О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр. София, 20.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2452 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.И. Ц. от АК-П. срещу въззивното решение № 97 от 25.3.2019 г, постановено по в.гр.дело № 99/2019 г на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1559/20.12.2018 г по гр.дело № 2544/18 г на РС-Пазарджик.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен иска по чл.240 ЗЗД, предявен от П. М. М. срещу К. Й. М. за сумата 14 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон.Моли съда да допусне същото до касационен контрол и уважи иска изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответницата по касационната жалба К. Й. М. не взема становище по същата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.240 ЗЗД.От фактическа страна по делото е установено, че ищцата П. М. е баба на К. М.-бивш съпруг на ответницата.По време на брака между последните двама, ищцата превела по банковата сметка на ответницата в Уникредит Булбанк сумите : 8500 лв-с платежно нареждане от 5.11.2015 г и 11 000 лв-с платежно нареждане от 11.11.2015 г за закупуване на апартамент.На 16.11.15 г ищцата превела по сметка на внука си сумата 8 500 лв за ремонт.Покупко-продажбата била сключена на 16.11.2015, като ответниците придобили правото на собственост върху апартамент в [населено място] и за целта превели по сметка на продавачите сумата 11 000 лв.Ищцата подържа, че е дала сумата в заем на съпрузите, който следвало да бъде върнат при поискване и претендира ответницата да й върне половината от тази сума в размер на 14 000 лв, ведно със следващите те от това законни последици.
Ответницата подържа, че при предоставянето на паричните средства изобщо не е станало дума за паричен заем, а за дарение, тъй като бабата на бившия й съпруг искала да осигури жилище за семейството и роденото от брака дете.
От правна страна въззивният съд е приел следното : Основателността на предявения иск по чл.240 ал.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките : валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието, на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на същото.В случая по делото са представени три платежни нареждания, от които се установява, че основанията за превод на сумите са покупка на жилище и ремонт.От съдържанието на тези банкови документи не е видно да е сключен договор за заем.Задължението може да произтича от всякакъв друг източник.Прието е, че дори да се приеме за допустимо събирането на гласни доказателства за факта на получаване на исковата сума в заем, то отново твърдяното основание е недоказано, тъй като разпитаните пред районния съд свидетели установяват факта на предаването на сумата, но не и елементите от договора за заем-кога е сключен, при какви условия и как евентуално ще стане възстановяването на сумата-на вноски или наведнъж.Още повече разпитаните на страната на ищцата свидетели са нейния син и внук, които безспорно са заинтересовани от изхода на спора.По изложените съображения въззивният съд е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил, като е присъдил на ответницата сторените от нея разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 предл.последно ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/Допустими ли са свидетелски показания за установяване клаузите на договори на стойност над 5 000 лв, когато страни по тях са роднини по права линия и по сватовство до втора степен.
Сочи се противоречие с решение № 701 от 15.11.2010 г на ВКС по гр.дело № 65/2010 г на Първо ГО, ГК, с което е прието, че е допустимо съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК установяването със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лв, ако са сключени между съпрузи или между роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
2/При наличието на документ за предаване на сума и противоречиви твърдения за основанието на това предаване, в тежест ли е на ответната страна да докаже твърденията си за претендираното от нея основание.
Сочи се противоречие с приетото в решение № 253 от 17.10.2014 г по гр.дело № 2902/14 г на ВКС, Трето ГО.С това решение, съставът на ВКС позовавайки се и на редица други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК е приел, че според чл.164 ал.1 т.3 ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв и не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство или сватовство.Ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори, на стойност по-голяма от 5 000 лв, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните, при изясняване на действителната обща воля на страните, съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характера на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.В производството по иск с правно основание чл.240 ал.1 ГПК върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си : че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено.В случай, че предаването на сумата е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.При липса на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетели е налице, ако се цели установяването на заемно правоотношение, което е над определената в закона стойност.Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя е доказване на договора.При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, като ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК е неприложимо.
3/По въпроса допустими ли са свидетелски показания за доказване на другите уговорки между страните, независимо от стойността на договора, при наличието на документ за предаване на сумата, касаторът счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като са налице две групи съдебни решения.
4/Счита, че решението е очевидно неправилно.
По наведените основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение :
Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem“, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логикаОбстоятелството, че въззивното и първоинстанционното решение взаимно си противоречат не е основание за допускане на решението до касационен контрол.Става въпрос за два невлезли в сила съдебни акта, при постановяването на които съдилищата са стигнали до различни правни изводи.
По първия въпрос.
Не е налице твърдяното противоречие с решение № 701 от 15.11.2010 г на ВКС по гр.дело № 65/2010 г на Първо ГО, ГК, с което е прието, че е допустимо съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК установяването със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лв, ако са сключени между съпрузи или между роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
В обжалвания въззивен акт съдът не е приел обратното, а се е мотивирал, че при допустимост на събраните гласни доказателства от последните не се установява наличието на сключен договор за заем, а само и единствено факта на предаване на сумите по платежните нареждания.Същите обаче може да са предадени на различни други основания, поради което не може да бъде обоснован извода за възникнало между страните облигационни правоотношение по договор за заем.
Твърдяното противоречие по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, а освен това решаващите мотиви на съда са в насока не относно недопустимост на гласните доказателства, а относно недоказаност на фактическите твърдения, подържани от ищцата.
По втория въпрос.
Подържа се противоречие с решение противоречие с приетото в решение № 253 от 17.10.2014 г по гр.дело № 2902/14 г на ВКС, Трето ГО.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто ГО намира, че обжалваното решение не е постановено в противоречие, а в пълно съответствие с цитирания съдебен акт.Въззивният съд е приел за неустановено наличието на сключен договор за заем, тъй като не е установено постигнатото между страните съгласие, едната да даде, а другата получи в заем и възстанови паричната сума.В производството по иск с правно основание чл.240 ал.1 ГПК върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства.По делото този факт не е установен, поради което искът е приет за неоснователен. При оспорване на иска, ответницата чрез събраните от нея гласни доказателства-разпита на един свидетел, който по никакъв начин не е заинтересован от крайния изход на спора, е установила, че в отношенията между страните, никога те е ставало дума за предаване на сумите по платежните нареждания в изпълнение на облигационно отношение въз основа на договор за заем.Парите са били преведени с цел осигуряване на жилище на младото семейство, без уговорка за връщане-падеж, начин на погасяване и пр.
По третия въпрос.
Не е налице соченото касационно основание, тъй като само се твърдят от касатора, но не се сочат и не се представят противоречиви съдебни решения по поставяния въпрос, а освен това същия не е обусловил крайните изводи на съда, тъй като последният е приел, не недопустимост на свидетелските показания, а недоказаност на твърденията на ищцовата страна, обосноваващи неоснователност на иска.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и, ал. 2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 25.3.2019 г, постановено по в.гр.дело № 99/2019 г на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.