О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 18.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2473 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Е. Х. срещу определение №99 от 17.04.2019 г. по в.ч.т.д.№124_2019 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е потвърдено определение №34 от 10.01.2019 г. по т.д.№294/2017 г. на ОС Русе, с което е оставена без уважение молба на А. Е. Х. за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1 783.65 лв. по подадената въззивна жалба.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че определението е постановено в нарушение на константната практика на ВКС, формирана по дела със сходен предмет, като се поддържа, че определението е и очевидно неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба – „Обединена българска банка” АД заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед прилагане на привилегията по чл.83, ал.2 от ГПК в полза на лица в млада възраст, които са работоспособни и не страдат от заболявания, те трябва да установят наличието на обективни пречки, които ги възпрепятстват да си осигурят необходимите средства. Посочил е, че молителят е роден през 1980 година, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да полага труд, не дължи издръжка на други лица, притежава лек автомобил, а същевременно в декларацията за материално и гражданско състояние, не е отразил дали упражнява дейност като едноличен търговец, извършва ли услуги с личен труд или селскостопанска дейност; дали притежава дялове или акции в търговски дружества и парични влогове. Изложил е съображения, че към частната жалба също не е приложена декларация, съдържаща съответните отметки, въпреки констатациите на първостепенния съд за наличие на недекларирани обстоятелства и оплакванията на жалбоподателя за тяхната неправилност, а от друга страна се установява, че заплатеното от молителя възнаграждение на двама адвокати, надвишава многократно дължимата държавна такса, което сочи на материални възможности, несъответстващи на декларираното. В този смисъл и тъй като не се твърди и не се установява наличие на обективни пречки, които да възпрепятстват молителя да си осигури средствата, необходими за заплащане на държавната такса за въззивната жалба, е изразил становище, че към момента не може да се направи несъмнен извод за липса на парични средства у молителя, да заплати дължимата държавна такса за подадената въззивна жалба.
Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението доводи за противоречие на определението със закона и съдебната практика и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че не се установява наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №99 от 17.04.2019 г. по в.ч.т.д.№124/2019 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.