1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
гр.София, 20.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3214/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София” ЕАД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3244 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 3344/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 43863/ 2018 г. и по този начин по предявените от В. И. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, извършено със заповед № 46/ 02.05.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството – касатор, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител, компютърни системи” и ответникът е осъден да му заплати 1 740,56 лв обезщетение за оставане без работа със законната лихва върху тази сума от 03.07.2018 г. и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправни въпроси, който касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: при сключване на договор за възлагане на управление на дружество, чиито едноличен собственик на капитала е Столична община, счита ли се утвърденият към момента на сключването бизнес – план на дружеството за съответната година като част от договора за възлагане на управлението и без в договора изрично да се упоменава това, както и съставлява ли препратка към този план вменяването и поемането на задължения за отчет на постигнатите резултати по него; необходимо ли е работникът или служителят да е пряко подчинен на управителя на дружеството, за да се счита за част от ръководството на предприятието му и счита ли се за ръководна всяка длъжност, на която е възложено организирането на работния процес и от която зависи постигането на стопанския резултат на предприятието. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна В. М. оспорва жалбата като поддържа, че няма основания за допускане на касационния контрол. Според него касаторът не е обосновал наличието нито на общата, нито на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната му жалба за разглеждане по същество. Евентуално поддържа, че при разрешаване на поставените въпроси е съобразена установената от Върховния касационен съд съдебна практика и излага съображения по правилността на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ръководител, компютърни системи“ в отдел „Проектиране и програмиране“, Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на ответното дружество. Основните функции на заеманата от ищеца длъжност били организационна и ръководна дейност по обезпечаване на автоматизираните процеси; създаване на технологии на работа и осъществяване на методично ръководство за реализирането им; осъществяване на контакти с отдели и звена по отношение на информационните връзки; осъществяване на връзка със софтуерни фирми; следене за промени в нормативни документи и новоизлезли такива и за срочното отразяване в базата данни; участие в създаването и следене за изпълнението на Инструкция за движение на документите в компанията; участие в организиране на договорни отношения с ведомствата по отношение на безкасовите плащания на топлинна енергия; участие в създаване на нови нормативни документи; запознаване с новостите в информационните технологии; включване на подчинените служители в курсове за повишаване на квалификацията. Длъжността на ищеца била на пряко подчинение на директора на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“, от когото получавал задачи и пред когото отчитал работата си. По длъжностно разписание на длъжностите в ответното дружество към 27.04.2018 г., в отдел „Проектиране и програмиране“ били предвидени една щатна бройка за длъжността „ръководител компютърни системи“ и четири за длъжността „програмист“. С решение № 832/ 21.12.2017 г. на Столичния общински съвет бил приет Бизнес план на „Топлофикация София“ ЕАД за 2018 г., а на 12.03.2018 г. между „Топлофикация София“ ЕАД от една страна, чрез председателя на съвета на директорите, и С. Ч. от друга, бил сключен договор, с който на физическото лице било възложено управлението и стопанисването на дружеството. Промяната в управлението на дружеството била вписана в търговския регистър на 12.03.2018 г. Със заповед № 46/ 02.05.2018 г. издадена от изпълнителния директор С. Ч. и връчена на ищеца на същата дата, трудовото правоотношение между последния и „Топлофикация София” ЕАД било прекратено поради сключване на договор възлагане на управлението на предприятието на дружеството – работодател. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че в случая основанието по чл.328 ал.2 КТ е неприложимо, защото в сключения договор за управление на предприятието няма поставена бизнес-задача, нито има препращане към утвърдения бизнес-план на дружеството. В чл.7 ал.6 от договора за възлагане на управлението било записано, че довереникът е бил длъжен да изготви бизнес-план за целите и намеренията за развитието на дружеството и да го представи до 31-ви март на текущата 2018 година в Столичния общински съвет. В договора обаче не било посочено каква е била бизнес-задачата, която е следвало да бъде постигната с плана, нито това се установявало от други доказателства по делото. Щом договорът не съдържал бизнес-задача с конкретни икономически показатели, нито препращал към такава задача от предходен план, извършеното уволнение по чл.328 ал.2 КТ съдът намерил за незаконно. То било незаконно и на още едно основание – защото заеманата от ищеца длъжност не била част от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1 т.3 ДР КТ. Такава част били ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, сред които ищецът не попадал. Той бил пряко подчинен на директора на Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ на дружеството, в която структурно се намирал отделът на който е ръководител, и имал задължения по обезпечаване функционирането на автоматизираните процеси и технологии в предприятието. Ищецът не е имал задължения да организира, ръководи и контролира дейността по програмно осигуряване дейността на работодателя, това било включено в длъжностните задължения на директора на Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите материалноправни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има установена безпротиворечива практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Наличието на бизнес програма е условие за упражняване правото по чл.328 ал.2 КТ (решение № 481/ 13.12.2011 г. по гр.д.№ 168/ 2011 г., IV г.о., ВКС). При сключване на договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, следва да бъде поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Именно поради това на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип и законът му дава възможност (без да е необходимо да излага мотиви) да уволни онези работници, които са част от ръководството на предприятието. Няма пречка бизнес задачата да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, но наличието на такава връзка трябва да бъде доказано от работодателя. Кой служител е част от ръководството на предприятието се определя не от наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата на които има определящо значение за стопанските резултати на предприятието (вж решение № 257/ 15.05.2019 г. по гр.д. № 4002/ 2017 г., ІV г.о. и цитираните в него предходни актове по същия въпрос). Не са част от ръководството на предприятието лица, на които са възложени по същество изпълнителски функции, макар заеманата от тях длъжност да е дефинирана като „ръководител”.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3244 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 3344/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: