О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 05.12..2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 523/2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ПИРИ ЛОДЖ” ЕООД, гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2232 от 21.08.2018 г., по в.т.д.№ 1139/2018 г., с което е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд № 5245 от 18.10.2017 г., по т.д. № 20151200900088 за уважаване на предявените от синдика на „РЕНИ” ЕООД (н), с.Баня, [община] срещу „ПИРИ” ЕООД(н) и „ПИРИ ЛОДЖ” ЕООД, с.Горно Драгилище, [община] обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове по чл.135 ЗЗД и са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от обявения в несъстоятелност търговец – ЮЛ разпоредителни сделки – изповядани продажби на конкретни, подробно индивидуализирани недвижими имоти, обективирани в следните нотариални актове на нотариус К. М. с рег.№ 061 КЧН: № 99 от 08.07.2011 г., т.ІІ, рег.1615, дело № 279/2011 г.; № 100 от 08.07.2011 г., т.ІІ, рег.1616,д.№ 280/2011 г. и № 101 от 08.07.2011 г., т.ІІ1 рег.№ 1617, дело № 281/2011 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.„Каква е обусловеността на иска и производството по чл.135 ЗЗД от вземането на кредитора и в каква степен съдът следва да разгледа въпросите за това вземане, както и каква част от фактическия състав следва да бъде доказана в производството по чл. 135 ЗЗД, когато искът е предявен от синдика?”; 2.”Как следва да бъде проведено доказването на отделните обективно съединени искове по чл.135 ЗЗД? Следва ли ОС, пред който обективно съединените искове са предявени, да обсъди всеки един от тях поотделно и да прецени основателността им поотделно?”
За илюстрация на противоречието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнително селективно основание, поддържано по отношение на първия от поставените въпроси, е цитирано решение №111 от 19. 03. 2008 г., по т.д.№ 627/2007 г. на І т.о. на ВКС.
Въведеният допълнителен критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е по отношение на формулирания процесуалноправен въпрос.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез пълномощника си адв. Ф.Ф.- АК-Л., възразява по искането за достъп до касация, излагайки подробни съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, се допуска, когато с обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос, който – общо основание за достъп до касация по см. на чл.280, ал.1 ГПК, следва да е включен предмета на спора и обусловил решаващата правна воля на съда, да е от значение за изхода на конкретното дело. Този материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, чието формулиране е в изключителна тежест на касатора, наред с вмененото му задължение да аргументира и специфичните допълнителни селективни основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, за да попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК не следва да е от значение за правилността на изградените от въззивния съд правни и фактически изводи- за възприемане фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е разяснено в мотивите на горецитираната задължителна за съдилищата съдебна практика, проверката, която касае правилността на обжалваното въззивно решение се извършва впоследствие – при разглеждане на касационната жалба по същество.
В случая първият от формулираните от касатора въпроси удовлетворява посочения критерий, поради което обосновава общото главно основание за допускане на касационен контрол. Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Съгласно последователната практика на ВКС, израз на която са както задължителните за съдилищата ТР № 2 от 9. 07. 2019 г., по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/65 г., така и постановените по реда на чл.290 ГПК, служебно известни на настоящия съдебен състав, решения на ВКС: № 639 от 06.10.2010 г., по гр.д.№ 754/2009 г. на ІV г.о., № 18 от 04.02.2015 г., по гр.д.№ 3396/14 на ІV г.о., вкл. и цитираното от касатора решение № 111 от 19.03.2008 г., по т.д.№ 627/2007 г. на І т.о., и мн. др., правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на действително вземане, независимо дали е изискуемо или ликвидно, но самото възникване на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Затова и съдът по П. иск, когато не е съединен с иск за вземането, не може да проверява, дали същото, легитимиращо ищеца като кредитор, съществува, освен ако не е отречено с влязло в сила решение. В този см. достатъчно е същото да произтича от твърдяните в исковата молба факти, а това означава, че успешното провеждане на иска за кредиторовото вземане не е процесуална предпоставка за предявяване на П. иск. Утвърдената практика на ВКС, свързана с приложението на чл. 135, ал.1 ЗЗД не се променя от специфичния характер на производството, във връзка с което синдикът, по силата на чл. 649, ал.1 ТЗ, може да предяви П. иск. Именно защото е възложил на синдика да охранява интересите на масата на несъстоятелността, като я попълва, с оглед справедливо удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, законодателят е предоставил на същия и специалната процесуална легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност. Възприетото от ВКС разрешение е изцяло съобразено от Софийски апелативен съд, който е приел, че при наличие на открито производство по несъстоятелност не следва да се установява съществуването на конкретно вземане, легитимиращо ищеца – синдик, като кредитор. Посочено е, в съгласие с формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, че синдикът предявява иска от свое име и в защита интересите на кредиторите за попълване масата на несъстоятелността и при открито производство по несъстоятелност, предявени вземания по реда на чл.685 ТЗ и включени, на основание чл.692 ТЗ, вземания в списъка с одобрени вземания е ноторно, че са налице такива, чиято изискуемост е настъпила, както и че поради неизпълнение на възникнали задължения и обективна невъзможност те да се изпълнят от длъжника, е открито производството по несъстоятелност.
Вторият формулиран въпрос, зададен изцяло в контекста на твърдението на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по всички обективно кумулативно съединени искови претенции, е изцяло относим към правилността на обжалваното въззивно решение. Според разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в разглеждания случай/, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни процесуални предпоставки. Отделно е, че това твърдение на касатора, заявено под формата на въпрос е и голословно,предвид изложените от въззивния съд подробни правни съждения в мотивите на обжалвания съдебен акт(л.5 и л.6).В допълнение следва още да се посочи, че по отношение първата част на така поставения съставен въпрос отговор е дал законодателят и с него решаващият Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил.
Насрещната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, нито е доказала реалното извършване на такива, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК,съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите, по арг.от чл.78, ал.3 ГПК
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2232 от 21.08.2018 г.,постановено по в.т. д. № 1139/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: