1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр.София, 22.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3364/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Рилска света обител с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 595 от 12.03.2019 г. по гр.д.№ 3182/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 333/ 2017 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против В. Т. У. иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД, за заплащане солидарно със С. Н. С. на сумата 54 566 лв – обезщетение за имуществени вреди, настъпили от причинен на 20.08.2012 г. пожар, със законната лихва върху тази сума от 20.08.2012 г. до окончателното й изплащане.
Решението на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 333/ 2017 г. в частта му, в която С. Н. С. е осъден да заплати на Рилска света обител сумата 54 566 лв – обезщетение за имуществени вреди, настъпили от причинен на 20.08.2012 г. пожар, със законната лихва върху тази сума от 20.08.2012 г. до окончателното й изплащане, не е било обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване правните въпроси: „Налице ли е пряка връзка между действията на деликвента (когато те не са елемент от съдържанието на възложената работа), след приключване на работата, когато по своето естество и функционално те са обусловени от завършване на възложената работа?”; „За отговорността на възложителя на една работа поради лош подбор (избор) на изпълнител, вследствие на което е причинено непозволено увреждане?”; „Обвързан ли е гражданският съд от фактическите констатации съдържащи се в мотивите на наказателния съд и как следва да постъпи гражданският съд, когато по гражданското дело е приобщено в цялост наказателното дело и от съдържанието на мотивите към присъдата е видно, че събраните в наказателното производство доказателства сочат на различна фактическа обстановка?”. Счита, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, каквото значение има и третият въпрос.
Ответната страна В. Т. У. оспорва жалбата. Счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда на Дупнишки районен съд по НОХД № 821/ 2013 г. С. Н. С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.331 ал.3 НК – палеж по непредпазливост на гори, от които 177 дка на стойност 54 566 лв били собственост на Рилска света обител. Деянието било извършено след като приключила възложената на С. от В. Т. У. работа по почистване на притежаван от последния недвижим имот. Пожарът бил причинен от прекия извършител при изхвърляне на незагасен факт в сухи треви, което е станало след като му е било заплатено за извършената работа. От правна страна съдът посочил, че за да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, търпени от ищеца, то прекият извършител трябва да е действал при или по повод на извършената работа. Тези вреди обаче не са причинени при извършване на възложената от ответника У. работа, защото деянието е осъществено от прекия причинител впоследствие. Работата била приключена към 14,00 часа, а от мотивите на влязлата в сила присъда било видно, че пожарът е причинен към 16,00 часа. Съдът приел също така, че вредите не са причинени по повод на възложената работа, защото поведението на извършителя на деянието (който останал на мястото на вършене на работата, пушейки цигари и хвърляйки фасове) не е в пряка връзка с възложеното от У. на С.. Допълнително съдът посочил, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обективна и гаранционно-обезпечителна, а не виновна, поради което счел за неоснователни доводите на ищеца, че ответникът У. следва да отговаря за лошия си избор на изпълнител.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният въпрос основава ли се отговорността на възложителя на една работа на лошия избор на изпълнител, който причинява непозволено увреждане, е обуславящ. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При разрешаването му въззивният съд е съобразил установената практика, според която отговорността на възложителя на работата има обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване (срв. решение № 261/ 02.11.2016 г. по гр.д. № 1243/ 2016 г., ІV г.о. и цитираната в него предходна практика по същия въпрос). Възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата и в този смисъл отговорността му е обективна (безвиновна) (решение № 308/ 03.01.2018 г. по гр.д.№ 1068/ 2017 г., ІV г.о.) и възложителят не може да отклони реализирането й, доказвайки, че е положил дължимата грижа при избор на изпълнител. Затова лошият избор на изпълнител не е елемент от фактическия състав, от който възниква отговорността на възложителя на работата и е без значение при предявен иск по чл.49 ЗЗД. Въззивното решение е съобразено с така установената практика при разрешаването на поставения въпрос, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като законът е ясен, а по прилагането му има константно установена и не нуждаеща се от осъвременяване или промяна практика (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС).
Останалите повдигнати въпроси са необуславящи, те не са разрешавани в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел за установено от фактическа страна, че противоправните действия на прекия извършител са функционално и по естеството си обусловени от завършване на възложената работа. Обратно, той е приел, че тези действия се състоят в произволното изхвърляне на незагасени фасове, довело до пожар, което е станало след приключване на работата. Наличието на функционална обусловеност между пушенето на цигари за удоволствие след приключване на определена работа и самата работа съдът не е обосновал. Поради това въпросът налице ли е пряка връзка между действията на деликвента и възложената работа след приключването й, ако по своето естество и функционално те са обусловени от завършване на възложената работа, е ирелевантен. Неотносим е и въпросът за задълженията на гражданския съд, когато съдържанието на мотивите към влязла в сила присъда сочат различна фактическа обстановка от установената пред него. Такива различия въззивният съд не е установил, нито пък касаторът е изложил твърдения в какво конкретно се изразяват те.
По изложените съображения Върховният касационен съд не намира наличие на основания по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 595 от 12.03.2019 г. по гр.д.№ 3182/ 2018 г.
ОСЪЖДА Рилска света обител, Рилски манастир, община Рила, БУЛСТАТ 00026456 да заплати на В. Т. У., ЕГН [ЕГН], Рилски манастир, община Рила, 1 650 лв (хиляда шестстотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: