2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
гр. София, 03.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3408 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. С. против решение № 231/24.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 735/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че присъденото обезщетение по предявения иск с правно основание чл.200 КТ е справедливо, като е потвърдил в тази част решението напървоинстанционния съд, като с оглед направеното частично оттегляне на иска е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по иска в оттеглената му част, като е прекратил производството в тази част.
Съдът е приел, че е налице трудова злополука, установена по предвидения в КСО процесуален ред. Посочено е, че определеното от ПРС обезщетение в размер на 20000 лв. съответства за заключенията на в.л. К., че една година след инцидента ищецът показва признаци на затихващо посттравматично стресово разстройство, както и на заключението по СМЕ, че няма усложнения от претърпяната травма (счупване на двете пищялни кости на дясната подбедрица), а обичайният възстановителен период при такова счупване (вкл. имобилизация, рехабилитация и до пълно възстановяване на функцията на крака) е около 7 – 8 месеца, като в случая няма данни за настъпили усложнения, водещи до удължаване на този период; лечението е било компетентно и адекватно; следоперативният период е преминал без усложнения; не е имало допуснати медицински грешки при лечението. Във връзка с довода на ищеца, че травмата му е довела до трайна неработоспособност, както и с оглед признаването на злополуката за трудова от НОИ – ТП- СО, а също и поради констатираната по пр. пр. № 346/2017г. средна телесна повреда съдът е посочил, че признаването на злополуката за трудова е законоустановена предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ, т.е. за доказване на иска по основание, като този факт, обаче, не обуславя, сам по себе си, по- висок размер на обезщетението. Прието е, че така определеният размер на обезщетението е съобразен и с настъпилата трайна неработоспособност, съответстваща на увреждания от процесния вид. Същевременно съдът е посочил, че обстоятелството, че травмата е била квалифицирана като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК в пр.пр. № 346/2017г., би имало значение за наказателната отговорност, но не обуславя повече или по- различни болки и страдания на жалбоподателя, подлежащи на обезщетяване от работодателя. Съдът се е позовал на чл. 300 от ГПК, съгласно която разпоредба задължителна за гражданския съд е само влязлата в сила присъда на наказателния съд, но не и констатации, обективирани в прокурорски преписки. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателят, свързано с претърпяно от него нараняване на главата в резултат от процесната трудова злополука и породени от него траен страх от височини, периодично виене на свят и др., тъй като такива обстоятелства се изтъкват за първи път едва в т. 2 от първото допълнение към въззивната жалба. Тези твърдения не са били посочени в исковата молба, и за претърпени във връзка с тях вреди не е претендирано обезщетение, поради това те не са част от предмета на делото и във връзка с тях не са събирани доказателства, поради което съдът е приел, че същите са несвоевременни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
Правният въпрос, посочен от касатора в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, касаторът обосновава с твърдението си, че съдът не се е произнесъл по всички доводи и възражения, но обосновката на така поставения правен въпрос представлява оплакване по съществото на спора и евентуално с твърдения за необоснованост на съдебното решение. Не се сочи кое конкретно относимо към спора доказателство, довод или възражение на ищецът не е обсъдено от въззивния съд, поради което не е налице соченото касационно основание.
Твърди се, че съдът се е произнесъл с решението си в частта за разноските, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място, за инстанционен контрол на решението в тази част, имаща характер на определение, е налице отделен процесуален ред, от който касаторът не се е възползувал. На следващо място, разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице соченото касационно основание.
На следващо място, касаторът твърди очевидна неправилност на решението в частта, с която съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди. Обосновката на това касационно основание, съдържа позоваване на нови факти и доказателства, за които се твърди, че страната не е разполагала с тях и не е могла да ги представи своевременно пред СОС. Тези обстоятелства не водят до очевидно неправилност на решението, а са факти и обстоятелства, относими към друго производство, по друг процесуален ред.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания, водещи до допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231/24.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 735/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.