ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 881
София, 03. декември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3021 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 166/12.12.2018 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 585/2018, с което е потвърдено решение № 272/19.02.2018, поправено с решение № 577/30.03.2018 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1792/2017, с което е уважен предявеният иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Н. А. А., представляван от адв. Кр. Т. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доводи и възражения на страните, да извърши служебна проверка за правилността на първоинстанционното решение, да допусне и обсъди всички допустими и относими доказателства, установяващи правно релевантните факти, както и за наличието на основание за спиране на производството, когато се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответницата по жалбата К. Х. В., представлявана от адв. Ив. Х. от ГАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, като на 04.01.2017 г. е сключил с ищцата предварителен договор за покупко-продажба и се задължил срещу цена от 104.000,00 лева да й прехвърли правото на собственост върху имота. В договора страните са се споразумели относно сроковете и начина на плащане – на вноски, a в срок до 28.04.2017 г. – да се прехвърли собствеността по нотариален ред и да се предаде владението върху имота. От приложените по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел, че ищцата е платила на ответника на 11.01.2017 г. – сумата от 37.000 лв.; на 31.01.2017 г. – сумата от 18.000 лв.; на 20.04.2017 г. – сумата от 40.000 лв., като върху гърба на вносна бележка от 20.04.2017 г. е изписано с ръкописен текст: „Д. Б. получих 39.800 лв.“ и срещу текста е положен подпис. Съгласно представени извлечения от сметките на ответника, същият е изтеглял внесените от ищцата суми на датата на превода им от ищцата. От заключението на назначената по делото експертиза е установени, че средната пазарна стойност на процесния недвижим имот към датата на сключване на предварителния договор е 110.300 лв. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Възраженията на ответника относно действителността на сключения предварителен договор са приети като неоснователни. Изложени са съображения, че уговорената продажна цена от 104.000 лв. е незначително по-ниска от средната пазарна стойност и разликата не накърнява добрите нрави при договарянето. Не е установено от страна на ответника, че цената по сделката е заплатена с една и съща сума, предоставена на ищцата чрез третото лице Д. Б. веднага след получаването й (приложените извлечения от сметки, от които е видно непосредственото изтегляне на сумите от ответника след тяхното заплащане и двете разписки от Д. Б. /без дати/ не установяват по категоричен начин твърденията на ответника). Въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства, установяващи привидност на договора, че страните не са имали намерение да се обвържат, нито че ответникът е въведен в заблуждение (няма данни към датата на сключване на предварителния договор да не е могъл да разбира или ръководи действията си – той е дееспособно лице). Като недоказани са приети и твърденията на ответника за изпадането му в крайна нужда, при която да е продал апартамента при явно неизгодни условия.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Съдът е съобразил установената практика на Върховния касационен съд, че в мотивите на решението е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да събере доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, а за допустимостта му – само в обжалваната част. По правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила и от посочените необосновани фактически констатации. По приложението на материалния закон той се произнася служебно, доколкото във въззивното решение е длъжен да определи вярната правна квалификация на спорните правоотношения. Съгласно т. 1. ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК при проверка на правилността на първоинстанционното решение, в изпълнение на задължението му служебно да определи правната квалификация на предявения иск, той посочва приложимия закон и прилага неговите императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. По отношение правилността на решението въззивният съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика, че основание за спиране на производството по гражданско дело поради наличие на престъпни обстоятелства е наличие на такова висящо наказателно производство в съдебна фаза (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК), както и разкриването на престъпни обстоятелства при разглеждането на гражданското дело (чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК). При наличие на данни за висящо досъдебно производство, производството по делото не се спира, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд (вж. решение № 116/15.05.2013 ВКС, IV ГО по гр. д. № 745/2012).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 166/12.12.2018 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 585/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.