2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София, 14.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2025 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. Р., с адрес в [населено място], представляван от адв. Б. Б., против въззивното решение № 53 от 18 януари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2324/2018 г. на окръжния съд в [населено място], с което се отменя решение № 2531 от 1 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 15349/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], и вместо него са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. Р. К. и К. И. К. искове с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., т. .., рег. … по н.д. № …/…. г. на нотариус С. Д., по силата на който Д. П. Р. е прехвърлила на Д. Р. К. правото на собственост върху 3/4 идеални части от апартамент №…, с идентификатор №……., находящ се в [населено място],[жк], блок .., вход „Г“, със застроена площ от 58,50 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 5,24 кв.м., и съответните 1,4103 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и цялостната преценка на доказателствения материал; че е налице съществено противоречие между доказателствата по делото; че ответницата не е успяла да докаже при условията на главно и пълно доказване изпълнението на задължението за предоставяне на ежедневни и непрекъснати грижи за прехвърлителката, произтичащо от процесния договор; че ответниците не са престирали дължимите грижи в пълен обем. Твърди се, че съгласно установената практика приобретателят по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане трябвало да изпълнява задължението си по договора със собствени средства и труд, съобразно нуждите на прехвърлителя, а не епизодично, както са процедирали ответниците в случая. Прехвърлителката била в напреднала възраст и с влошено здравословно състояние, поради което имала нужда от ежедневни грижи, които не ? били предоставяни. Това поведение на ответниците съставлявало пълно неизпълнение, обуславящо развалянето на договора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно (основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК).
Ответниците Д. Р. К. и К. И. К., представлявани от адв. С. Б., в отговор на касационната жалба излагат становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
В обжалваното решение е прието за установено, че с процесния договор между починалата Д. Р. (майка на ищеца), като прехвърлител, и Д. К. (нейна внучка и дъщеря на ищеца), като приобретател, страните са се договорили К. да поеме гледането и издръжката на баба си, осигурявайки ? дом, храна, отопление, лекарства и всички необходими грижи до края на живота ?, като прехвърлителката си е запазила право на ползване върху имота. През 2015 г., след смъртта на съпруга си, прехвърлителката е останала да живее сама в процесния апартамент. Прието е, че след септември 2016 г. тя е приемала полаганите от ответниците грижи и е била напълно доволна от тях; че е била в добро общо състояние за възрастта си, не се е нуждаела от специални грижи, движела се е сама, можела е да пазарува, а приобретателите по договора са я посещавали няколко пъти седмично и според нуждите ? са осигурявали храна и топлина; че е предпочитала да води самостоятелен живот и е отказала да се премести в дома на своята внучка; че здравословното ? състояние не се е влошило в последния месец от живота ?. Тези данни са обусловили решаващия извод на въззивния съд, че ответницата К., подпомагана от съпруга си К. К., е изпълнявала произтичащото от договора задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителката – осигурявала ? е дом, храна, отопление, лекарства и всички необходими грижи, а прехвърлителката от своя страна е приемала този начин на изпълнение, отговарящ на установените ? навици. Тъй като здравословното ? състояние не е налагало непрекъснати грижи, ответницата не е живеела постоянно с нея, а ? е помагала при необходимост. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че полаганите от ответниците грижи за бита на прехвърлителката не са били ежедневни, не сочи за епизодичност в изпълнението, тъй като тези грижи са отговаряли на действителните нужди на Р., поради което задължението за издръжка и гледане е било изпълнено в пълен обем.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Въпросът нищожен ли е алеаторният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, ако приобретателите по него са знаели за тежкото здравословно състояние на прехвърлителката (тежка форма на исхемична болест на сърцето и други съпътстващи заболявания) и тези заболявания са предвещавали близката ? смърт, се поставя в контекста на разрешенията, дадени от ВКС в решение № 148 по гр.д. № 1448/1990 г., I г.о.; решение № 1040 по гр.д. № 382/1993 г., II г.о.; решение № 660 по гр.д. № 1080/1999 г., I г.о.; решение № 569 по гр.д. № 76/2009 г., IV г.о. К. съд в настоящия си състав приема, че не следва да осъществява преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК относно съответствието на сочените тълкувания на ВКС с това на въззивния съд, понеже въпросът от една страна не е свързан с надлежно въведено с касационната жалба оплакване, и основно защото не е относим към разгледания от въззивния съд спор. Въпросът касае предявен от касатора иск по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, отхвърлен от първата инстанция, и при липса на въззивно обжалване на първоинстанционното решение в тази му част.
На второ място се пита след като в алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане няма специални клаузи за някакви специални грижи или за определяне на минимален обем грижа, то дължимата издръжка и лични грижи включват ли изцяло храна, дрехи, режийни, лекарства и друга лична помощ на кредитора, независимо дали той има възможност сам да се издържа и неполагането на тези грижи води ли до неизпълнение на договора. В процесния договор страните са приели, че задължението на приобретателката е да осигурява на прехвърлителката докато е жива дом, храна, отопление, лекарства и всички необходими грижи. Посочването в договора на необходимостта от грижи като основание за предоставяне на такива дава отговор на поставения от касатора въпрос. Съдът е приел за установено, че грижите за прехвърлителката са полагани от приобретателката съобразно волята и разбиранията на първата. Липсвала е уговорка за съвместно живеене на страните по договора, което е било съобразено със здравословното състояние на прехвърлителката. Извън тезата на касатора, не са събрани данни за това, че нужди на прехвърлителката не са били поети своевременно или пълно от внучката й. Извод за противното не може да бъде черпен от грижите, полагани за прехвърлителката от страна на касатора, доколкото, като неин син, той е изпълнявал свой нравствен дълг. Ето защо по този въпрос не се разкрива основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На следващо място въпросът съставляват ли изпълнение на задълженията по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане несистемните, случайни или единични действия на грижи към прехвърлителя, и такъв обем грижи дават ли основание на кредитора или на неговите наследници да претендират за разваляне на договор поради неизпълнение, е относим към твърденията на касатора за полагани от длъжницата несистемни, случайни или единични действия на грижа. Противно на тези виждания, по делото е прието, че полаганите грижи, макар и не ежедневни, са задоволявали напълно нуждите на кредиторката, и са били съобразени с нейната воля и разбирания. Ако касаторът е имал предвид да бъдат подложени на преценка събрани по делото доказателства в подобна връзка, то е следвало да постави и надлежен въпрос. Липсата му препятства допускането на касационното обжалване по изрично посочения такъв, доколкото той не е обуславящ изхода на спора.
Накрая, и извън изводите по горния въпрос, се пита длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства с оглед правилната преценка на обстоятелствата по делото и с оглед правилното прилагане на закона. По поставения въпрос настоящия съдебен състав напълно възприема константната практика на ВКС, изразена и в цитираните в касационната жалба решения на ВКС (решение № 3 по гр.д. № 2526/2015 г., III г.о.; решение № 331 по гр.д. № 257/2009 г., IV г.о.; решение № 65 по гр.д. № 4216/2008 г., IV г.о.; решение № 670 по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 548 по гр.д. № 1119/2009 г., III г.о.; решение № 445 по гр.д. № 1733/2010 г., IV г.о.; решение № 32 по т.д. № 328/2010 г., II т.о.), както и в много други, включително и на настоящия съдебен състав, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да даде отговор на всички доводи и възражения на страните по предмета на спора. К. съд приема оплакването за неоснователно, доколкото съдът е дал отговор на всички доводи на страните по спора, като е преценил и относимите доказателства, без да дава превес или да пренебрегва някои от тях, а свидетелските показания са съобразявани в цялост и на базата на чл. 172 ГПК. Ето защо поддържаното основание за допускане на касационното обжалване не се разкрива.
Неоснователно е и твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът е обосновал твърдението си с допуснати от съда нарушения на съдопроизводството, без да мотивира наличието на тази квалифицирана форма на неправилност на съдебен акт. К. съд не намира причина да приеме, че въззивното решение страда от сочения порок, доколкото той следва да е пряко видим от мотивите на съда, без да се налага да се подлагат на преценка доказателствата, събрани по делото, респективно осъществените от съда или страните по спора процесуални действия.
При този изход на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 1500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 53 от 18 януари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2324/2018 г. на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], магазин „Дом на тапета“, да заплати на Д. Р. К. и К. И. К. – двамата с адрес в [населено място], обл. В., [улица], сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: