О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр. София, 19.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 30 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1043/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдиците на Корпоративна търговска банка АД-в несъстоятелност срещу решение №2903 от 10.12.2018 на Софийски апелативен съд по т.д. №3969/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1271 от 20.06.2018 г. по т.д. № 200/2016 г. на СГС,6-3 с-в , с което на основание чл.68 ал.3 ЗБН е допълнен списъкът на приетите вземания на Корпоративна търговска банка АД /н./ ЕИК[ЕИК] с вземане на „Съни Бийч Кийс” ООД с поредност на удовлетворяването по чл.94 ал.1,т.4 ЗБН в размер на 82 000 евро/с левова равностойност от 160 378,06 лева/ -част от вземане по Рамков договор за платежни услуги на потребители, сключен между банката и В. Д. Ш. на 17.01.2014 г. и придобито чрез договор за цесия от титуляра на влога В. Д. Ш. , както и с вземане за законната лихва от 22.04.2015 г. с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1,т.9 ЗБН, като съдът е изключил тези вземания от приетите вземания на В. Д. Ш.. Решението се обжалва и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: необосновано съдът е приел, че е налице надлежно уведомяване на банката в качеството й на длъжник по цедираното вземане, незаконосъобразен е изводът за действителност на договора за цесия, при положение, че със същият се цели заобикаляне на ЗГВБ/отм./ и увреждане на ФГВБ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.2 ГПК/, изразяваща се в необоснованост на горните изводи на съда и незаконосъобразност, както и че формулираните от касатора въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Съни Бийч Кийс „ООД с ЕИК:[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на следните установени по спора факти, вземайки в предвид съответните доказателства, доводи и възражения на страните:
Между В. Ш. и КТБ АД е сключен Рамков договор за платежни услуги на потребители, по силата на който Ш. е придобил качеството „вложител” по пар.1,т.4 на ДР на ЗБН. На 26.03.2014 г. с договор за цесия с нотариална заверка на подписите вложителят е прехвърлил на „Съни Бийч Кийс”ООД част от вземането си към банката, основано на цитирания договор за платежни услуги и съответната банкова сметка, открита по този договор, до размера на 82 000 евро.
Съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 99 ал.3 ЗЗД, цесията поражда действие от уведомяването на длъжника от цедента титуляра на вземането. В случая е прието, че това не е станало по надлежния ред, доколкото при оформяне на връчването на нотариалната покана по реда на чл.50 ал.4 ГПК – в ред. към 16.04.2014 г., няма данни за залепване на уведомление, съгласно чл.47 ал.1 ГПК.
От друга страна в КТБ АД е постъпило писмо с вх. № 2799/18.06.2015 изх. от цедента Ш. с направено искане за плащане от ФГВБ, от което се установява, че банката е узнала на тази дата за извършената цесия на тази дата и следователно, към датата на произнасянето на синдиците относно включването на процесното вземане в списъка на приетите вземания , същите е следвало да го включат като такова с титуляр- цесионера, доколкото е била вече налице предпоставката по чл.99 ал.3 ЗЗД за уведомяване на длъжника от предишния кредитор-цедент по извършената цесия.
В следствие на пораждане действието на цесията и по отношение на длъжника КТБ АД от датата на съобщаването й -18.06.2015 г. и съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД относно това, че вземането преминава върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности е направен извод, че „Съни Бийч Кийс” ООД се явява вложител по смисъла на чл.1,т.4 ЗБН, като лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка.
По реда на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по възражението за нищожност на процесния договор за цесия, доколкото с последния се цели заобикаляне на ЗГВБ/отм./ и увреждане на ФГВБ. В последните е прието, че самата цесия е извършена преди поставяне на банката под специален надзор и следователно: липсва законова забрана за извършване на разпореждане с вземанията на вложители, която да бива заобиколена. От друга страна самата цесия е извършена три месеца преди поставяне на банката под особен надзор и трудно би могло да се приеме намерение на страните за увреждане на ФГВБ. Изложени са и съображения за това, че при гарантиране на вземанията по ЗГВБ/отм./ от значение е общият размер на вземането преди разпорежданията с него и последните не могат да бъдат основание за гарантиране на сума над 196 000 лева.
Водим от гореизложените съображения, въззивният съд е счел, че са налице основания да бъде допълнен по реда на чл.68 ал.3 ЗБН списъкът на приетите вземания на Корпоративна търговска банка АД /н./ ЕИК[ЕИК] с вземане на Съни Бийч Кийс ООД с поредност на удовлетворяването по чл.94 ал.1,т.4 ЗБН в размер на 82 000 евро/с левова равностойност от 160 378,06 лева/ -част от вземане по Рамков договор за платежни услуги на потребители, сключен между банката и В. Д. Ш. на 17.01.2014 г. и придобито чрез договор за цесия от титуляра на влога В. Д. Ш. , както и с вземане за законната лихва от 22.04.2015 г. с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1,т.9 ЗБН, като съдът е изключил тези вземания от приетите вземания на В. Д. Ш..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускане до касационно обжалване очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.2 ГПК/, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност на горните изводи на съда.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе доводи и оплаквания. Последните изискват нов анализ на фактите и доказателствата по спора, което изключва „очевидната неправилност”, по вече изложените съображения .
Формулираните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото се отнасят до това, поражда ли договорът за цесия действие по отношение на длъжника, ако при уведомяването на последния чрез връчване на нотариална покана не са спазени законовите изисквания за това и налице ли е заобикаляне на закона с конкретната цесия с цел постигане на забранен от закона резултат-гарантиране по ЗГВБ/отм./ на вземания на вложители над сумата от 196 000 лева.
Първият въпрос няма качеството обуславящ изхода по спора, доколкото с обжалваното решение изрично е прието от съда, че връчването не е станало по надлежния ред, доколкото при оформяне на връчването на нотариалната покана по реда на чл.50 ал.4 ГПК – в ред. към 16.04.2014 г., няма данни за залепване на уведомление, съгласно чл.47 ал.1 ГПК. Последиците на чл.99 ал.3 ЗЗД се свързват с постъпило в КТБ АД писмо с вх. № 2799/18.06.2015 изх. от цедента Ш. с направено искане за плащане от ФГВБ, от което се установява, че банката е узнала на тази дата за извършената цесия на тази дата
Вторият въпрос е изцяло по съществото на спора и по правилността на решението, доколкото с него се цели не тълкуването на конкретна правна разпоредба, а по същество се пита основателно ли е прилагането на чл.26 ал.1 ЗЗД ,в хипотезата на заобикаляне на закона, по отношение на конкретната цесия и с оглед изложените по-горе обстоятелства и с единствена цел: постигане на забранен от закона определен резултат-гарантиране по ЗГВБ/отм./ на вземания на вложители над сумата от 196 000 лева. Отделен е въпросът, че съдилищата по същество принципно са приели, че при гарантиране на вземанията по ЗГВБ/отм./ от значение е общият размер на вземането преди разпорежданията с него и последните не могат да бъдат основание за гарантиране на сума над 196 000 лева, т.е. според произнасянето на съда такъв резултат не се цели и не се постига с процесната цесия и срещу този извод на съда не се излагат оплаквания в КЖ, нито се поставят правни въпроси по него.
Следователно не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК , която трябва да е налице за допускане на касационно обжалване- формулиране правен въпрос, който да е обусловил произнасянето на въззивния съд спора/т.1 от ТР1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2903 от 10.12.2018 на Софийски апелативен съд по т.д. №3969/2018 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.