издаване относно задължителни реквизити на същата, касаещи конкретизацията на нарушенията-предмет на предприетата от работодателя процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност. За пълнота на изложението следвало да се посочи и че с оглед установените в процесуалния закон правила наведените в отговора на исковата молба твърдения подлежали на доказване в процеса в съответствие с изискванията за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, като съдът нямал задължение с решението си по съществото на спора да оборва тази твърдения, а само да извърши преценка дали те са относими към предмета на спора, съответно дали са доказани или не и какви правни последици произтичат от това.
Изложени са съображения, че до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция-предвид дадените с определение от 14.08.2018 година указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в процеса и предоставената им възможност за ангажиране на доказателства във връзка с това, постановено в съответствие със задължителните разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС във връзка с наведените във въззивната жалба на ответника основателни доводи за допуснато нарушение при изготвянето на доклада от страна на решаващия състав на първоинстанционния съд, Посолството на Държавата Катар в Република България не било представило никакви доказателства, с които да установи спазването на изискванията на императивната норма на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на оспорваното дисциплинарно наказание. Дисциплинарно наказание, наложено без изслушване на работника или служителя, съответно без поискване на писмени обяснения, било незаконно и това съгласно нормата на чл. 193, ал. 2 от КТ било абсолютно основание за неговата отмяна без да се разглежда спора по същество.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Посолството на Държавата Катар в Република България е поискало решението на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това налице ли е неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, когато уволненият е имал възможността да даде устни обяснения във връзка с обстоятелството довело до налагане на дисциплинарното наказание и за това допустимо ли е съдът при спазена процедура по чл. 193, ал. 1 от КТ да отмени дисциплинарното уволнение на формално основание като не разгледа спора по същество в случай че мотивите на издадената по чл. 195 от КТ заповед са допълнени и конкретизирани с отговора на исковата молба. По отношение на първия въпрос се излагат съображения за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 432/26.05.2010 година, постановено по гр. д. № 1322/2009 година, решение № 138/08.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1022/2011 година и определение № 17/07.01.2014 година, постановено по гр. д. № 6070/2013 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Същият обаче не обуславя допускането на обжалваното въззивно решентие на Софийски градски съд до касационен контрол, тъй като се отнася до формата, в която могат да бъдат дадени обясненията на работника или служителя по чл. 193, ал. 1 от КТ. Разпоредбата е ясна и от нея следва, че работникът или служителят може да даде както устни обяснения, така и писмени обяснения. В случая въззивният съд не е приел нещо различно от законоустановеното относно формата на обясненията, а е изложил мотиви за това, че по делото няма ангажирани доказателства за това, че работодателят е искал обяснения за твърдените от него дисциплинарни нарушения. В тази връзка е съобразена практиката на ВКС, че разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ задължава работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Касае се до установено с императивна норма задължение на работодателя, изпълнението или неизпълнението, на което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което нарушаването му рефлектира върху законността на наложеното дисциплинарно наказание. Затова при спор относно законността на същото работодателят е този, койго съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ и при липса на доказателства за това да понесе неблагоприятните последици от недоказването на факта, който се приема че не се е осъществил. От значение за установяване на изпълнението на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ, в случаите когато този факт се оспорва от работника или служителя (както е в случая видно отисковата молба) са представените доказателства, а не твърденията на работодателя за това. Неизпълнението на задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ от страна на работодателя влече след себе си последиците по чл. 193, ал. 2 от КТ като наложеното дисциплинарно наказание се отменя без спора да се разгледа по същество, освен в случаите когато неизпълнението не се дължи на обстоятелствата по чл. 193, ал. 3 от КТ, каквито в случая не са установени. Поради това първият от посочените по-горе правни въпроси не обулавя допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е пряко свързано с установеното в чл. 195, ал. 1 от КТ задължение за мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Обясненията на работника или служителя трябва да са за посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения. В тази връзка вторият от поставените в изложението на Посолството на Държавата Катар в Република България по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Така както е зададен същият предполага, че по делото е установено, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, като предявените искове по чл. 344, ал. 1 и ал. 3 от КТ, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, са били уважени поради липса или непълни мотиви на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В случая това не е така тъй като въззивният съд е приел, че не е налице изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ от страна на работодателя и това е самостоятелно основание за уважаването на исковете, отделно от нарушението на чл. 195, ал. 1 от КТ. По отношение на последното въззивният съдебен състав е съобразил практиката на ВКС, че по силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съобразено е това, че изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведена с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието; с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и с оглед на възможността работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество. Същевременно чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, което означава, че мотивите трябва да са изложени към момента на налагане на наказанието, което съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ става с връчването на заповедта. Именно това дава възможност на работника или служителя да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, от каквато възможност той би бил лишен при липсата на мотивите. Освен това няма да може да бъде извършена преценка дали нарушенията, за които са искани обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ са същите, за които е наложено дисциплинарното наказание. Както се посочи по-горе от съществено значение са фактическите основания изложени в заповедта. Затова ако същите не са посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание тя не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и наложеното с нея наказание подлежи на отмяна, като този порок не подлежи на саниране в последствие-след налагане на дисциплинарното наказание, включително и в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта. Съществуването на тази практика не дава възможност за допускане на обжалваното решение на Софийски градски съд до касационен контрол по така поставения въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, в какъвто смисъл е искането на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 2, т. 1 от ГПК, като наред с това в същото не са посочени съображения, че практиката е неправилна и трябва да бъде изоставена или трябва да се осъвремени с оглед на промяна в обществено икономическите условия или законодателството.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1228/20.02.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 899/2018 година, по подадената срещу него от Посолството на Държавата Катар в Република България касационна жалба с вх. № 48 920/10.04.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1228/20.02.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 10 899/2018 година в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.