1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
гр. София, 21.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 1076 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Я. И. З. в качеството си на съдружник в „Изамет 1991“ ООД обжалва решение № 2870 от 06.12.2018 г. по т.д. 4575/18 г., САС, с което е потвърдено решение № 1257 от 19.6.2018 г. по т.д. 347/18 г., СГС. Излага съображения за това, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Не бил обоснован изводът на съда, че било проведено Общо събрание на 8.2.2018 г. Нямало съмнение с оглед текста на протокола от 8.2.2018 г., че се касае за решения на „Изамет 1991“ ООД. Ставало въпрос за взети решения на „Изамет инвест“ ЕООД, чийто собственик на капитала бил „Изамет 1991“ ООД. Текстът на протокола от 8.2.2018 г. засягал решения на „Изамет 1991“ ООД, а не на управителя „Изамет инвест“ ЕООД, както бил приел погрешно СГС, чийто едноличен собственик „Изамет 1991“ ООД. Решенията на „Изамет 1991“ ООД следвало да се вземат от общо събрание на съдружниците. А именно за така проведеното общо събрание съдружникът З. не бил редовно и своевременно уведомен на 08.02.2018 г. Освен това липсвала компетентност за вземане на решения от Общото събрание на съдружниците.
Опорочаване на предвидената процедура по свикване на общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД водела до липса на редовно свикано общо събрание на съдружниците, съответно до незаконосъобразност на взетите от името на дружеството решения, липсващи, невзети решения от 8.2.2018 г. и поради това нищожни.
Решенията на „Изамет 1991“ ООД били при липса на компетентност за това. Компетентен да вземе решение за освобождаване на управителя на всяко от четирите дъщерни еднолични дружества с ограничена отговорност бил едноличният собственик на капитала, който осъществявал функциите на общо събрание на съдружниците. Този едноличен собственик действал чрез законния си представител – управителя. Съгласно чл. 65, ал.3 ТЗ когато търговско дружество участва в друго дружество правата му като съдружник или едноличен собственик се упражнявали от лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. Съдружниците в дружеството – едноличен собственик не разполагали с правомощия да вземат решения относно управлението на едноличните дружества, които не са съдружници и взетите от тях решения по такива въпроси били лишени от правно действие. Те били нищожни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК Я. З. поставя следните въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са разрешени от въззивния съд:
1. При опосредена собственост в търговско дружество (едно дружество притежава целия капитал на друго търговско дружество) достатъчно ли е само волеизявлението на управителя на дружеството принципал по смисъла на чл. 65, ал.3 от ТЗ при решаване и съответно вземането на решения от съществено значение за дъщерното дружество и във връзка чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ?
2. В случай на няколко висящи регистърни (охранителни) производства и повдигнатите на тяхна основа искови и допълнителни производства, следва ли да се приеме за безспорно установено обстоятелство от по- късно развилото се охранително производство при положение, че предходните охранителни производства и развитите на тяхна основа искови производства са висящи и нерешени от съда?
3. В случаи на спорове между съдружници, които са управители на едно или повече свързани помежду си търговски дружества и при положение, че представителството не се осъществява колективно, а заедно и поотделно, следва ли съдът да приложи принципа на служебното начало, включително и чрез назначаването на особен представител на страната тогава, когато е явно изразена колизия на интереси между съдружниците/управителите?
4. При опосредена собственост в търговско дружество (едно дружество притежава целия капитал на друго търговско дружество) достатъчно ли е само волеизявлението на управителя на дружеството принципал по смисъл на чл. 65, ал. 3 от ТЗ при решаване и съответно вземането на решения от съществено значение за дъщерното дружество и във връзка чл. 137, ал. 1, т. 6 от ТЗ?
Ответникът „Изамет 1991“ ООД не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение като взе предвид изложеното в касационната жалба намира следното:
Касационната жалба е редовно подадена от легитимирано да обжалва лице.
С решение № 2870 от 06.01.2018 г. Софийски апелативен съд се е произнесъл по въззивната жалба на Я. И. З. в качеството му на съдружник в „Изамет 1991“ ООД срещу решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД от 08.02.2018 г., както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за нищожно на решение на управителя И. З. по протокол от 08.02.2018 г. за промяна на адреса и седалището на „Изамет инвест“ ЕООД и приемане на изменен учредителен акт. Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба от Я. И. З., съдружник в „Изамет 1991“ ООД, (което дружество е взело решение в качеството си на едноличен собственик на „Изамет инвест“ ЕООД) срещу отхвърляне на исковете му от Софийски градски съд. Софийски апелативен съд е приел за неоснователна въззивната жалба, излагайки съображения, че правата на едноличния собственика на капитала се упражняват от лицето, което представлява дружеството – собственик. А в случая към датата на приемане на процесното решение от 08.02.2018 г. по отношение на което се твърдят пороци, по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ са вписани двама представляващи Я. З. и И. З.. При това е приел, че взетото решение от И. З. в качеството му на управител на „Изамет 1991“ ООД, е валидно с оглед правомощията на лицето в качеството му на управител и правомощието едноличният собственик на капитала – дружество с ограничена отговорност да взема решения за управление на собственото си дъщерно дружество чрез управителя. Отречено е наличието на свикано и проведено общо събрание на съдружниците. Ясно било, че решението от 08.02.2018 г. било взето от физическото лице И. Г. З. в качеството му на управител на „Изамет 1991“ ООД , което дружество от своя страна се явява едноличен собственик на капитала на „Изамет инвест“ ЕООД. Въззивният съд е приел, че с оглед правомощията на едноличния собственик на капитала съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ и чл. 65, ал. 3 от ТЗ когато капиталът на дружеството се притежава от друго дружество, правата му като съдружник и едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява или от изрично упълномощено лице. Правата на едноличния собственик на капитала на „Изамет 1991“ ООД в капитала на „Изамет инвест“ ЕООД се упражнявали от едноличния собственик чрез управител. Предвид представителството на „Изамет 1991“ ООД заедно и поотделно от Я. И. З. и И. Г. З., съдът прави извод, че физическото лице И. З. е действал като управител на „Изамет 1991“ ООД и е взел решение от името на едноличния собственик на капитала на „Изамет инвест“ ЕООД. Прието е, че не може да има пороци при свикване на Общото събрание на съдружниците и е потвърдил отхвърлянето на иска. По отношение на евентуалния иск е приел, че доводите за наличие на грешка относно стария адрес на управление на дружеството, който е предмет на промяна по силата на атакуваното решение не било основание за нищожност. На вписване в търговския регистър подлежи единствено промяната в обстоятелствата, подлежащи на регистрация, в случая единствено новия адрес на управление на дружеството. Приетото решение съдържало ясно и недвусмислено изразена воля за промяна на адреса и данни за новия адрес на управление на дружеството „Изамет инвест“ ЕООД като едноличният собственик на капитала не бил длъжен да посочи в решението си стария адрес на управление. Приел е, че не е налице основание за нищожност , тъй като нямало липсващо решение, приемане на решение от некомпетенен орган или хипотеза на чл. 75, ал.2 от ТЗ и е потвърдил решението за отхвърляне на иска за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се осъществява само на основание предвидените в нормата на чл. 280 от ГПК предпоставки. Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК е допустимо касационно обжалване на въззивното решение, ако съдът установи, че има вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. В настоящия случай не се твърдят такива основания и при извършената служебна проверка съдът не констатира основания за вероятност наличие на основание за нищожност на съдебното решение.
Освен така посочените основания, законодателят е предвидил, че може да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК като с оглед диспозитивното начало, касаторът е длъжен да посочи кумулативно правния въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд, както и да посочи и обоснове някое от допълнителните основания, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е бил включен в предмета на спора и е разрешен от въззивния съд като този въпрос е обусловил и изхода на делото. Посоченият от касатора въпрос следва да е обуславящ решението, но не е свързан с правилността на неговия акт и възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на доказателствата по делото.
В конкретния случай първият посочен от касатора въпрос е свързан с конкретно установеното представителство и управление на дружеството-ответник – едноличен собственик на капитала на дружеството, по отношение, на което е взето решение. Въззивният съд е разрешил правния въпрос – налице ли са законови предпоставки, различни от предвидените в чл. 65, ал.3 от ТЗ за формиране волята на компетентния орган да вземе решение. Разгледал е случая на вземане на решение от дружество с ограничена отговорност – едноличен собственик на капитала, приемайки, че всеки от управляващите и представляващи (на принципала дружество с ограничена отговорност) може да формира волята на едноличния собственик на капитала, тъй като представителството се осъществява „заедно и поотделно“ от две физически лица. Въззивният съд е приел, че е осъществено надлежно решение и в този смисъл е разрешил включения в предмета на спора иск за съответствието на решението на учредителния акт и на Търговския закон. Но този въпрос не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд е приел, че има решение на едноличния собственик на капитала, а не решение на Общото събрание. Въззивният съд е обосновал извод, че е налице валидно решение на едноличния собственик на капитала и не може да се приеме твърдението в исковата молба за наличие на решение на общото събрание на съдружниците. В този смисъл е обосновано наличие на правен въпрос, разрешен от въззивния съд. Но касаторът не е посочил допълнително основание съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Посоченото решение № 370 от 22.12.2011 г. по гр.д. 1497/2010 г. на 3 ГО на ВКС, разрешава правен въпрос, свързан с формиране волята на дружество с ограничена отговорност и изявяването й, както и за противопоставимостта на формиране на волята на трети лица като конкретно разгледаната хипотеза е свързана с изразена воля на еднолично дружество с ограничена отговорност при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот и Върховният касационен съд е приел, че „при разминаване между формираната посредством решение на общото събрание действителна разпоредителна воля и изразената от представителния орган воля по сделка, в отношенията с трети лица, законът принципно дава предимство на последната (чл.141 ал.2,чл. 235 ал.2 , 4 и 5 ТЗ) в полза на правната сигурност“. В случая въпросът не засяга пряко правоотношение с трети лица, но действително засяга въпроса за формиране волята на едноличния собственик на капитала и нейното изразяване. Доколкото засяга вписване в Търговския регистър, което следва да създаде достоверност за всички трети лица, въпросът за формиране волята на едноличния собственик на капитала е и въпрос, разрешен с цитираното решение. Но не може да се приеме, че с въззивното решение са поставени и разрешени въпроси в противоречие с тази практика. Въззивният съд е разгледал въпроса за формиране волята на дружество с ограничена отговорност относно упражняване на правата му на едноличен собственик на капитала в друго дружество, приемайки, че волята на дружеството се изразява от един от управителите, предвид представителството заедно и поотделно на всеки от управителите. В този смисъл макар и да е разгледан въпрос за изразяване волята на дружество с ограничена отговорност, то не е разрешен въпрос, идентичен с въпроса в посоченото решение на Върховния касационен съд и по този начин не е осъществено противоречие.
Посоченото решение № 67 от 09.07.2012 г. по т.д. 341/11 г. на 2 ТО на ВКС, основавайки се на предходно обсъжданото решение, утвърждава практиката на ВКС относно въпроса за това предпоставка ли е по чл. 363 от ГПК писменото решение на едноличния собственик на капитала за обявяване на предварителния договор в окончателен. В процесния случай Софийски апелативен съд е дал отговор на въпроса как се формира решението на едноличния собственик на капитала, когато взема решения относно дъщерното си дружество. А посоченото решение на Върховния касационен съд отговаря на въпроса за формиране и изявяване волята на дружество с ограничена отговорност при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Посоченото решение № 172 от 2.7.2014 г. по гр.д. 2179/14 г., 1 ГО на ВКС, също не може да представлява допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като засяга въпроса за формиране волята на дружество с ограничена отговорност.
Ето защо така посочените решения не представляват формулирано допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК от касатора. Като не е изпълнил кумулативното изискване, освен посочването на общо основание за допускане на решението до касационно обжалване да посочи и допълнително основание за допускане на решението до касационно обжалване, касаторът не е обосновал допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по посочения въпрос 1.
По отношение на Въпрос 2. Посоченият въпрос относно споровете между съдружници и оспорване на вписвания в търговския регистър, не са разглеждани от въззивния съд и не са послужили за формиране решаващите му изводи. Въззивният съд е приел, че няма проведено общо събрание на съдружниците на 08.02.2018 г. в „Изамет 1991“ ООД. Представеният писмен документ, „Протокол за взети решения на едноличния собственик на капитала на „Изамет 1991“ ООД не съдържал такива реквизити, сочещи на проведено Общо събрание на съдружниците. Всъщност е прието, че е налице решение, взето и подписано от физическото лице И. Г. З. в качеството му на управител на „Изамет 1991“ ООД, което дружество се явявал едноличен собственик на капитала на „Изамет инвест“ ООД. Съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентност на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната форма. Съгласно чл. 65, ал. 3 от ТЗ правата на съдружник на търговско дружество се упражняват от лицето, което има право да го представлява или от изрично упълномощено лице. В този смисъл поставеният въпрос 2 не е разрешаван от въззивния съд. Въззивният съд с оглед нормите на чл. 23, ал. 6 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ е възприел вписванията в Търговския регистър относно представителството и управлението, така както са направени. Няма релевирани влезли в сила съдебни решения, задължителни за съда по силата на чл. 298 от ГПК и въззивният съд не е разрешавал въпрос, свързан с оспорвания на вписвания, извършени в търговския регистър или за спорове между съдружниците в дружеството, едноличен собственик на капитала. Въззивният съд е приел, че липсва проведено общо събрание на съдружниците, а е взето решение от един от управителите при представителство на двама управители с правомощия да управляват заедно и поотделно, като управителят на дружеството е притежавал правомощие да упражнява волята на дружеството с ограничена отговорност в качеството му на едноличен собственик на капитала на друго дружество. Въззивният съд е възприел вписванията в търговския регистър, така както са отразени и не е имал правомощия да проверява оспорени вписвания или за наличие на оспорване на вписани обстоятелства. В този смисъл посоченият въпрос не е включен в предмета на делото и не е разрешаван от въззивния съд. С въпрос 2 касаторът не е обусловил общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По отношение на посочения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос 3, свързан с противоречие между управителите на дружеството – едноличен собственик на капитала, следва да се отбележи отново, че с оглед очертаните предпоставки по чл. 280, ал.1 от ГПК, касационната инстанция може да допусне касационно обжалване въззивното решение когато в предмета на делото е включен посоченият правен въпрос и същият е разрешен от въззивния съд. В случая няма включване в предмета на делото на процесуалноправния въпрос относно противоречие в интересите между ищеца като управител на дружеството и дружеството, представлявано от другия управител. Ищец е съдружник, ответник е дружеството, в което е съдружник. Дружеството има двама съдружници, които са и управители като представителството съгласно вписванията в търговския регистър е заедно и поотделно. Назначаването на особен представител се извършва при предпоставки по чл. 29 от ГПК. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК при наличие на противоречие между интересите на представляван и представител съдът назначава особен представител. В случая съгласно вписванията в Търговския регистър към момента на предявяване на иска, дружеството „Изамет 1991“ ООД е било представлявано от двама управители заедно и поотделно. Въззивният съд се е съобразил с обстоятелството, че при иск на ищеца в качеството му на съдружник срещу дружеството, дружеството се представлява от другия управител. В този случай липсва противоречие в интересите на страните, ищецът действа в качеството си на съдружник, а дружеството се представлява от управител. Поради това посоченият въпрос не се е налагало да бъде разрешаван от въззивния съд. Въззивният съд се е съобразил с конкретните факти по делото и неназначавайки особен представител не е разрешил посочения касатора правен въпрос. Още по-малко може да се постави въпрос за необходимостта от особен представител при формиране решенията едноличния собственик на капитала при упражняването на правата му като такъв.
Воден от горното Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2870 от 06.12.2018 г. по гр.д. 4575/18 г., Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: