– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
гр. София 27.11.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 (двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2922 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 14 133/17.07.2019 година, подадена от Комисията ва противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), срещу въззивно определение № 2221/02.07.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2847/2019 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение № 546/16.05.2019 година на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, постановено по гр. д. № 193/2019 година, с което е върната подадената от КПКОНПИ искова молба с вх. № 1875/07.03.2019 година, с която против К. В. К. и С. К. К., е бил предявен иск по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗРЗПКОНПИ, поради неотстраняването на нередовностите й (невписване на исковата молба по реда на чл. 114 от ЗС във връзка с чл. 153, ал. 3 от ЗПКОНПИ), в определения от съда срок, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 193/2019 година.
В частната си касационна жалба КПКОНПИ излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него определение № 546/16.05.2019 година на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, постановено по гр. д. № 193/2019 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
КПКОНПИ е била уведомена за обжалваното определение на 11.07.2019 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 14 133/17.07.2019 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че КПКОНПИ е предявила против К. В. К. и С. К. К. иск по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 837 718.18 лева,включващо недвижими имоти в [населено място], [община] и в [населено място], както и посочените в исковата молба суми. С разпореждане от 14.03.2019 година съдията-докладчик по първоинстанционното производство оставил исковата молба без движение, като дал на КПКОНПИ едноседмичен срок от съобщението, в който да впише исковата молба в имотния регистър на Агенцията по вписванията в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 3 от ЗПКОНПИ, като е постановено издаване на съпроводително писмо за тази цел и да внесе по сметката на Софийски окръжен съд сумата от 110.00 лева, такса за обявление в „Държавен вестник” по чл. 155, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Съобщението за тези указания било връчено на 08.04.2019 година. На 10.04.2019 година КПКОНПИ направила искане по чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на срока за вписване на исковата молба, тъй като претенцията е по отношение на имоти в [община] и поискала указания за реда за вписване. С определение от 10.04.2019 година Софийски окръжен съд, на основание чл. 63 от ГПК продължил срока за вписване с три седмици, считано от изтичане на първоначалния срок, като посочил, че редът за вписване е регламентиран в чл. 11 от ПВ. На 11.04.2019 година КПКОНПИ депозирала молба с приложена вносна бележка за внесената сума от 110.00 лева, такса за обявление в „Държавен вестник”. За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК Софийски окръжен съд приел, че в определения допълнителен срок за вписване на исковата молба, който е изтекъл на 07.05.2019 година (присъствен ден) КПКОНПИ не е изпълнила указанието за вписване на исковата молба.
С оглед на това съдебният състав на Софийския окръжен съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно. Връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК било последица от процесуално бездействие на КПКОНПИ, свързано с неизпълнение на задължение за отстраняване на правилно посочени му от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Съгласно т. 3 от ТР № 3/19.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 3/2009 година на ОСГК на ВКС при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, съответно за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 от ГПК неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на подлежаща на вписване искова молба било основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 от ГПК. В случая исковата молба подлежала на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията съобразно изискването на чл. 153, ал. 3 от ЗПКОНПИ и първоинстанционният съд правилно бил указал на КПКОНПИ, че следва да я впише. Налице било релевантното за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК неизпълнение на изричното указание на съда за вписване на исковата молба, тъй като в рамките на продължения с определение на съда по чл. 63 от ГПК срок указанието не било изпълнено. Както приел Софийския окръжен съд, срокът за изпълнение на указанията бил изтекъл на 07.05.2019 година, тъй като същият е продължен с три седмици, считано от изтичане на първоначалния срок при условията на чл. 63, ал. 2 от ГПК. Неоснователни били доводите на частния жалбоподател, че съдът неправилно не му бил съобщил, че искането за продължаване на срока за вписване на исковата молба било уважено. Съгласно чл. 63 от ГПК съдът продължавал законните и определени от съда срокове по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като новоопределеният срок не можел да бъде по-кратък от първоначалния и продължаването на срока започвало да тече от изтичането на първоначалния. Актът на съда, с който се уважавало или отхвърляло искането за продължаване на срок, не подлежал на инстанционен контрол и не се съобщавал на страната. Тя била длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или отхвърлено, както и за това с колко време е продължен срокът. В случай на уважено искане за продължаване на срока, страната можела да извърши съответното действие-в случая вписването на исковата молба в имотния регистър на Агенцията по вписванията до изтичането на продължението на срока. Не можело да бъде споделено и разбирането на КПКОНПИ, че първоинстанционният съд й дължал специални указания във връзка с реда за вписване на исковата молба. Още с разпореждането за оставяне на исковата молба без движение съдът бил постановил да бъде изготвено съпроводително писмо с оглед вписването на исковата молба. Затова не можело да се приеме, че на КПКОНПИ не било оказано нужното съдействие за изпълнение на указанията на съда. Релевантното за връщането на исковата молба неизпълнение на указанията на съда за вписване на исковата молба се намирало във връзка единствено с бездействието на ищеца.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поискала обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания, доводи и фактически твърдения за отмяна, сочени от частния жалбоподател; за това при твърдение на въззивника за пречки за изпълнение на указания за вписване на искова молба, а именно неиздаване на заверен препис от молбата, въззивният съд следва ли да изясни наличие на обстоятелства извън поведението на ищеца, като конкретизира пълно и изчерпателно указанията си, за да направи обоснован извод за настъпването на последиците на чл. 129, ал. 1 от ГПК; за това в случай на неправилно определение по чл. 63 от ГПК порочно ли е последващото определение, с което се връща исковата молба и за това следва ли съдът да уведоми ищеца за изготвянето на заверен препис от исковата му молба, подлежаща на вписване по реда на чл. 153, ал. 3 от ЗПКОНПИ, съгласно изискванията на чл. 12 от ПВ.
Първият и вторият от поставените в изложението на КПКОНПИ по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не обуславят допускането на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Същите са свързани помежду си и се отнасят до задължението на съда да обсъди всички сочени от жалбоподателя основания, доводи и фактически твърдения за отмяна на първоинстанционното определение, включително и тези за наличието на пречки извън поведението на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. По отношение на тях са изложени съображения за наличието на установеното в чл. 290, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване, като е направено позоваване на решение № 147/31.07.2018 година, постановено по т. д. № 1715/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 359/30.07.2018 година, постановено по ч. т. д. № 1663/2018 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 608/22.11.2016 година, постановено по ч. т. д. 1579/2016 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 167/03.10.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 2801/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. При постановяване на обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд се е съобразил с установената практика, че налагащите продължаването на срока уважителни причини трябва да бъдат посочени и доказани от поискалата продължаването на срока страна, като това нейно задължение е не само за производството по продължаването на срока, но и за последващото производство, в което се извършва проверка и на определението по чл. 63 от ГПК. Именно тези обстоятелства са пречки страната да изпълни указанията за отстраняване на нередовността на исковата молба в определения от съда срок, като нито съдът, нито насрещната страна са задължени да знаят за тяхното съществуване. Затова те могат да бъдат преценявани само ако са посочени от заинтересованата страна, която освен това е задължена да представи доказателства за наличието им. От своя страна съдът е задължен да обсъди всички посочени от тази страна доводи и твърдения за наличието на обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 от ГПК, както и да прецени представените от страната за това доказателства, като с оглед на тази преценка посочи дали приема, че са налице уважителни причини за продължаване на срока или не и да изложи мотиви за това. Освен, че по отношение на твърденията на КПКОНПИ за наличието на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 от ГПК обжалваното определение е съобразено с установената практика, то е съобразено и с указанията по ТР № 6/15.01.2019 година, постановено по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, относно обхвата на въззивната проверка на обжалваното първоинстанционно определение, като при това са обсъдени всички относими към спора обстоятелства, включително и направените от частния жалбоподател оплаквания.
Що до четвъртия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, то се касае до реда, по който трябва да се впише исковата молба. Същият е нормативно установен и съдът не е задължен да дава указания за него. Самото вписване се извършва по инициатива на заинтересованото лице, дори и без да е налице разпореждане на съда в този смисъл-определение № 157/01.10.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 3014/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Изискването е да бъде представена подадената в съда искова молба и доказателства, че е събрана дължимата се за образуване на делото държавна такса. В тежест на поискалата вписването страна е да установи, че представената за вписване искова молба е идентична с подадената в съда, въз основа на която е образувано исковото производство. Както е посочено в цитираното определение тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него исковата молба, която да се представи за вписване, като същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда, Не съществува пречка обаче заинтересованата от вписването страна да установи по друг начин горепосочените обстоятелства, като как ще направи това е въпрос на нейна преценка. При това не е необходимо за извършване на вписването да бъде представена непременно исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство, поради което тази искова молба или самото дело не се изпращат на службата по вписванията за извършване на вписването, а пред съдията по вписванията се представя идентична молба. Законът обаче не е предвидил изрично задължение на съда в такива случаи да издава заверен препис от исковата молба, без да има искане на съответната страна за това. Ищецът, в случая КПКОНПИ, е този, който трябва да предприеме конкретните действия по вписването, като в случай на необходимост съдът може да издаде заверен препис от исковата молба, но само, ако има надлежно искане за това-чл. 7 от ГПК. При това съдът не е задължен да съобщава на ищеца факта на издаването на заверения препис, а последният сам трябва да се снабди с него. В случаите, когато ищецът бездейства, това негово бездействие може да бъде оправдано с твърденията, че съдът не е издал заверен препис от исковата молба, какъвто в случая и не е искан от заинтересованата страна. Съдът не е задължен да указна на ищеца, какво конкретно действия следва да предприеме, за да впише исковата молба, извън нормативно установените такива. С оглед на това четвъртият от поставените от КПКОНПИ в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също не обуславя допускането на обжалваното определение до касационен контрол
По отношение на третия от въпросите са изложени твърдения за противоречие с определение № 1`82/10.04.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 1209/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІV г. о., поради което касационното обжалване трябвало да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случай, че това не бъде направено е поискано обжалването да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Така както е формулиран обаче този въпрос не обуславя допускането на обжалваното определение до касационен контрол. Същият е свързан с направените с частната касационна жалба оплаквания, че постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 63 от ГПК не е постановено в изискуемата се от закона форма и с това, че в него било посочено, че вписването на исковата молба става по реда на чл. 11 от ПВ, вместо по чл. 12 от ПВ. Въпросът би бил от значение за допускане на касационното обжалване, в случаите, когато първоинстанционният съд въобще не се е произнесъл по искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба и не го е взел предвид при определянето на крайния момент на този срок, неправилно е оставил без уважение искането за продължаването му, въпреки че са били налице предпоставките за това или продълженият срок е очевидно недостатъчен за преодоляване на пречките за отстраняването на нередовностите и при обжалване на връщането на исковата молба и прекратяването на образуването въз основа на нея производство въззивният съд не е извършил контрол на тези действия на първата инстанция. В случая обаче първоинстанционният съд е разгледал и уважил искането на КПКОНПИ по чл. 63 от ГПК, като наред с това е отчел продължения срок при съобразяването на това дали нередовностите на исковата молба са отстранени или не. Въззивният съд не може да влошава положението на жалбоподателя, като преразгледа постановеното от първата инстанция продължаване на срока по чл. 63 от ГПК и приеме, че не са налице предпоставките, затова, поради което искането за продължаване е трябвало да бъде оставено без уважение, а може да прецени дали новоопределеният срок е достатъчен за отстраняване на нередовностите на исковата молба или не. Самият частен жалбоподател не е навел твърдения за последното в частната си касационна жалба, поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса с оглед на преценката на новоопределения срок, тъй като въпросите, служещи като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, трябва да са поставени не сами за себе си, а във връзка с направените в касационната жалба оплаквания. С оглед на посоченото обжалваното определение на Софийския апелативен съд не е постановен в отклонение на съществуващата практика на ВКС за съдебния контрол на определението по чл. 63, ал. 1 от ГПК, поради което не е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Наред с това съществуването на такава практика води и до липсата на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като не се твърди че тя е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък да бъде променена оглед настъпили изменения в законодателството или в обществено икономическия живот.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 2221/02.07.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2847/2019 година по подадената срещу него от КПКОНПИ, частна касационна жалба с вх. № 14 133/17.07.2019 година, и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2221/02.07.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2847/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.