1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
гр.София, 28.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3416/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3458 от 14.05.2019 г. по гр.д.№ 9322/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1161/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратура на Република България (ПРБ) иск за заплащане на сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.211 вр. чл.26 НК, наказателното производство за което е прекратено поради изтекла абсолютна давност.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване правните въпроси „Представлява ли прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютна давност основание за претендиране на вреди от страна на лицето, срещу което това производство е водено?” и „При всички случаи ли са законосъобразно извършени следствените и съдебни действия в рамките на наказателното производство, когато е налице прекратяване на същото, а не оправдателна присъда?”. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответната по касация страна ПРБ не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че срещу ищеца е започнато полицейско производство – дознание по пр. пр. № 6303/ 2000 г. на СРП за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 НК – на 19.06.2000 г. На 10.10.2006 г. той бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 30.05.2007 г. срещу него бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 НК,, по който било образувано НОХД 7444/ 2007 г. на Софийски районен съд, 102 състав. С присъда от 19 април 2011 г., постановена по това дело, ищецът бил признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление. С решение № 595/ 07.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 914/ 2012 г. на Софийски градски съд, присъдата на районния съд била отменена и наказателното производство срещу ищеца било прекратено на основание чл.334 т.4 НПК вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК – поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Срещу това решение на въззивния съд не били подадени жалба или протест. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът извел, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ по отношение на ищеца следвало да е повдигнато обвинение в извършване на престъпление и наказателното производство да е прекратено поради образуването му след като наказателното преследване е погасено по давност. Обратното било установено по делото – наказателното производство било образувано преди наказателното преследване да било погасено по давност. Абсолютната погасителна давност била изтекла в хода на висящия наказателен процес и производството било прекратено след изрично волеизявление на ищеца, че желае прекратяването. Обстоятелството, че в хода на наказателното производство била изтекла давността, изключваща наказателната отговорност, не давало право на лицето, срещу което е водено наказателното производство, да иска заплащане на вредите от него до изтичане на давността. Съдът посочил, че до изтичане на давността извършените от правозащитните органи действия са били законни и затова не е налице един от елементите от фактическия състав, които ангажират отговорността на държавата.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от касатора правен въпрос обуславя обжалваното решение, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение имат въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща неправилна практика (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС). Тези предпоставки не са налице, тъй като въпросът е разрешен със задължителна за всички съдилища в Републиката съдебна практика, която е посочена и от въззивния съд – Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК, ВКС, т.8. Според тази практика при прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Държавата ще отговаря само ако обвиняемият се е възползвал от възможността да поиска наказателното производство да продължи и ако е бил оправдан. Същото е постановил въззивният съд в обжалваното решение, поради което по обуславящия въпрос не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият правен въпрос, така, както е поставен, е необуславящ, тъй като касае всички случаи на прекратяване на наказателното производство. За настоящето дело обаче е релевантна само хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради изтекла след образуването му давност, за който важи горепосочената задължителна съдебна практика. Дали в останалите хипотези на прекратяване на наказателното производство всички извършени от правозащитните органи действия са законни или не, е без значение за решаващите изводи в обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3458 от 14.05.2019 г. по гр.д.№ 9322/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: